Изсечен от скала поетичен дух

Изсечен от скала поетичен дух

Поетът Константин Павлов, можем ли да си го представим днес като 90-годишен старец? Като един от петимата старци в едноименната му поема? Като един от старците, които се появяват и в стиховете, и в киносценариите му? Изглежда той предчувства своето не-остаряване, невъзможността да понесе немощта на преклонната възраст, след като е понесъл ВСИЧКО. Но все пак роденият под огнения знак на Овена, жив в Словото си и патиниран в представата ни за сила и достойнство поет, могъщият владетел на гротеската, „детето голомеше“, разтерзавано от „Кралимарковската си държава“, днес щеше да е на 90 и щяхме да го честваме, и го честваме, защото той принадлежи на всички български времена в поезията. Константин Павлов още приживе бе едновременно конкретност и символ, своеобразната, болезнена цялост на свободата... Зазидан от Системата в принудително мълчание, със забрани за публикации и работа, той изгради своя уникална словесна система, смайващата му дарба овладя и усъвършенства до неистовост иронията и самоиронията във всичките им регистри, думите му се „шлифоваха“ до стъписваща и оголена, дори озъбена автентичност, достигайки до най-дръзкия и пронизителен фалцет, и неслучайно сътвориха (почти чувствено) безграничността на абсурда. [...]

25 въпроса към Константин Павлов

Какъв искахте да станете, когато бяхте дете? Продавач на репички. Какъв талант бихте искали да притежавате? Повече скромност. От кои три неща във вашия живот не бихте искали да се откажете? От собственото си чистосърдечие, наивност, доверчивост… тавтология. Какви шансове сте пропуснали във вашия живот? Никакъв шанс… пропуснах възможността да бъда друг. Какво представлява за вас най-голямото щастие? Най-голямото щастие е, когато разбера нещо за себе си, което не съм познавал до този момент. [...]

Надвикването криви човешката душа

Интуитивното усещане за много неща, което имах, се оказа вярно. Не вярвам в механични превъплъщения за 24 часа. Смятам, че трябва да мине много дълго време, докато нещата се изчистят, докато започнем да разсъждаваме нормално и се огледаме за вечните стойности. Единствената заслуга на времето е, че сега може да се говори. От нас зависи какво говорим и как използваме свободата. Всички говорят, малцина усещат. Това е закон – процесът на реанимация е по-дълъг от времето на боледуване. Няма да бъде лесно. [...]

Отломък от едно далечно бъдеще

Константин Павлов твърдеше, че „пътят към истината не е раят. От рая трябва да се тръгне към чистилището и в последния етап, ако човек си направи равносметка в чистилището, сам ще прецени, че мястото му е в ада. Остава да си избере кръговете“. Навярно повод са му дали и „нещата“, за които говори в една от записките си: „Убиват хора, а след това ги реабилитират. А? Как ви се струва? Ама няма дори помен на реабилитация, а ексхумация. Ама е само на тялото ексхумация. Реабилитирането е по-страшно от убийството“. [...]

Ненаписано есе за К. П.

Неговата чувствителност го води до това трагично, двойствено виждане. Паралел с Радой Ралин. Пример: стихотворенията „Флотация“, „Парадокс“, „Масово чудо“. И слабостите са именно там, където изневерява на тази си природа и става еднозначен – баснята. Например – „Прекрасното в поезията или жертва на декоративните рибки“. Не бива да ни подвежда видимостта на баснята; те всички са своеобразни басни, но отвъд баснята започва вторият план, а някои си остават само на първи план – алегориите, остроумни, но еднозначни. [...]

Филмите, които унизяваха страха

Константин Павлов влиза в киното сравнително късно, след десетгодишен период без работа и публикуване. През 1975 г. е назначен в Киноцентъра и още с дебюта си печели Специалната награда на Варненския фестивал „Златна роза“. Така започва дългият път на писателя в киното, който продължава и след неговата смърт. За четвърт век по негови сценарии са заснети десет филма. Негови стихове звучат в „Живот до поискване“ на Коста Биков, а после Биков му посвещава документалния филм „Опит за мълчание“... [...]