Данис Танович и кръгът на живота

„Всеки живот мисли за себе си като за кръг, който е специален.“ С тази мисъл започва най-новият филм на Данис Танович, който за трети път бе гост на София Филм Фест (13–31 март 2025). В „След края на лятото“ (2024) с характерната си фина чувствителност и тъжна ирония Танович разказва наглед банална любовна история, зад която обаче се крият и фамилни рани, и типични балкански страсти. Подобно на главната героиня Мая, пристигнала в търсене на предците си, зрителят се движи унесен по тесните улички на хърватско градче... [...]

Формули на драматургията. Разговор с Константин Божанов

Трябва да ме провокира това, което правя. Има различен тип режисьори и писатели. Някои колеги влизат в една формула и започват да се копират, докато в даден момент спират да работят. Отнасям се към всичко с любопитство. Новият ми филм тръгна като документален проект, базиран върху документална книга. Това са девет истории в съвременна Индия. Първоначалната ми идея беше да противопоставя на кръст четири различни истории. Едната беше за религиозна проститутка, която противопоставям на историята на една монахиня... [...]

Без богове и пътешествия. Разговор с Уберто Пазолини

От трийсет години се опитвам да създам филм, който да влезе в диалог с „Одисея“. Причината е, че самият аз израснах с Омир. Ние, европейците, всъщност имаме само една митология – гръцката. Когато бях млад, харесвах историите за циклопите и въобще приключенията на Одисей, но с остаряването започнах повече да се вълнувам от семейните отношения. Фокусирах се върху Омировата представа за семейството, разрушено от войната и опитващо се отново да се събере въпреки последиците от нея, които са и физически, и психически. [...]

Умирай лесно

Мики Барнс, преследван от гангстери заради дългове, които бизнес партньорът му е направил, звучи като екшън. Единственият шанс за оцеляване е да напусне Земята със заселнически кораб, който ще създаде колония на друга планета, т.е. научна фантастика. Добре, но желаещите са твърде много, а Мики няма специални умения, които да предложи, и за да не чака с години, приема единствената (и единична) „длъжност“, която никой не иска – тази на „заменим“... а всъщност е Пон Чун-хо. [...]

Абсурдът винаги е различен. Разговор с унгарския режисьор Саболч Хайду

„Бдението на лешоядите“ е моят десети игрален филм. Първите ми шест игрални филма не бяха нискобюджетни – имаха си съвсем нормален бюджет и можехме да плащаме на всички от екипа. Последните четири т.нар. „независими филма“ са нискобюджетни. И всъщност всички участници дойдоха да работят за тях от приятелски чувства... През последните години лека-полека, стъпка по стъпка, финансирането на културата в Унгария – и това важи особено за киното – намаля. [...]

Червейчето на човещината

Сюжетът на „Нина“ обръща внимание на един много деликатен и болезнен проблем в българската реалност – малцинствата. Във време, когато говорим за права на човека, за европейски или демократични ценности, някои общности продължават да бъдат изтласквани и демонизирани като паразити, които смучат кръвта на привилегированото общество. Положението е доста по-комплексно. Тук трябва да се говори за условията на живот, за възможностите, за образованието и действителното социално подпомагане, а не за издигане на стени... [...]