Култура / Брой 10 (2973), Декември 2020

Нещо се случва под хаштага #BeethovenIsBlack. Рапъри се радват на неочаквания „брат“, някои постват селфита с учудени лица и симфонии върху кадри с чернокожи улични оркестранти… Става весело в 2020, годината на Бетовен. И то заради един слух, който всъщност е доста стар. Защото предположението, че Лудвиг ван Бетовен (1770–1827) бил черен, за първи път се обсъжда публично още през 1907 г. Тогава тезата защитава композиторът Самюъл Колридж-Тейлър, сам от смесен произход, с майка от Великобритания и баща от Сиера Леоне.

Сред мнозината, които по-късно отново изваждат темата от чекмеджето, е правозащитникът Мълкълм X през 1963 г. в интервю за „Плейбой“. Тя е дискутирана дори в „Пийнътс“ (поредица на американския карикатурист Чарлс М. Шулц, съществувала между 1950 и 2000 г.): Шрьодер, фенът на Бетовен, e смаян: „Какво, в такъв случай през цялото време съм свирил соул?“. За последен път темата мина през медиите през 2015 г., ала толкова далеч от радара на широката общественост, че днес е възможно „черният Бетовен“ отново да бъде представен като откритие.

На какво все пак се основава този слух? Сигурно е, че Бетовен е имал тъмен тен. Писателката Бетина фон Арним го описва като „нисък, мургав, целия с белези от едра шарка“. Неговите портретисти не са на едно мнение дали косата му е къдрава, или просто разрошена. А който си прави изводи от формата на носа на посмъртната му маска, бързо попада в неприятни спорове върху физиогномиката.

Следователно трябва да попитаме другояче: защо би могъл да е чернокож? Застъпниците на тезата се позовават на неговата майка Мария Магдалена Каверих. Малко се знае за нея, не съществува и неин портрет. Ала се твърди, че тя произхожда от Фландрия, която по онова време е под испанско владичество. Части от Испания пък дълго време са били окупирани от северноафрикански маври.

Това не е съвсем неоспоримо доказателство. И дори тези връзки наистина да са съществували, във вените на Бетовен би трябвало да е текла твърде разредена мавърска кръв. Напълно фалшив е обаче слухът, който днес се разпространява в социалните медии, че майка му – католичка, родена в Еренбрайтщайн до Кобленц, Германия, била „мюсюлманка от Африка“.

Още нещо против тезата: Бетовен е бил приятел с чернокожия цигулар Джордж Бриджтауър, често се е появявал с него и му посветил Кройцеровата соната. (Цигуларят помолил Бетовен да напише произведение за него и композиторът му посветил своята Соната за цигулка и пиано № 9. На премиерата на 24 май 1803 г. самият Бетовен е бил на пианото. Сонатата обаче е публикувана с посвещение на друг цигулар (Родолф Кройцер, б.р.).

Когато Бетовен пише Деветата симфония по текста „Братя всички люде стават“, без съмнение под „всички“ не разбира само белите. И тъкмо това би останало от днешните дебати в Туитър: че Бетовен не принадлежи само на белите. И че още по негово време е имало преуспели чернокожи музиканти, макар той да не е бил един от тях.  

Текстът е публикуван в „Зюддойче Цайтунг“, 28 юни 2020 г.

***

За първи път твърдението за „черния Бетовен“ се появява в популярната преса в началото на ХХ век. То се крепи до голяма степен на предположенията, събрани в книгата „Пол и раса“, публикувана през 1944 г. от историка и журналист Джоел Огъстъс Роджър от американско-ямайски произход. Някои историци отбелязват, че принц Николаус Естерхази I наричал Хайдн (който е бил дворцов композитор) и младия Бетовен „маври“. Не е изключено това да е прозвище за слуга. А мавър е бил наричан и Карл Маркс през XIX в. – не заради расата си, а заради тъмния цвят на косата и брадата си.

Превод от немски Людмила Димова