Култура / Брой 5 (3018), Май 2025

„Изборът на поета: Ивайло Иванов“, съставители Мая Ангелова, Пламен Дойнов, НБУ, Катедра „Българска литература“ на ВТУ, Департамент „Нова българистика“ на НБУ, 2025 г.

Да прочета сборника с текстове от конференцията за Ивайло Иванов на 9 декември 2022 г. във Велико Търново, беше все едно да прочета Ивайловия лексикон от ученичеството. Исках да видя какво са писали неговите приятели, тежката артилерия на търновската група – Мира Душкова, Мая Ангелова, Гергина Кръстева, Николай Петков и други, преподавателите му Димитър Михайлов, Иван Станков, Сава Василев, още литератори и критици. Получил се е пълноводен, разнообразен и автентичен сборник, първият такъв цялостен, който прояснява образа на Ивайло и оставеното ни творчество. Статиите са близо 50 и анализират и трептят за личността, почерка и спецификите на виртуозния му стил. Тук има траурни и мемоарни текстове, три разговора с него, а накрая критически архив с 14 рецензии за негови книги, от дебютната „Хензел и Гретел“ до последната „Нов сън за щастие“. Сборникът е задълбочено съставен и открива един мащаб на теоретизиране и проницателно обговаряне въобще на поезията и света на литературата. В него има чудесни възстановки на личния път на поета, на литературни контексти преди, през и след 90-те години. И аз като о. Николай Петков бих предпочела да говоря за Ивайло от Троян заради единствения него. Големите творци и някои светци в християнството нямат фамилии, а родното място, откъдето идват, е превърнато в метафора за величина и извънпоставеност. Добросъвестно и с много обич, с мислещите ни сърца (Пл. Пенев), книгата за Ивайло изтегля главните характеристики на неговия литературен сонм. Думите са като гумички, които във всеки един момент губят собствените си значения и добиват нови и нови. Виртуозност свише, смесвайки всекидневното с небесното (Д. Михайлов). Най-постигнатото умение в тази поезия е нейният метафоризъм, анжамбманност, спираловидна гъстота (Г. Кръстева). Изцяло отдаден на словото „безсребърник“. Пропускливост между високи и ниски равнища на словесността, съчетани с несекващ порив към концептуализъм. Неутолима жажда за общност  и споделяне на литературата в едно идеално колективно битие. Най-автентичният и последователен изразител на тенденцията за пренаписване на традициите от края на ХХ и началото на XXI век. През гласа на поета сякаш проговаря цялата поезия. Християнско вглъбение и постмодерна (само)ирония (Пл. Дойнов). Търсенията му са онтологични (Ал. Христов). Лириката му е жизнена и органична, защото вливаше кръв от своя живот (М. Душкова). Любовта променя мащабите дори на най-дребните и делнични неща (П. Абрашева).

Чудесни са намерените и привлечени цитати в текста на Мая Ангелова, чудесен е разговорът между Ивайло и Кармен Манукян в „Нощен хоризонт“ на БНР, както и диалогизиращият роман на Николай Петков. Ивайло беше фина натура, не от този свят (Б. Гърдев). Забелязах, че тялото на Ивайло не старее (С. Василев). Беше идеалист, какъвто е бил и Алеко (М. Христов). Ивайло Иванов изпълва представата ни за Поет (Ф. Филкова). Опасно е да продължиш след такава яркост в „Хензел и Гретел“ (Г. Константинова). Откроява се фината семиотична структура на психичното. Ивайло няма опасност отново да ни напусне задълго, поемайки по неведоми небесни релси и селения, защото той оттам идва (Лина Борджиева). Нашето е приятелство между губещи. Но ти, Ивайло, губиш по-весело (М. Бодаков).

За мен остава само да се радвам на Ивайловата сбъднатост. Той беше кристално лиричен и тъжно ироничен. Гледам полето и гората през неговите сдвоени образи, едновременно културен и природен. Докато сборникът изяснява участта на поета и въобще на поетическото, в процепите изтича общото ни живеене по квартири, провинции, с книги, разговори, приятелства, конкурси, изпуснати срещи, златни времена и последващи изпитания. Една такава фигура на значим творец разполовява и уедрява значенията. Езикът ни става радикален и почти без предразсъдъци. Разбираме какво сме мислили, колко готови са били сетивата и умовете ни, можели сме да проверим сърцата си.

За участниците в този сборник, по думите на Иван Станков, смъртта на Ивайло (на 30 май стават 9 години) беше непосилно тежък подарък, който се опитваме да приемем.