Култура / Брой 10 (2973), Декември 2020

2020 г. трябваше да бъде годината на Бетовен. Втората вълна на пандемията обаче отново ни заключи в онази „социална реалност“, в която виртуалното почти изцяло замества реалното. Огромен брой световни премиери на „огнения композитор“ (по определението на Франц Грилпарцер), предвидени за декември, когато се навършват 250 години от рождението на Лудвиг ван Бетовен, вече са отменени. Което не означава, че в тези трудни за всички нас дни музиката му няма да продължи да звучи, дори и онлайн, като лъч на надеждата и контрапункт на онова, което ни сполетя в момента.
 

Затова и решихме да посветим този последен за годината брой именно на Лудвиг ван Бетовен (1770–1827). На композитора с „много сърца и много души“, както го нарича Хайдн в едно свое писмо до него от 1793 г., в чиито творби радостта независимо от всичко възтържествува над унинието. В едно от писмата си Бетовен е повече от категоричен: „Ние, пределните с безпределен дух, сме родени за страдания и радост – избраниците добиват радост чрез страдание“. И трябва да признаем, че той наистина следва този път чак до края на дните си – със създаването на Missa Solemnis (Тържествената меса, 1823 г.), за която може да прочетете в анализа на Ян Асман, както и на своята Девета симфония. И двете творби са посветени на потомците, на цялото човечество. На първата страница на партитурата на Missa Solemnis Бетовен собственоръчно пише следното посвещение: „От сърце – за да стигне отново до сърцето“. Жест, сторен пред целия свят, който не е само жест на прощаване, но и на нещо много по-важно – излаз от принудителната самота, която глухотата му налага, към сплотените в порив чуден всички люде, възпети в „Одата на радостта“.

Сигурно поради тази причина ние отново и отново продължаваме да се връщаме към Бетовен. Диригентът Вилхелм Фуртвенглер, един от големите му интерпретатори през ХХ в., стига до следното заключение: „Музиката на Бетовен си остава за нас изключителен пример на всеобщо съгласие, където се сливат всевъзможни тенденции, пример на хармония между езика на душата, музикалната архитектура и драмата, намираща израз в нашия живот, между Аза и Човечеството, между тревожната душа, самотния индивид и универсалната общност. Думите на Шилер: „Във прегръдка, милиони, / край сложете на вражди! С обич безпределна бди / Бог от звездни небосклони“ (превод Димитър Стоевски), които Бетовен възвестява с такава божествена яснота чрез посланието на своята последна симфония, изобщо не звучат от неговата уста като думи на проповедник или демагог; става дума за жизнен принцип, който той следва през целия си живот, още от началото на творческата си кариера. И може би това е основната причина, поради която днешните хора все така дълбоко са развълнувани от неговото послание“.

Дали тази все недостигаща ни „човешка хармония“ не е тъкмо онова, което превръща Бетовен не само във велик композитор, но и в един от героите на Новото време? И не води ли имено тя до всевъзможни „апроприации“, включително и до направо комичните опити да бъде изнамерен някакъв негов „северноафрикански произход“, за които можете да прочетете в този брой.

Музиката на Бетовен е, разбира се, универсална и принадлежи на цялото човечество. Тя, както ни напомня в интервюто си проф. Милена Моллова, е наистина една Библия – перфектна форма на класицизма, съчетана с невероятната свобода на романтизма. Нека си спомним за това особено в дните около Рождество, когато преди двеста и петдесет години в семейството на един придворен певец от бонската капела и на съпругата му Мария Магдалена се ражда дълго чакан младенец, комуто е съдено да донесе „лъх от надежда“ в света. Надежда, която продължава да звучи чрез Шилеровите думи от неговата „Ода на радостта“: „Ти сплотяваш в порив чуден / разделените от зло, / братя стават всички люде, / ти разпериш ли крило“ (превод Димитър Стоевски).