Култура / Брой 4 (3017), Април 2025

С Иво Милев, куратор на изложбата „Емил Стойчев. Въображението е моята кръвна система“ (27 февруари–6 май 2025 г.) в СГХГ, разговаря Даниела Чулова-Маркова

Емил Стойчев е значим автор на световната артистична сцена. Изкуството му има специфичен облик, съвместил движенията в българския културен контекст от втората половина на ХХ век до днес и европейските художествени процеси. Творчеството му се отличава със синтезирано въздействие, базирано на цвeта и смисъла. Три изложби в София представят художника, който отбелязва 90-годишен юбилей. Кураторът Иво Милев предлага интересен прочит на сътвореното от Емил Стойчев през мащабна ретроспектива в залите на Софийската градска художествена галерия.

Поел по трудните пътища на съзиданието в началото на 60-те, Емил Стойчев преминава през пейзажа, насочва се към човешкия образ и стига до концентрирани метафори в богато живописни композиции ребуси. Естествено допълнение към юбилейната равносметка е изложбата в галерия „Академия“, своеобразна „момента снимка“ на настоящето. Там са събрани творби от последните години. Образните трансформации на Емил Стойчев, претворени в дигитална анимация от Александър Сокеров в галерия „УниКредит Студио“, придават завършеност и асоциативност на представянето на автора.

Артистичната еволюция на художника е уловена в цялост от експозицията в СГХГ, в която съжителстват платна, акварели, визуални дневници, керамики.

Кои са факторите, на които се основава концепцията ви за изложбата?

Ще бъда пределно честен – това, което ще ви кажа, го знаят малцина. Още от средата на 2024 г. имах ясно съставена концепция за тази изложба и тя се основаваше на една особеност в картините на Емил Стойчев – факта, че са изписани и на гърба. Оттук дойде и основната идея в експозиционната концепция – картините да бъдат изложени така, че да са видими от двете страни. Кадриращо осветление трябваше да акцентира върху тях така, че буквално да „плуват“ в приказно пространство. Именно това „плуване“ в пространството донякъде смути Емил Стойчев. Той е достатъчно широко скроен и каза да подредим картините, както преценим. Воден от уважение към човека и художника Емил Стойчев и усещайки колебанията му, промених подхода. Получи се това, което виждаме в залите на СГХГ. Промените в концепцията в хода на работата са нещо обичайно. Специализираното осветление остана с решаваща роля в инсценировката – идеята беше да съчетаем общо и насочено осветление така, че произведенията да са осветени, сякаш са под лампата на часовникар или в операционна зала. Поставянето в среда на фиксирано наблюдение, задаването на изискване за вглеждане подхождат на брилянтната техника и чудесната живопис на твореца.

Кое беше водещото за вас при конструирането на ретроспекция на космополитен автор като Емил Стойчев? Има ли доминиращ принцип на построение?

В началото бях доста объркан, докато не разбрах, че при Емил Стойчев всичко се развива на цикли от пет и десет години. Тогава стана по-лесно. Емил Стойчев участва във всички значими преходи и обрати в образния език от втората половина на ХХ век и това трябваше да бъде видимо в изложбата. Той излага за пръв път през 1961 г. на първата Младежка обща художествена изложба, а първата си самостоятелна изложба прави през 1965 г. По това време Емил Стойчев работи основно в пейзажа – градски и природен. Пейзажът е подценяван жанр, с нисък идеен капацитет. Градски човек, Емил Стойчев започва творческия си път с природни и индустриални пейзажи, които са живописвани така, че веднага правят впечатление, и то на критици с усет към новото като Кирил Кръстев, Владимир Свинтила, Димитър Аврамов… Богомил Райнов (човек, чиито лични предпочитания и вкусове се различават доста от обществените и критическите му позиции), който е взел участие в подготовката на младежката изложба, става първият колекционер на Емил Стойчев. Постепенно фигурите, играли роля на стафаж в платната на художника, постепенно започват да стават център и около тях започва да се гради пространството в композициите. Увеличават се и форматите. Картината се превръща в смислово поле, а психологизмът е от изключително значение. Така отваряме основната тема в изложбата: композициите ребуси, всяка заключила в себе си тайна, която провокира да бъде разбулена.

Защо избрахте точно тази мисъл на Емил Стойчев за заглавие на изложбата?

След дългото ми общуване с Емил и неговите творби стигнах до извода, че той е редуцирал човека до три съществени функции: съзнание, което е връзката със света, въображение, което модифицира тези връзки, и творчески жест, който ги изразява. В този смисъл въображението е кръвната система в този метафизичен или чисто духовен проект за човека.

Експозицията започва хронологично – с пейзажни творби, които са типични за творчеството на Стойчев през 60-те години. След това отделяте внимание на поредица портрети на художници. Защо?

С тази група творби се маркира един от преходните етапи в развитието на Емил Стойчев. Това е времето, когато човекът става център на творчеството му. Нормално е това да са хората от близкото му обкръжение – художници, приятели, семейство. Има цяла поредица от 70-те години, посветена на хора от неговата улица – „Хората от нашата улица“, „Случки на Одоровци“, както и серия платна с образи на приятелите му художници. Него това го интересува.

Автопортретите са в центъра на експозицията – какво е мястото им в творчеството на Емил Стойчев?

Те са отделна тема и много добре илюстрират творческия път на художника. Затова са своеобразен център в първата зала на експозицията. Само на базата на автопортретите на Емил Стойчев можем да изградим диаграма на неговото артистично развитие.

След средата на 70-те години художникът залага на смислови метафори, на концентриран разказ. Интересна като построение е експозицията във вътрешната зала в СГХГ, където са събрани творби от различни периоди. Какво ги обединява?

Може да бъде казано, че втората зала е посветена на метаморфозата. Исках да „илюстрирам“ как образите се превъплъщават един в друг и сякаш се движат от картина в картина. За да се опише това движение, е нужно повече място и творби. Но мисля, че и сега могат да бъдат уловени взаимовръзките. В подредбата на втората зала има и препратки към първата зала – те са свързани с развитие на пейзажни мотиви, както и с постановъчни концепции във фигурите и композициите. Стойчев с годините се отдръпва в едно затворено интериорно пространство, където се разиграва цялата драматургия на платната му.

Каква е причината да се съберат акварелите в отделна зала? Само техниката ли го обуславя?

Не, техниката си е живописна. Както и при керамиката, която излагаме. Керамичните съдове на Емил Стойчев са живописвани. Акварелите са много различни и това е учудващо. Акварелът като техника има свои закони и въздействие, но това не е достатъчно, за да обоснове коренно различните внушения. Тях ги има и във визуалните му дневници, които също са част от изложбата. Сметнахме, че ще е по-убедително акварелите да се представят анблок, като се ръководим от вътрешните движения в развитието на твореца. Най-ранните акварели са от 70-те години.

Мястото, където е експонирана картината на Емил Стойчев от Първата младежка изложба през 1961 г., е специално обозначено. Участва ли самата творба в експозицията?

Много труден въпрос. За съжаление, не е публикувана в каталога от изложбата през 1961 г. Димитър Аврамов я посочва като участваща, даже я репродуцира в „Летопис“. В същото време картината носи на гърба си годината 1965… Трябва да имаме предвид, че Емил Стойчев не датира ранните си творби, а прави това вкупом, така да се каже, по-късно. Може би е допуснал грешка. Впоследствие той става маниакално педантичен спрямо датирането на картините си – с точна дата и година, понякога и час.

Лесно ли се разгадават смисловите ребуси на Емил Стойчев?

Зависи колко енергия вложиш и каква подготовка имаш. Трябва да си готов да включиш всичките си способности, опит и знания. Решенията често идват от неочаквани места.

Как Емил Стойчев успява да се съхрани отвъд парадигмата на идеологията в периода на социализма? Каква е цената, която той плаща за свободата си?

Като не се интересува от нея. Самият той казва, че не е дисидент и никога не е имал такова съзнание. Той просто си е вършел работата, без да се колебае, угодничи или капризничи.

Ако трябва да определите с една дума работата си по тази изложба, коя е тя?

Страх – нещо, което рядко ми се случва. И дразнеща несигурност. В точно противоречие с резултата.

Има ли нещо, което ви липсва в изложбата и бихте искали да добавите?

Гърбовете на повече картини.