Култура / Брой 6 (3009), Юли 2024

„Кокичета в края на влака“, 2022 г., сценарий Галина Д. Георгиева, Дечо Таралежков, режисьор Галина Д. Георгиева, продуцент „Геополи Филм“, оператор Георги Челебиев, композитор Мира Искърова. Участват Илиана Коджабашева, Велислав Павлов, Ана Вълчанова, Иван Савов

Въпросът за енергията на бъдещето става все по-актуален с всеки изминал ден. При днешното потребление и прираста на населението в световен мащаб според сайта wordometer.com наличният петрол би свършил след 39 години, природният газ след 154 години, а въглищата след 403 години. Нуждата от алтернативна енергия става все по-осезаема, а в момента едва 17% от потреблението се покрива от възобновяеми енергийни източници. В този смисъл филмът на режисьорката Галина Д. Георгиева „Кокичета в края на влака“ е повече от своевременен. Енергийна антиутопия, която дръзко поглежда към един от евентуалните развои на събитията при курса, които следваме днес. И ако в романа „1984“ на Джордж Оруел се казва, че който контролира миналото, контролира и бъдещето, то тук можем по аналогия да заявим, че който контролира енергийните ресурси, контролира бъдещето. Такъв е фонът, на който се развивa действието.

Сюжетът се върти около Ева (Илиана Коджабашева). Тя работи в парник за цветя, които са

единственият източник на електроенергия в едно потенциално бъдеще и се отглеждат само от правителството. Работните условия са ужасяващи, макар и най-добрите възможни. Обществото е заклещено в хватката на тоталитарен режим, упражняващ контрол чрез средствата за добиване на енергия. Човешкият живот няма никаква ценност. Отчаянието води Ева до възможно най-крайното решение – да се обърне към бюрото за асистирано самоубийство. Но както във всяка отчайваща история, и в тази има хора, които се съпротивляват на потисничеството и неправдата. Така в лицето на Федерико (Велислав Павлов), който е „енергиен революционер“, надеждата надига бавно, но сигурно глава, така както нежните кокичета успяват на места да пробият топящата се снежна покривка.

„Кокичета в края на влака“ е филм, изпълнен в естетиката на ретрофутуризма – аналогови устройства, стари кинескопи, механични системи за напояване… Технологията или е регресирала вследствие на голямата криза, или пък е поела по друг път на развитие. В дехуманизираната и репресивна обществена система властват декадентско настроение и разрушение. Атмосферата на социален упадък – разбитите градски улици и пространства са издраскани с антиправителствени графити – съвпада с моралния банкрут, с обладания от безверие вътрешен свят на персонажите. Мъртъвците са ограбвани, а вещите им моментално разпродавани. Чиновниците изпращат хора на смърт и дори тогава единствената им мисъл е как да извлекат някаква полза, докато по радиото и телевизията вървят въодушевени пропагандни лозунги. Срещу този антихуманизъм се изправят най-крехките цветя, най-чувствителните натури, защото подобно човеконенавистно невежество може да бъде победено единствено с вяра, най-ефимерното проявление, кокичето на човешкия дух.

Камерата съчетава пастелни цветове с редуване на топли и студени филтри и осветление, които въвличат във визуалната драматургия на историята, като разширяват възприятието ни за емоционалното състояние на Ева и останалите персонажи. Едноименната песен, дело на композиторката Мира Искърова, се превръща в звукова метафора, пресъздаваща онези най-фини душевни състояния, които тласкат героите и им вдъхват вътрешни сили, за да продължат напред, макар и заобиколени от социален мрак. Няма как да не споменем и страхотното присъствие на актьорите в двете поддържащи роли: Иван Савов като граф Галицин, продаващ вещите на мъртъвците, и Ана Вълчанова – безскрупулната чиновничка от бюрото по асистирано самоубийство.

„Кокичета в края на влака“ е селектиран в късометражната програма на София Филм Фест, както и на МФФ Краков 2022.