Култура / Брой 10 (2973), Декември 2020

Виена винаги се е различавала от другите европейски градове. Виена винаги е била граничен град и град на преминаващите границата. Виена винаги е принадлежала на всички култури и едновременно на никоя, но винаги е представяла една типично виенска култура. От няколкостотин години това е най-видимо във Вътрешния ѝ град, където двадесетгодишният Кейтим Фейзула произведе първите изстрели в понеделник вечер.

Спекулациите в социалните медии се натрупаха със светкавична скорост. Съчиняваха се истории за ислямисти от далечни страни, които заливат с терор немскоезичната столица на Австрия. После се оказа виенчанин от балкански произход. „Балканите ще бъдат по-могъщи от нас“ – Йозеф Рот, хроникьорът на залеза на Австро-унгарската империя, слага тези думи в устата на граф Войчех Хойницки, герой от романа „Радецки марш“. Полският аристократ и депутат във Виена въплъщава онова, което са представлявали Австрия и нейната столица векове наред: контраста между различни култури, различни вероизповедания, различни икономически очаквания и различни начини на мислене.

Неписаният обществен договор на Австро-унгарската империя се е изразявал в раздразнено отхвърляне на другия и същевременно в понасянето на неговото съществуване.

Йозеф Рот е свидетел – както и Хитлер в онези години – на тази Виена на контрастите, отхвърлянето и завладяващата толерантност. И на очакването на голямата война, но и на смъртта на стария император Франц Йозеф I – с всички въображаеми последици от това. И на далечните светкавици на европейския хоризонт, на очакването, че страната, светът, начинът на съвместен живот ще се променят завинаги, когато бъде произведен първият изстрел и когато императорът изпусне последния си дъх. Защото тогава ще се строши всичко: понасянето на противоположностите в името на общото благо.

„Всички народи ще създадат свои жалки държавици и дори евреите ще провъзгласят някого за крал в Палестина. Във Виена вече се носи воня от потта на демократите, не мога да я понасям по Рингщрасе… В Бургтеатър се играят мръсни еврейски пиеси и всяка седмица някой унгарски фабрикант на клозети става барон. Заявявам ви, господа, ако сега не започне да се стреля, всичко е свършено. И това ще преживеем!“, казва думата си еврейският писател Йозеф Рот.

Днес вътрешното неспокойство на европейската общност на ценности расте с всеки атентат. И не само ислямистите се стремят да поставят един обществен ред, наложен преди 1400 години в едно племенно общество, над достиженията на Просвещението, над светската демократична правова държава.

Това е проекция на пророчеството на Хойницки на друго равнище: както в края на XIX век се е усещало, че народите в изтощената, все по-недолюбвана, ала включваща всички тях Австро-унгарска империя ще създадат собствени нации, когато напуснат монархията, така и в наши дни се усещат очертаващите се съществени бъдещи промени, разпокъсването на микрообщества, връзката между които няма да има голямо значение.

Различните култури и интереси в Австро-унгарската империя, изградена през 1867 г. със Съглашението (предоставящо на унгарската част пълна самостоятелност във вътрешните дела, б.р.) и с еманципацията на евреите, дълго време са виждали обединители в личността на императора и представяните от монархията ценности.

Това не се променя в държавата, когато Берлинският конгрес през 1878 г. поверява на Австро-Унгария управлението на Босна и Херцеговина, които формално все още са част от Османската империя. Босна, наред с Албания, е страната на Балканите с най-висок дял мюсюлманско население, който обаче през 1879 г., около 500 години след завладяването от османците, е само 39 %. Фактът, че 200 години преди това Виена с помощта на полско-германските сили се противопоставя на ислямизацията на османците, не довежда до догматично очерняне на друговерците.

Традиционният манталитет на многообразието в разбирането за държавата – днес бихме го нарекли „мулти култи“ – се изразява в един забележителен детайл: католическа Австрия е била достатъчно прагматична да признае исляма като равноправна религия. Търпението и към религиозните контрасти води до това, че в началото на ХХ век Австро-Унгария е единствената християнска държава, поставила отношенията с мюсюлманските общности на законодателна основа. Законът за исляма от 1912 г. действа до голяма степен непроменен до изменението си през 2015 г. За тези повече от сто години на кодифицирана религиозна толерантност от самото начало са приети като естествени часовете по ислям и пастирската грижа за затворниците мюсюлмани. По тази причина драматичните думи за цивилизационен разлом след настоящия терор наистина са уместни – тъкмо защото той се случи във Виена.

Ала не само мястото на атентата има символно значение. Конкретните места на насилието в центъра на града също стъписват. Разбира се, ислямистки атентат в близост до синагога изпраща особено фатални сигнали към света. Ала от всички места, където вчера се стреляше, най-вече улица „Грабен“ ни кара да загубим ума и дума. Място за разходки в центъра на Виена, тя като никоя друга улица демонстрира пред чужденците многообразието и възможностите за социален просперитет на Виена. Идвайки от катедралата „Св. Стефан“, човек вижда мощната барокова Чумна колона, издигната от виенчани след края на пандемията от 1679 г.

В сградите на тези улици се е разполагала буржоазията, демонстрирала е своя възход чрез разкошната архитектура. Той се е отразявал и във витрините на магазините, които внушавали очаквания. Когато идвал във Виена с готовност да се интегрира и да работи прилежно, чужденецът можел да стане част от този просперитет. От мияч на чинии до член на по-доброто общество.

Стигайки в края на „Грабен“, човек вижда над Колмаркт при Михаелерпортал двореца Хофбург. Бароковата сграда, проектирана от Йохан Фишер фон Ерлах, изразява величието на Хабсбургската династия. Точно отсреща се намира Лоосхаус. Никой не е издал забрана за строителството на тази модернистична, лишена от орнаменти сграда заради „голотата“ ѝ. В края на краищата виенчани са понасяли и този контраст на културите. Ала мултикултурната толерантност не е била дадена на всички виенчани. След откриването на Лоосхаус художникът на картички Адолф Хитлер продължава да рисува Михаелерплац в предишния му вид. За разлика от повечето виенчани той не понасял съществуването на подобни противоречия. Хитлер развива унищожителна омраза към всичко, което не отговаря на ценностите му. На върха на своята власт проявява тази нетолерантност чрез унищожително насилие към другомислещите.

„Ислямска държава“ също иска да наложи своите религиозни догми чрез насилие и смърт. Кейтим Ф. е осъден през 2019 г. заради опит да се присъедини към терористичната милиция. Отговорът на убийствата, извършени от него, трябва да е предупреждение и апел към всички различни, контрастни култури в Европа да се въздържат, да са толерантни и заедно да се застъпят за обединителния елемент – демократичната правова държава. Само ако се противопоставим на разпада на обществото, ще бъдат отхвърлени средновековните унищожителни догми вътре в западните общества. Виена е символ на търпението и толерантността към противоречията. Този, който цени свободата, тези дни мисли за Виена и за това, което тя символизира.

Текстът е публикуван във вестник „Велт“ на 3 ноември 2020 г.

Превод от немски Людмила Пантелеева