Култура / Брой 6 (2999), Юни 2023

Октавио Пас, „Избрани есета“, съставителство и превод от испански Анна Златкова, корица Кирил Златков, издателство „Колибри“, 2023 г.

Освен невероятно ерудиран, в есетата си Октавио Пас е бъбриво влюбен в езика. В тази енциклопедична, но ефирна книга мексиканският поет е представен от преводачката Анна Златкова в пълнотата на своите интереси. Дългоочаквано напомняне, тъй като „Вълни от зрак. Маймуната граматик“, поетичен сборник в превод на Рада Панчовска от далечната 1994 г., и поместването на стихотворения в антологии през годините не са достатъчни, за да се разбере мисловната мощ и влиянието на един от най-големите мексикански интелектуалци и поети.

Роден по времето на Мексиканската революция, Октавио Пас остава завинаги заключен между поезията и политиката. Носител на Нобелова награда за литература, учил в САЩ, работил като дипломат във Франция и Индия, той е свидетел на много от превратностите на миналия век. След стотиците загинали по време на Погрома в Тлателолко през 1968 г. Пас се разочарова от политиката и напуска държавната служба. Умира през 1998 г., две години след като библиотеката му е опожарена.

Най-ранното есе в сборника е от 1951 г., а най-късните са от края на 70-те. Размишления върху същността на поезията, нейното развитие и бъдеще, биографични изследвания на поети като Фернандо Песоа и Андре Бретон, както и поглед към историята на Мексико – от предколумбово време до бурното формиране на държавата през XIX в. В това литературно-философско предизвикателство читателят често ще се среща с имената на Уилям Блейк, Новалис, Артюр Рембо и Стефан Маларме, както и с идеите на марксизма, сюрреализма, екзистенциализма.

В есетата „Образът“, „Поетическото откровение“ и „Вдъхновението“ Пас обяснява с какво поезията се различава от религията, откъде се ражда това наше увлечение по необяснимото, какво е образът и каква е космическата диалектика, която ни кара да откриваме причинно-следствени връзки в противоположностите. Следват размишления върху отношението между поезията и развиващите се технологии. Според него техниката не може да ни открие нищо за бъдещето, до голяма степен тя дори отнема настоящето, предлагайки ни мъгляви обещания за неизвестното.

Изключително любопитен е паралелът, който Пас прокарва между Сервантес и Данте, сравнявайки героите на „Дон Кихот“ и „Божествена комедия“. Според него скитанията на рицаря са алегория на един заблуден и самотен човек. Вергилий и Беатриче водят Данте, но Дон Кихот поема на път с „късогледия здрав разум“ за партньор. Отделя се обстойно внимание и на хетеронимите в творчеството на Фернандо Песоа. За разлика от обикновени псевдоними, тези имена са вариации на самия поет. Поезията през тях е съобразена с характера и гледището на тези фиктивни писатели, които Песоа никога няма да бъде.

Последните есета осмислят историята на Новия свят, който за разлика от Европа започва като идея, триумф на номинализма. Отново бъдеще, което отрича настоящето, бъдеще, в което днешният ден не съществува. Това създава почвата за магическия реализъм, за сънищата на слепия библиотекар от Буенос Айрес, който измисля една въображаема Америка. Истинска литература на съзиданието.

Този свят, затворен за бъдещето, някога се е предал. Поради своите разбирания младата цивилизация от времето на конкистадорите е загинала преждевременно. За разлика от европейските империи, тя е била все още в разцвета си, когато русокосите чужденци са стъпили на континента. Въпреки това култът към смъртта, фолклорът и митологиите се свързват с католицизма, за да създадат нови богове. И в този хаос от противоречия се оформя истинският Нов свят на поетичната мисъл.

Историята притежава жестоката реалност на кошмар; величието на човека се състои в това да създава прекрасни и трайни творения с реалната субстанция на този кошмар. Или казано другояче: да превръща кошмара в образ, да ни освобождава чрез творчеството, макар и само за миг, от уродливата реалност.