Проблемите на независимия сектор
Още в началото след като беше обявено извънредното положение, десетина продуценти от независимия сектор се събрахме в работна група. Между нас има както артисти, така и мениджъри от сферата на музиката, театъра, танца, визуалните изкуства, киното. Всички сме засегнати, и то много тежко. Почти всички дейности, които вършим, са забранени в условията на извънредно положение. Отменени бяха фестивалите, турнетата и представленията ни, организациите ни са пред фалит, ние самите също изгубихме възможността да работим и да имаме някакви доходи. Бъдещите ни инициативи, дори вече финансираните и тези, по които вече сме направили разходи, не е сигурно дали ще могат да се случат и кога.
Секторът е много крехък финансово, както организациите, така и артистите и мениджърите нямат натрупани резерви. Това означава съвсем скоро фалит на малките културни организации, а именно те създават ангажиментите на голяма част от артистите на свободна практика, те продуцират и съдържанието, което представя т.нар. „независима сцена“ пред публиката у нас и в чужбина. Трябва да се спасяват както самите хора от сектора, така и организациите.
Комерсиалният частен сектор, този на културните и творческите индустрии и организациите с преобладаващо търговска дейност, също е тежко засегнат. Там загубите, особено за организаторите на събития с живо участие, са огромни.
Според анкетата, която направихме още в средата на март, загубите при извънредно положение до юли за попълнилите я досега 920 организации и отделни артисти ще бъдат над 18 млн. лв.
Най-важното, което се случи като реакция на кризата, е невижданото обединение на целия частен сектор, независим и комерсиален, под настояването за две кризисни мерки.
1. Създаване на фонд за социална подкрепа на работещите на свободна практика в областта на културата и изкуствата, като самоосигуряващи се по БУЛСТАТ лица и по граждански и авторски договори (оказа се, че над 80 % от артистите работят на временни договори, което е важна специфика на сектора).
2. Създаване на фонд за структурна подкрепа на организациите.
Изпратихме две отворени писма с нашите искания и аргументацията им до Министерството на културата, Министерството на финансите, министър-председателя, комисаря за култура в ЕК Мария Габриел. Исканията за тези две мерки подкрепиха над 1500 организации и артисти.
Започнахме преговори с министър Банов, които продължават (текстът е от средата на април). Какво беше устно договорено до този момент:
- Беше официално обявено, че ще има социален фонд, който ще обхване най-нуждаещите се артисти на свободна практика, като ги обезпечи с 3 минимални работни заплати и поеме осигуровките им за 3 месеца.
- Министърът обяви, че артистите на свободна практика, които не се възползват от социална подкрепа, ще имат достъп до ежемесечен безлихвен заем от 1500 лв. с 5-годишен гратисен период и срок на изплащане след това до 10 години. Министърът пое ангажимент двете мерки да заработят до края на април.
- Министърът обяви че ще постъпят допълнителни пари за кризисни мерки в бюджета на МК. Не е обявено кога обаче.
Все още мярка за подкрепа за организациите няма обявена. Обсъжда се само временно завишаване на процента за допустими административни разходи по проекти. Това за нас е недостатъчно и стратегически недалновидно.
Тази криза оголи ясно два основни проблема за българския независим културен сектор, замитани под килима вече 30 години от поредица от министри и правителства.
1. Липсата на актуален регистър и адекватен социален статут за артистите на свободна практика. Работейки на граждански и авторски договори, те плащат данъци и осигуровки, но няма да получат пенсия, не им се брои стаж, нямат право на майчинство и обезщетения за безработица, те са на практика невидими за социалната ни система, освен като данъкоплатци.
2. Липсата на структурна подкрепа за частни организации в областта на културата и изкуствата, която да помогне за тяхната устойчивост.
Това са ключови проблеми за сектора и трябва да бъдат решени сега. Почти всички страни в Европа са уредили тези два проблема. А в България целият извъндържавен културен сектор е заплашен от изчезване, от пълно изключване от мерките за подкрепа към населението и бизнеса, макар културата да е обявена за приоритетен сектор за ЕС. Основна причина за това според мен са тези два нерешени проблема. А и нарочно сбърканият текст в Закона за хазарта за отчисленията към Националния фонд „Култура“. Три важни стратегически задачи за министър Банов, които той има възможност да реши.
Коментари
За да добавите коментар трябва да се логнете тук