Култура / Брой 5 (3018), Май 2025 / Интервю

Да бъдем маргинали е голямата ни сила. Разговор с Димитър Кенаров

27.05
2025

Всяка добра литература е вид отчуждаване или „остранностяване“, поглед към до болка познатото с нови очи. Авторите, които най-много харесвам, живеят в периферията на обществото или поне встрани от центъра. Те са маргинали. Добрият писател е винаги в по-малка или по-голяма степен чужденец спрямо средата и родината си. За мен това е най-удачната позиция. Затова се опитвам да гледам на България през чужди очи. Помага ми и писането на английски – чуждият език създава известна здравословна дистанция. [...]

От Антония Апостолова 0 коментара Прочети повече...

Любовта ни спасява, ако не е само Ерос. Анкета с проф. Боян Биолчев

27.05
2025

Фамилията ми е от Прилеп. Родовата книга я датира от края на XVIII век. Трижди прадядо ми е бил мургав и беят го наричал по местния говор Биолче – тоест биволче… След бягството в София става просто Биолчев, въпреки че от моя прадядо насетне мъжете вече са светли и синеоки... Изобщо не знам какво е това смислен живот. Животът е единствен и всичко в него е част от смисъла... Аз се справям добре с възрастта, но тя се мъчи с мене. Изобщо не съм любопитен какво има оттатък. Притеснявам се да не пропусна нещо, докато съм тук... [...]

От Росица Чернокожева 0 коментара Прочети повече...

Правилата на Кристине Ополайс

27.05
2025

В „Мадам Бътерфлай“ от Пучини през март на сцената на Софийската опера за първи път гостува Кристине Ополайс, известна с великолепните си интерпретации на Пучиниеви героини. В класическата и много красива постановка на Пламен Карталов Ополайс представи стилен, изискан и изчистен от излишни външни ефекти образ на влюбената малка японка. Още с първата си поява тя предизвика възхищение заради способността да владее сцената, деликатността на вокалната емисия, пестеливите, но много уместни жестове... [...]

От Светлана Димитрова 0 коментара Прочети повече...

Без богове и пътешествия. Разговор с Уберто Пазолини

26.05
2025

От трийсет години се опитвам да създам филм, който да влезе в диалог с „Одисея“. Причината е, че самият аз израснах с Омир. Ние, европейците, всъщност имаме само една митология – гръцката. Когато бях млад, харесвах историите за циклопите и въобще приключенията на Одисей, но с остаряването започнах повече да се вълнувам от семейните отношения. Фокусирах се върху Омировата представа за семейството, разрушено от войната и опитващо се отново да се събере въпреки последиците от нея, които са и физически, и психически. [...]

От Яна Пункина 0 коментара Прочети повече...