Култура / Брой 5 (2968), Юни 2020

Още в началото след като беше обявено извънредното положение, десетина продуценти от независимия сектор се събрахме в работна група. Между нас има както артисти, така и мениджъри от сферата на музиката, театъра, танца, визуалните изкуства, киното. Всички сме засегнати, и то много тежко. Почти всички дейности, които вършим, са забранени в условията на извънредно положение. Отменени бяха фестивалите, турнетата и представленията ни, организациите ни са пред фалит, ние самите също изгубихме възможността да работим и да имаме някакви доходи. Бъдещите ни инициативи, дори вече финансираните и тези, по които вече сме направили разходи, не е сигурно дали ще могат да се случат и кога.

Секторът е много крехък финансово, както организациите, така и артистите и мениджърите нямат натрупани резерви. Това означава съвсем скоро фалит на малките културни организации, а именно те създават ангажиментите на голяма част от артистите на свободна практика, те продуцират и съдържанието, което представя т.нар. „независима сцена“ пред публиката у нас и в чужбина. Трябва да се спасяват както самите хора от сектора, така и организациите.

Комерсиалният частен сектор, този на културните и творческите индустрии и организациите с преобладаващо търговска дейност, също е тежко засегнат. Там загубите, особено за организаторите на събития с живо участие, са огромни.

Според анкетата, която направихме още в средата на март, загубите при извънредно положение до юли за попълнилите я досега 920 организации и отделни артисти ще бъдат над 18 млн. лв.

Най-важното, което се случи като реакция на кризата, е невижданото обединение на целия частен сектор, независим и комерсиален, под настояването за две кризисни мерки.

1. Създаване на фонд за социална подкрепа на работещите на свободна практика в областта на културата и изкуствата, като самоосигуряващи се по БУЛСТАТ лица и по граждански и авторски договори (оказа се, че над 80 % от артистите работят на временни договори, което е важна специфика на сектора).

2. Създаване на фонд за структурна подкрепа на организациите.

Изпратихме две отворени писма с нашите искания и аргументацията им до Министерството на културата, Министерството на финансите, министър-председателя, комисаря за култура в ЕК Мария Габриел. Исканията за тези две мерки подкрепиха над 1500 организации и артисти.

Започнахме преговори с министър Банов, които продължават (текстът е от средата на април). Какво беше устно договорено до този момент:

- Беше официално обявено, че ще има социален фонд, който ще обхване най-нуждаещите се артисти на свободна практика, като ги обезпечи с 3 минимални работни заплати и поеме осигуровките им за 3 месеца.

- Министърът обяви, че артистите на свободна практика, които не се възползват от социална подкрепа, ще имат достъп до ежемесечен безлихвен заем от 1500 лв. с 5-годишен гратисен период и срок на изплащане след това до 10 години. Министърът пое ангажимент двете мерки да заработят до края на април.

- Министърът обяви че ще постъпят допълнителни пари за кризисни мерки в бюджета на МК. Не е обявено кога обаче.

Все още мярка за подкрепа за организациите няма обявена. Обсъжда се само временно завишаване на процента за допустими административни разходи по проекти. Това за нас е недостатъчно и стратегически недалновидно.

Тази криза оголи ясно два основни проблема за българския независим културен сектор, замитани под килима вече 30 години от поредица от министри и правителства.

1. Липсата на актуален регистър и адекватен социален статут за артистите на свободна практика. Работейки на граждански и авторски договори, те плащат данъци и осигуровки, но няма да получат пенсия, не им се брои стаж, нямат право на майчинство и обезщетения за безработица, те са на практика невидими за социалната ни система, освен като данъкоплатци.

2. Липсата на структурна подкрепа за частни организации в областта на културата и изкуствата, която да помогне за тяхната устойчивост.

Това са ключови проблеми за сектора и трябва да бъдат решени сега. Почти всички страни в Европа са уредили тези два проблема. А в България целият извъндържавен културен сектор е заплашен от изчезване, от пълно изключване от мерките за подкрепа към населението и бизнеса, макар културата да е обявена за приоритетен сектор за ЕС. Основна причина за това според мен са тези два нерешени проблема. А и нарочно сбърканият текст в Закона за хазарта за отчисленията към Националния фонд „Култура“. Три важни стратегически задачи за министър Банов, които той има възможност да реши.