Култура / Брой 1 (2984), Януари 2022

Рим, специално за сп. „Култура“

От няколко месеца при небивал успех и дълги опашки от посетители в „Скудерие дел Куиринале“ срещу президентския дворец в Рим тече изложбата „Ад“ (15 октомври 2021–9 януари 2022 г.), с която достойно бе отбелязана 700-годишнината от смъртта на Данте Алигиери. Вечният град е залят с плакати на нейното лого – картината „Луцифер“ (1890) от немския символист Франц фон Щук. Гордост за България е, че тя идва от фонда на Националната галерия, „Квадрат 500“ в София. Купена през 1891 г. лично от княз Фердинанд от ателието на самия художник в Мюнхен за дворцовата колекция, по-късно (1930 г.) тя е предадена от сина му, цар Борис III, на Народния музей, преминала е през Националната художествена галерия и Галерията за чуждестранно изкуство.

Изложбата, открита от италианския президент Серджо Матарела, изследва вселената на Ада с нейните пейзажи и обитатели, разказва за иконографското ѝ богатство през вековете, предлага нови интерпретации на образите на флорентинския поет.

Амбициозният проект се фокусира върху първата от трите части на „Божествена комедия“ –„Ад“, която винаги е била най-представяната. В сравнение с „Чистилище“ и „Рай“ тя вдъхновява най-много художници и оказва трайно въздействие върху европейското изобразително изкуство. „Ад“ е актуален и в днешния свят, където унищожаването на природата, социалната и културната криза навеждат на разсъждения за съдбата на човечеството. Целта е да се подчертае основният смисъл на богословско-алегоричната фреска на Данте: да се посочи път за освобождение от нищетата и ужасите, път към щастието и спасението.

Кураторът на изложбата, френският академик Жан Клер, е един от основателите на Центъра „Помпиду“, бивш директор на Музея „Пикасо“ в Париж, директор на Венецианското биенале в столетното му издание (1995 г.). Писател и изкуствовед, той изследва темата за нихилизма, злото, отвращението като патологични елементи на съвременното общество.

За първи път толкова мащабна художествена изложба се изправя пред света на „Ад“ – с 234 творби. Произведения, съпътстващи художествената енергия на стиховете на Данте. По време на експозицията имаше и паралелна програма със срещи, четения, размишления върху темите на „Ад“. Постоянството в иконографията на света на прокълнатите от Средновековието до наши дни е представено чрез произведения на изкуството, заети от над 80 големи музеи, престижни обществени и частни колекции от Италия и Ватикана, както и от Франция, Великобритания, Германия, Испания, Португалия, Белгия, Швейцария, Люксембург. Крайъгълният камък на цялата експозиция е визията на Данте за неземния свят, както и историческата еволюция на идеята за злото и неговото осъждане в отвъдното.

Изложбата проследява хронологично отделни теми: произхода на Ада, Страшния съд, който осъжда прокълнатите да живеят завинаги там след смъртта, топографията на Ада с неговия конус, природата на дявола и изкушенията, с които се опитва да ни привлече, падането на бунтуващите се ангели, Портата на ада, Харон, жителите на Ада, пътуването на Данте и Вергилий, дяволи и демони, изкушения и грехове, Данте като поет и политик в изгнание; прехвърлянето на Ада на Земята в опустошенията на войната, в мъките на затворниците, в мрака на лудостта и кошмара на унищожението.

Десетте зали илюстрират пътуването на Данте в неговата последователност през вековете – от средновековни произведения с тяхната структурирана, вдъхваща ужас иконография, до Ренесанса и барока, от мъченията в романтичните изображения до психоаналитичните интерпретации на ХХ век. Две зали са посветени на пренасянето на Ада на Земята – лудост, тоталитаризъм, война. Както е отбелязано, именно в масовите бойни действия през Първата световна война образът на Данте „ходи“ по телата (или по-скоро по сенките) на прокълнатите.

Експозицията започва много зрелищно с гипсовата версия на монументалните „Врати на ада“ от Огюст Роден, отливка в мащаб 1:1, създадена през 1889 г. за изготвянето на един от последните бронзови образци на произведението. Взета от Музея „Роден“ в Париж, висока 7 метра, тя наистина отваря вратата към множество тълкувания на Дантевото произведение. Само за първите две седмици от изложбата Ватиканската апостолическа библиотека предостави уникалната възможност да се види „Бездната на ада“ на Сандро Ботичели – възхитителна картина върху пергамент, днес раздробена на части. Сред останалите шедьоври са „Страшният съд“ на Фра Беато Анджелико, „Изкушениeто на св. Антоний“ на Брьогел, „Звездопад“ от Анселм Кифер, величественото четириметрово платно от Гюстав Доре „Данте и Вергилий в деветия кръг на Ада“, неаполитанският театър „Ад“ с кукли от Катания и Палермо. Сред 234-те произведения са творби и от школата на Бош, Сезан, Редон, Роден, Делакроа, Гоя, Герхард Рихтер, Мигел Барсело и много други.

Адът е място на вечно покаяние и метафора за човешкото страдание и отчуждение. Поемата на Данте се занимава със злото, смъртта, Съда, но подсказва и духовен път, който отвежда до спасението. Зловещата красота на средновековните произведения, прекрасните ренесансови образи, романтичните картини и психоаналитичните интерпретации създават вълнуващо визуално пътешествие, което изненадва с неочаквани паралели и открития. Те целят да придадат конкретни очертания на това, което Данте нарича „прекрасно видение“.

След напрегнато пътуване из териториите на злото изложбата завършва с идеята за спасение, която Данте ни поднася в последните стихове на „Ад“: „излязохме тогава в ширните простори / и пак видяхме светлите звезди“. В последната зала поглеждаме отново към небесния безкрай, вселената, Бога. Жест на поетично освобождение и спасение от клаустрофобичните кошмари на Ада.

Международната изложба има за цел да припомни универсалния дух на Данте и неговото значение за цяла Европа като създател на италианския език и една от най-значимите фигури в класическата и християнската култура.