Култура / Брой 4 (3017), Април 2025

„Правилата малко по малко изтриват като с гумичка личността на изпълнителя. Ако тя не присъства, то тогава какъв е смисълът от изпълнението? С пианистката Венета Нейнска разговаря Светлана Попова                                             

Днес общуването не може без социалните мрежи. В профила на пианистката Венета Нейнска освен текстове за нейните събития ще откриеш информация за предстоящи и минали концерти на различни състави, камерни формации и най-вече на млади творци. Как да не се усмихнеш, когато прочетеш въпроса на Венета: „Какво е общото между Бургас и Ню Йорк?“. И отговорът: „Димитър Ненов“. Тя води диалог как да вдъхновим днешните деца да четат книги, събира средства за музикални инструменти, включва се към инициативи на фондация „За доброто“. Рядко съм виждала толкова активен в социалните мрежи класически музикант, който по най-естествен начин общува с аудиторията си, среща последователите си с други музиканти, актьори, поети, художници. Да не говорим за приказните ѝ рекламни кампании, които съпровождат всяка нейна изява и привличат дори и неизкушените от класическата музика.

Срещаме се между двe ваши изяви – „Концерти с история“ и „Пътища и посоки“. Умеете да привличате публиката с интересни заглавия.

Винаги съм обичала да общувам с моята публика и съм щастлива, че разговорите с публиката вече са световна тенденция, която бавно навлиза и в България. „Концерти с история“, мога да кажа, че са едно ниво напред, защото са донякъде и малки лекции по история на музиката за неспециалисти. Има някои трудности в провеждането на този тип концерти и най-голямата за мен е, че публиката е шарена. В нея има и специалисти, и мои колеги музиканти, които не са непременно пианисти, и разбира се, най-широка публика, така че аз трябва да намеря баланса между различните разбирания и интереси и да представя музикалната програма по интригуващ начин за всички присъстващи. Другата интересна задача, с която се сблъсквам, е редуването на говорене и свирене, а това невинаги е много лесно, защото изисква много сериозна концентрация и подготовка. Но пък изключително много допада на публиката. С две думи, идеята се роди заради моето желание да общувам на още едно ниво с публиката си не само чрез музиката, но и чрез словото.

В тези концерти разказвате любопитни детайли за пиесите, за авторите, за епохите, които може би и колегите ви не знаят. Подготвяте музикалната част, а освен това търсите специални източници, четете…

Така е, но аз чета по принцип, когато подготвям програмите си, защото смятам, че човек може да разбере и интерпретира по най-верния начин дадено произведение, ако разполага с по-широк контекст. И в този контекст влизат не само историята на написването на дадено произведение, не само животът и творческият път на композитора, но също така и неговите отношения с други артисти, историческият, дори географският и политическият контекст. Силно вярвам в идеята, че изкуството е отражение на нашата действителност, и в крайна сметка, как бихме могли да бъдем искрени, честни и верни интерпретатори на дадено музикално произведение, ако не познаваме действителността му, която не е нашата. Става въпрос за стотици години назад. За мен това не е натоварващо, а приятно. Винаги съм обичала да го правя. Често съм писала подобни материали и смятам, че този подход носи удовлетворение не само на мен, но и на публиката.

Определено е така. Преди време правехте друг вид срещи. Какво се случи с проекта „Модо“?

„Модо“ се трансформира и вече се нарича „София арт институт“. Дейността му е доста по-ограничена към този момент, защото „Модо“ беше много смело начинание, чрез което правехме и „Концерти на възглавници“. Това бяха известните семейни събития с класическа музика и Концерти „Мотив“ – една голяма поредица събития с участието на изключителни изпълнители, които идваха от цял свят, без да преувеличавам. Имахме и много други проекти, някои от тях продължават и днес. Организират ги мои колеги, но аз трябваше да направя избор. „Концерти с история“ и всички останали концерти, в които свиря – солови и камерни, сега са моят приоритет.

Ангажирате се и с каузи. Нека споменем само името на Димитър Ненов. Откъде дойде интересът към този изключителен музикант и човек според всеки, докоснал се до личността и творчеството му?

Баща ми беше архитект и той ми е говорил за Димитър Ненов. Знаех за него и покрай Лазар Николов, Константин Илиев, Трифон Силяновски, музикантите, за които през годините съм чела. Всички те говорят буквално с благоговение за Ненов, но аз доскоро почти не бях свирила българска музика поради стечение на обстоятелствата. По време на пандемията от ковид моя много близка приятелка, изкуствоведката Елисавета Станчева, ми помогна да създам документален филм за Димитър Ненов заедно с видеопродуцента Ясен Харалампиев. За кратко време трябваше да науча емблематични произведения от Димитър Ненов, започвайки от Токатата. Трябваше да прочета всичко, написано за Димитър Ненов, за да сме сигурни, че фактите, които представяме, са верни. За около шест месеца много интензивно се потопих в неговия свят. И въпреки че проектът имаше краен срок, още тогава осъзнавах, че това няма да е краткотрайно увлечение, а напротив – дългосрочен интерес към Ненов, не на последно място и защото неговата музика е неизчерпаем извор на идеи, на състояния, на вдъхновение и от чисто пианистична гледна точка – непрекъснато развитие. Ненов не е преминал през традиционно обучение по пиано и музика. Той де факто е самоук до много късни години, когато прави няколкомесечна специализация при прочутия педагог Егон Петри и фактически с това се изчерпва неговата професионална подготовка. Но в същото време всички, които са го слушали на живо, са абсолютно убедени, че пианизъм като неговия не съществува. Това се вижда от нотите. Аз работя целенасочено с ръкописи, защото в тях има детайли, които не присъстват в нито едно издание и показват революционните му идеи в клавирното изкуство. Определено не смятам, че съм овладяла идеите му за няколко години, така че продължавам да го свиря. Много съм щастлива, че извън България интересът към неговата музика е подчертан. Всеки път, когато предложа програма, обикновено организаторите питат и за него. Едно от най хубавите неща е, че съвсем скоро голяма и известна британска звукозаписна компания ще отпразнува своя петдесети юбилей с мой диск с музика на Димитър Ненов. С това мисля, че правим необходимото да сбъднем мечтата на Ненов музиката му да бъде оценена извън България.

Има ли неща, които сте открили вие лично, защото явно търсите много, преглеждате архиви?

Аз нямам пълен достъп до архива на Ненов, който е разпределен на няколко места, основно в три български институции. Тъй като аз не работя в нито една от тях, моят достъп е частичен. Тази задача по-скоро я оставям на професионалните изследователи и се надявам, че архивът му ще бъде изцяло обработен, защото все още не е. В Научния архив на БАН е по-голямата част от нотния материал. Основните произведения са там, но има и недовършени творби. Има нотни откъси, които вероятно ще доведат до нещо друго, но това е голяма тема. Аз по-скоро не съм експерт в нея.

Изпълнявате това, което е в наличност.

Да, имам идеи за втори диск, който да е с по-непознати произведения, а това е голяма задача. Много важна е темата за архивите на всички български творци, не само на композиторите. Мисля, че трябва спешно да се дигитализира целият материал и да бъде публично достъпен, защото единственият начин да бъдат обработени тези архиви е с участието на повече артисти и експерти. Времето ни притиска да дигитализираме това културно наследство, защото хартията като носител е нетрайна и можем да се окажем в ситуация, когато вече не разполагаме с тези документи, а те са безценни.

Дискът, за който споменахте, е записан и готов?

Той е записан в България, но ще бъде издаден от английската звукозаписна компания CRD Records, а към него ще има и плоча.

Сигурно има още творби, които да бъдат записани и издадени.

Да, има, трябва да се направи селекция на тези, които не са изпълнявани и не са издавани. Много ми се иска във втория диск да включа и Сонатата за цигулка и пиано, която е абсолютен шедьовър. Тя е изпълнявана и издавана. Това е една от непосредствените ми мечти.

Не съм проследила всички ваши рецитали, но тези, на които съм присъствала, правят впечатление с различния прочит, който давате на творбите. Това, което изпълнявате, не звучи стандартно, виртуозно, а те грабва и те кара да преживяваш музиката и след края на концерта.

Не го чувствам различно, защото си е мое. Мисля, че това е свързано с трите школи в музикалното образование, през които съм минала. Завършила съм музикално училище в България. След това отидох в Лос Анджелис, където учих с Джон Пери, когото хората наричат доайен на американската клавирна школа. Джон ме научи на две много важни неща. Първо, че музиката е красива независимо от нейния стил, ако човек се съобразява със стила, това не означава, че тя изведнъж ще стане суха и безинтересна. Второ, че човек има право на това. В българската школа, а вероятно и в сходни на нея школи съществува разбирането, че има безкрайно много правила, с които ние задължително трябва да се съобразим. Но те малко по малко изтриват като с гумичка личността на изпълнителя. Ако тя не присъства, то тогава какъв е смисълът от изпълнението? Защото всеки може да се научи да чете ноти и да „управлява“ музикален инструмент, но не в това е смисълът на изкуството. Впоследствие отидох в Гилдхол Скул в Лондон, при друга легендарна преподавателка – Джоан Хавил. Тя ме научи на начина, по който да бъда свободна в свиренето, защото едно е на човек да му бъде отворена вратата към света и да може да разпери криле, съвсем друго е да се научи да управлява тези криле. Става въпрос за фин баланс между контрол на ума, контрол на чувствата и свобода на личността. Това е безкраен процес и в крайна сметка е смисълът на музиката.

Споменахме различни каузи, с които се ангажирате. Такава е каузата за подпомагане на Георги Калайджиев в неговата мисия „Музиката вместо улицата“ в Сливен и по-специално за събиране на средства за музикални инструменти на децата, които той обучава.

Аз смятам, че по никакъв начин не мога да поставя моето име до голямото дело на г-н Калайджиев. През годините съм се опитвала, доколкото мога, да помогна с моите контакти. Вярвам, че е отговорност на всеки един от нас да подкрепи тези, които действително правят революции като г-н Калайджиев. Мисля, че подобни проекти и идеи ще имат смисъл, ако по-голяма част от обществото ни се ангажира с тях. Тъй като имам присъствие като артист в социалните мрежи, отправих апел към моите познати, който беше възприет, и се получи вълна от подкрепа и разгласа на тази дейност. Проектът „Музиката вместо улицата“ наистина е феноменален. Изисква страшно много усилия, постоянство, а резултатите са изключителни.

Споменахте за вашите преподаватели, които са ви дали свободата и възможността да сте това, което сте в момента. Вие предавате ли нататък това знание?

Обичам да преподавам. Има периоди, в които имам много ученици, и други, в които нямам никакви, защото не мога да ги вместя в графика си. Моите учители наистина са ми дали толкова много, че имам естествен импулс да предам нататък това познание. Надявам се да съм полезна на учениците ми. В момента имам само двама, защото почти постоянно пътувам и нямам време. Не би било сериозно да поема повече ученици, защото не мога да им осигуря постоянно обучение.

Кога разбрахте, че ще бъдете пианистка и това ще е вашата професия?

Като всяко момиче се възхищавах на моята по-голяма братовчедка, бях само на пет години, когато я видях на сцената с красива рокля да свири на пиано. Бях абсолютно убедена, че това ще е моето занимание за цял живот. Не съм имала съмнения. По-скоро съм се опитвала да анализирам защо това мое желание е толкова силно и съм стигала винаги до един и същи извод, че се чувствам щастлива, когато съм обичана, а на сцената се чувствам най-обичана.

Освен солови концерти имате много участия в различни камерни формации. Как избирате партньорите си?

Тези концерти обикновено са следствие на приятелско-колегиални разговори. Такива са и концертите с КласикАрт ансамбъл. Сравнително редовно си правим такива музикални срещи на сцената. Камерната музика е замислена като музикално общуване между приятели. В живота нещата се получават по този начин – свирим с хора, които чувстваме близки и с които имаме едни и същи интереси.

В музея „Борис Христов“ в София имате поне по два концерта всеки месец, много пътувате из страната, представяте проекти и в чужбина. Не мога да не попитам какво предстои?

Предстои ми поредица от сериозни рецитали в Австрия и Германия, отново ще се върна в Ню Йорк, в една от най-прочутите зали в света. До края на годината имам толкова амбициозни планове, че си пожелавам здраве, за да мога да ги осъществя по най-добрия начин.

Сигурно и Димитър Ненов присъства?

Ненов присъства навсякъде, и то – с гордост мога да заявя – по желание на публиката.

Венета Нейнска е позната със своите емоционално и интелектуално ангажиращи музикални и образователни проекти. Сред тях са изпълненията ѝ на кратки пиеси в соловия албум Brevitas, поредицата от черно-бели музикални видеоклипове и задълбочените ѝ интерпретации в интегралното представяне на сонатите за пиано на Франц Шуберт. Завършила музикалното училище в София с награда за най-високи постижения – Национална диплома, Венета Нейнска продължава образованието си при Джон Пери в Музикалното училище „Торнтън“ към Университета на Южна Калифорния в Лос Анджелис и след това при Джоан Хавил в училището за музика и театър „Гилдхол“ в Лондон. Основно влияние върху нейното развитие като музикант оказва задълбочената ѝ и продължителна работа с пианистите Гина Табакова и Веско Стамболов.