Последните години на Егон Шиле

За Егон Шиле сякаш се знае всичко. И непрекъснато се открива нещо ново. Той отдавна не е загадка за австрийската столица, още по-малко за музея „Леополд“, където се съхранява най-голямата сбирка в света с негови работи: над 300. Заедно с Климт той е магнит за ценители и туристи. Разковничето към интереса е, че всяка изложба разказва познатите факти в неочакван ред. При най-новата – „Време на промяна. Последните години на Егон Шиле 1915–1918“ (до 17 юли), музеят „Леополд“ тръгва отзад напред към творчеството на художника. [...]

Една непозната колекция

По всяка вероятност колекцията от резиденция „Средна гора“ не е целенасочено събирана и класифицирана в годините – възникнала e стихийно, попълвана е неравномерно и със сигурност не е изграждана прецизно. Фактът, че на гърба на редица творби се вижда надпис на Управлението за безопасност и охрана (УБО) към МС, което е подразделение на Държавна сигурност, допълнително ни навежда на мисълта, че голяма част от художествените произведения са били държавна собственост. [...]

Игра с времето

Истинският път е само този, по който вървиш. Олег Гочев потвърждава тези думи чрез постоянството, с което следва през десетилетията своите творчески търсения. И е от онези художници, които не разчитат на случайности и господстващи вкусове. Той гравитира в своя траектория. Така единството на възгледа става доминиращо, а многообразието е заключено във възможните посоки на реализация. През 2024 г. художникът Олег Гочев навършва 70 години. С мащабна изложба на „Шипка“ 6 той отбеляза своя юбилей през април т.г. [...]

Със смесени чувства

Няколко изложби в София поставят въпросите за травмите на миналото – близко и далечно, съчетани с паметта, пропагандата и кича. Удивителна смес от емоции пораждат тези съчетания, търсена при едни и неволна при други. Достатъчна, за да наклони „везните“ в една или друга посока, когато мислим или забравяме миналото в настоящето, особено под заплахата на бъдещето. „Картография на отсъствието“ на Красимира Буцева, с куратор Дани Радичков, продължава темата за политическото насилие от близкото минало. [...]

Фотографските нотации на Васил Холевич

Случайно, докато събирах материали за монографията „Фотографите и градът“, се натъкнах на снимки от непознатия за мнозина любител Васил Холевич. Необходими бяха години, за да се сдобия с поредицата стъклени негативи. На тях, усърдно заснети, бяха хора, животни и растения. Изображенията разбулваха не само отминалия начин на живот, те бяха свидетелства за бурните исторически и културни трансформации, случили се в Добруджанския край в първата половина на ХХ век. [...]

Сгради с аура

Лиу Дзякун използва архитектурата, за да създава общност, да събужда състрадание и да повдига човешкия дух. Към знанията и технологиите, които са инструментите на архитекта, той добавя здрав разум и мъдрост. Със социална отговорност и ангажимент към традициите китайският архитект проектира образователни, културни и търговски сгради и ги интегрира в заобикалящата среда. Защото, както сам казва, „архитектурата трябва да разкрива нещо – тя трябва да абстрахира, дестилира и прави видими качествата на местните хора“. [...]