Три триножника на плажа в Месемврия, 1919 г.
През лятото на 1919 г. Никола Танев в търсене на интересни сюжети се озовава в Месемврия. По-късно описва случката в спомените си: „Скоро след нашето пристигане в Месемврия дойде и Борис Денев, който беше открил последната ми изложба и с когото бяхме вече добри приятели. Домъкна се и Райко Алексиев, и на плажа освен моя се отвориха още два статива. По цял ден рисувахме морето и града в далечината. Вечер ходехме на гости на местните гърци, с някои от тях станахме приятели. Канеха ни на всякакви празненства. Спомням си една гръцка сватба в обикновена рибарска къща на два етажа...“.
Вторият герой от нашата история е Борис Денев. Той все още не може да се отърси от спомените за трагедията на три неуспешни войни, в които участва като санитар доброволец и военен документалист. След смъртта на Ярослав Вешин през 1914 г. Денев печели обявен конкурс за длъжността военен художник при Щаба на армията при много силни кандидатури като тези на Владимир Димитров – Майстора, Петър Морозов и Никола Кожухаров. Но срещата през 1919 г. е на мирна земя, до морето, сред рибарите на Месемврия и местното население, преселници от Македония и Одринска Тракия, и гърци, наследници на колонията от Мегара, живели векове тук.
Третият участник в групата е Райко Алексиев. И той като двамата си колеги е бил военен художник и е регистрирал ужасите на войната и храбростта на българските воини. Райко Алексиев е активен карикатурист и сатирик, но и сръчен пейзажист – еднакво добър и в словото, и в рисуването, и в общуването.
Тримата са в творчески унес, конкуренцията ги зарежда с адреналин. Сякаш са в една друга България, не в онази България след Ньой, когато мечтите за изграждането на една европейска модерна държава са угаснали за пореден път.
Така от този случайно случил се съвместен пленер тримата създават много скици, рисунки, картини, за които узнаваме от заглавията в каталози от изложби през следващите години, а някои от тях успяваме да открием в частни колекции и музеи. За някои художници описатели като Йозеф Обербауер Несебър е най-вече туристически обект. В издадения през 1924 г. албум с негови акварели от града сюжетите повтарят местата, които нашите трима герои интерпретират през 1919 г. Денев, Танев и Алексиев обаче имат съвсем други критерии – те познават новите течения в живописта от учението си в Париж и Мюнхен, от многобройните си пътувания в Европа. Експресивност, долавяне на атмосферата, решаване на композиционни и чисто живописни проблеми, изживяването на момента – тук и сега. Никола Танев рисува светлината със седефени гами, толкова различни от тези, които е използвал дотогава. Денев вписва в пейзажите си и приятелите си със стативите на хълмовете над града, до брега на морето, градските девойки с шапки на пристанището, даже в една от малките му работи, които нарича „люспи“, присъства и фотограф с неизменната кутия на плажа. Дали това е местният фотограф Градинаров? Или Петър Морозов, с когото Денев по-късно прави съвместно офорти на историческа тема? А може би е Хрисан Цанков, режисьор в Народния театър, отседнал по същото време в Месемврия?
В архива на Борис и Славка Деневи между хилядите рисунки и документи намирам няколко фотографии – избелели и неясни. След доста усилия и обработка изображенията стават четливи. Разбираме, че престоят им в Месемврия е прераснал в искрено приятелство. Тримата имат сходни разбирания за изкуството, рано са се докоснали до одобрението на интелектуалния и артистичен елит по онова време, добре приети и оценени са от дворцовия кръг и платежоспособната публика. Само след няколко години ще развиват активна дейност като съоснователи на Дома на изкуствата и печата в София, ще се срещнат и на снимачната площадка за заснемането на филм пародия по техен сюжет. Бохемството е още една територия, която ги обединява.
Те се фотографират на скалите – само тримата, а в друг момент – с 8 момичета в бели рокли, избродирани с красиви мотиви. Отново с девойките и деца от Месемврия – до прочутата вятърна мелница, която разделя полуострова от брега, в оставена на брега рибарска лодка. В тревата край брега, легнали по корем, като в режисирано селфи. Всички заедно на дървения кей. Сянката от кутията на фотографа върху пясъка ги прави съвсем близки, сякаш познати, регистрирани специално за спомен, но и за показ.
Художниците са безупречно облечени, с този стил биха се вписали успешно и в хипстърския артистичен свят в началото на XXI в. Танев с бял панталон и тъмно сако, високи обувки, които да компенсират ниския му ръст, със светла папийонка. Денев – с бяла риза и раздвоена тънка вратовръзка, на всяка фотография с различно сако. Райко Алексиев е с неизменната филцова шапка, бял панталон и тъмно сако, с връзка и бели обувки. И тримата познават маниерите и етикета на двореца – присъствали са на достатъчно приеми. Знаят и как да пренесат стила си в лежерната морска атмосфера, без да изглеждат нелепо.
Този творчески престой в Месемврия е след тежък за всички период. Войните са приключили катастрофално за България, всеки от тях търси личния си и творчески път. Борис Денев след загубата на роднини и приятели се обръща към теми, свързани с вярата и християнските ереси, и все още търси спътницата в живота си. Никола Танев пътува много с Миша, приятелка и в творческите му занимания, и в бохемските нощи. Райко Алексиев продължава да се занимава със сатира и карикатура, като не прекъсва заниманията си с живопис.
В Месемврия те ще се завръщат самостоятелно през годините за нови пленери. Окупацията на България през 1944 г. от съветската армия ще прекъсне фатално творческите кариери на тримата. Борис Денев влиза за 10 месеца в затвор и лагер, след това му е забранено да рисува на открито, Никола Танев след престой в затвора е принуден да се включи в пропагандирането на новата власт с картини от работни площадки и манифестации. Райко Алексиев е зверски пребит в затвора, а след смъртта му – осъден и на конфискация на имуществото. Дошла е „властта на народа“.
Коментари
За да добавите коментар трябва да се логнете тук