Култура / Брой 10 (2973), Декември 2020 / Музика

Когато работата е песен. Разговор с Мирослава Кацарова

29.12
2020

Музиката винаги помага. Това беше илюстрирано от различни прояви като малки концерти по балконите или онлайн концерти на големи артисти. Интересни крайности са, защото едната форма се вижда от малко зрители, а при другата е налице желанието да влезеш при всички онлайн. Себе си припознах в тези малки камерни концерти сред близки хора. Предполагам, че онлайн концертите ще преживеят своите метаморфози. Предстои да разберем доколко са важни за човечеството. Нямам никаква представа какво е концерт без публика. [...]

От Марта Монева 0 коментара Прочети повече...

Скопие, джаз, пандемия

28.12
2020

Октомври. Вечер в бекстейджа на Националната опера в Скопие. Лесно е човек да се изгуби сред гигантски декори, причудливи чупки, слабо осветени коридори и галерии, ако няма десетилетна практика тъкмо на тоя фестивал и из тези лабиринти. Ако има, какъвто е моят случай, може и със затворени очи… Да, спомням си, че именно тук, пак благодарение на Скопския джаз фестивал, за пръв път съм разговарял със… затаете дъх!… Рон Картър, Терье Рипдал, Сидсел Ендресен, Роско Мичъл, Джон Абъркромби, Джоуи Барън, Пале Микелборг... [...]

От Цветан Цветанов 0 коментара Прочети повече...

Афроцентричната музика на Тони Китановски

28.12
2020

Мисля, че всичко, което съм имал да кажа, се разкрива от всяка нота, която съм написал или изсвирил. Особено във време на криза, когато се виждат всички слабости на обществото, а и хубавите му страни… Но едновременно с това ние трябва постоянно да се трудим за подобряване на това наше общество, защото човешкият род никога не се е учил от историята. Няма напредък тук. Добре, в изкуството може така: праисторическото изкуство е също толкова голямо... Но знаем също така, че и човешката глупост е подобна константа. [...]

От Цветан Цветанов 0 коментара Прочети повече...

Геният

27.12
2020

Когато е сред природата, той отново вярва в Бога и чувства неговото присъствие. Като изчезва в нея, той се слива с Него и създава своята религия. Природата се превръща в храм, в който се възнасят благоуханията на неговите молитви. Всичко наоколо оживява чрез Божието дихание: в тишината на висините заговорва не лесът, а сам Бог. На няколко места в дневника си той се опитва безпомощно да изрази това пантеистично настроение в откъслечни фрази, в унесен, несвързан шепот. [...]

От Боян Пенев 0 коментара Прочети повече...

Писмо до Бетовен

27.12
2020

Оставили сте невероятно много скици и чернови. Човек усеща Вашата битка за музикалната форма, която очевидно е трябвало да тръгне по нови пътища. Музика, която докато звучи, непрестанно навежда на мисълта колко далеч би могла да стигне. И после отново се предава, вероятно там, където е налице твърде малко потенциал. С оглед на Вашата музика философи като Теодор Адорно говорят за „последователна логика“. Това е перифраза на израза „така, а не другояче“. И всъщност изключва провал… [...]

От Петер Ружичка 0 коментара Прочети повече...