Култура / Владимир Градев

Владимир Градев

Проф. Владимир Градев преподава теория на религията в специалност „Културология“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и „Философия на религията“ в Нов български университет. Основните му изследователски интереси са в областта на философия на религията, съвременната философия, културологията и политическите науки. От 2001 до 2006 г. е посланик на България при Светия престол и Малтийския орден. Автор е на книгите „Силите на субекта. Опит върху философията на Мишел Фуко“ (1999), „Прекъсването на пътя“ (2000), „Политика и спасение” (2005), „Между абсолютното тайнство и нищото“ (2007), „Това не е религия“ (2013), „Излизания“ (2015), „Разпознавания. По пътищата на душата“ (2017), „Приближавания“ (2019).
6 публикации

За благите дъждове на превода

23.01
2024

„Кентърбърийски разкази“ са космос също както „Божествена комедия“ или „Дон Кихот“ на Сервантес, знам, че не мога да ги обхвана и схвана изцяло, но знам също, че без тях животът ми нямаше да бъде толкова разнообразен и интересен. Джефри Чосър е имал богата кариера на висш сановник и дипломат на трима крале. Постоянно в движение, той е един от първите истински европейци и с наслада разказва за своите пътувания в Англия и по света както с тялото си, така и с въображението си. Част от раждащия се тогава хуманизъм... [...]

Прочети повече...

Ужасяващ гений

Ужасяващ гений
22.06
2023

Как можем да определим и ситуираме този ужасяващ гений, който надхвърля и своята, и нашата епоха с всичките им научни, интелектуални, духовни трансформации? Бароков писател в класическия век, янсенист сред католиците, песимист сред хуманистите, диалектик сред картезианците, вярващ сред учените, играч сред вярващите, Паскал не може да бъде отъждествен с никоя школа, с никое направление. „Аз съм сам“, Je suyis seul, живее, както пише той. Как да свържем многото, често противоположни пътища, които се пресичат в него? Строг и последователен ум, той стига до нас разпилян на фрагменти. Превъзходен мислител, възхитителен учен, изключителен християнин, за него не може да се каже, че е философ, „математик, проповедник, нито красноречив, а почтен човек“, т.е. изградена и завършена личност в изкуството на живота, универсалното качество, което той единствено харесва. Паскал е класик не защото е съвършен, а защото надхвърля забравите и раните на времето и все така ни говори за най-живите и страстни въпроси на нашето съществуване. Той знае, че ако пишещият иска да бъде разбран, трябва така да разсъждава, сякаш разговаря, и неговите мисли са „породени от обикновени житейски събеседвания“. [...]

Прочети повече...

Божественият пламък

Божественият пламък
28.09
2021

Изясняването на отношението между Данте и неговия век показва колко наивна е вярата на историцизма не само че може да възкреси миналото, такова каквото е било, но и че може да подчини поета на епохата. С индивидуалистичното си схващане за човека и създаването на литературния италиански, той е на прага на новото време. Ренесансът е отговорът, който дава Флоренция на предизвикателството на Данте, но самият Ренесанс се съдържа вече в Данте. Нека обаче не се поддаваме на изкушението да правим флорентинския поет преждевременно модерен, сякаш заради величието си той трябва да ни прилича и да споделя, пък било и несъзнавано, нашите понятия, ценности, нагласи, а да подемем неговото предизвикателство и да се запитаме как би съдил той днес нашите начини на живот, нашите форми на духовност и власт. Всъщност радикалната критика на неговото настояще, удивителната поетична и идейна новост на творчеството му не изстрелват Данте напред към нашия век, а встрани и нагоре, трансверсално спрямо мислите и действията, както на собственото му, така и на нашето, а и на всяко време. Поетът разчупва която и да е рамка. В това е гениалното своеобразие на този „разночинец от старо римско потекло“, който не може да бъде сведен нито до вярванията на съвремието му, нито до нашите предпоставки. [...]

Прочети повече...

Свободата на Рафаело

Свободата на Рафаело
01.05
2020

През 1520 г. Рафаело е на върха на своята слава: постигнал е богатство, влияние, известност, на които не се е радвал преди него, а и след него никой художник. Съвременниците му го наричат il pittore divino, божествения художник, и благоговеят пред боговдъхновеното му дарование. Притежава дворец. Има не само голямо ателие, но и своя свита, цял двор. Живее не като художник, а като принц. В разцвета на силите си, на 37 години и вече свършил работа за три живота, Рафаело внезапно ляга болен на 28 март 1520 г. и след седмица си отива от този свят. Причината за смъртта му е неясна. Рафаело умира на 6 април 1520 г, Велики петък, деня, в който се е родил през 1483 г. Раждането и умирането се вливат едно в друго, като това „забележително съвпадение“ е схванато като ясно знамение, че последният ден от земния му живот е първият от небесния му. Датата припомня и за друга прочута смърт – тази на Лаура, която Петрарка среща на Велики петък, 6 април 1327 г., и която е покосена от черната чума на 6 април 1348 г. [...]

Прочети повече...