Култура / Брой 1 (2950), Септември 2018

През 1926 г. във Варна се поставя началото на „Български народни музикални тържества“, първият концерт – на 27 юли, е на Гвардейския оркестър с диригент Панчо Владигеров. През 1957 г. фестивалът е възстановен вече като „Варненско лято“. Традиционно започва с рапсодия „Вардар“ на Владигеров.

Тази година акцентът е върху опазването на културното наследство и срещите между творци от различни поколения. Шест отделни модула определят жанровото многообразие и се разпростират чак до 2 декември.

За откриването на „Варненско лято“ беше поканена Александрина Пендачанска, предпочитаната певица на Рене Якобс, който я избира заради „матовия й, вълнуващ тембър“. Заедно с Варненската филхармония под диригентството на Пиеро Романо тя представи биографичния концерт-спектакъл „Това съм аз“. През 1988 г. в НДК тя за първи път се яви пред публика. Равносметката за тези 30 години са 70 роли. Някои от тях тя научава и изпълнява еднократно, други възражда за нов живот, като Есклармонда на Масне. Във Варна Александрина започна с Агрипина на Хендел и завърши с Кармен на Бизе, преминавайки през Верди – Амелия и Лейди Макбет, и Маскани – Сантуца, роля № 70, която представи тази пролет в Брюксел. Варненската филхармония и италианският диригент Пиеро Романо бяха истински партньори в това пътуване към образите на Александрина Пендачанска.

Клавирно дуо Антония Йорданова-Иван Кюркчиев свири на „Варненско лято“ за трети път. Те живеят в Германия и последният им голям успех е първата награда от конкурса „Фолкванг Прайс“ (Folkwang Preis) през месец април. На 25 юни програмата им беше съставена от две части – първа вариационна с акцент върху Моцарт. Те изпълниха Анданте с вариации KV501 от Волфганг Амадеус Моцарт и Вариации на тема от Моцарт оп.132а от Макс Регер. За тема Регер използва първата част от ла мажорната клавирна соната, като разгръща идеите си в осем вариации и грандиозна финална фуга. Постепенно след излагане на темата развитието й следва новите хармонични идеи на Регер, достигайки най-авангардните течения от началото на ХХ век. Дуото изпълни елегантно и стилно вариациите на Моцарт, след което разгърна с умение творбата на Регер. Във втората част разположи обработката на Стравински за две пиана на балета му „Пролетно тайнство“. Една от най-емблематичните пиеси за музиката на ХХ век прозвуча завладяващо могъщо под пръстите на двамата пианисти.

„Звукови икони на България“ беше нарекъл Стефан Драгостинов продукцията на своя ансамбъл „Драгостин фолк национал“ на 26 юли. Те изпълниха прочути фолклорни песни, както и части от цикъла „Верски песни“, създадени на основата на народни молитви за големи християнски празници. С много майсторство, красота и любов се отличаваха изпълненията им – майсторството на композитора да пресъздаде типичните за всяка област музикални ритми и интонации, красота при интерпретацията на тези кратки „звукови икони“ и любов към народната музика, която обединяваше всички на сцената и в залата.

Стефан Драгостинов обогатяваше картината, разказвайки историята на всяка песен – как я е открил, какъв е поводът за създаването й.

С още образи допълни фестивалната програма сборният състав от Биг Бенда и Симфоничния оркестър на БНР с диригент Антони Дончев и солист Росен Захариев, тромпет – все в поредицата, посветена на европейското културно наследство. След огромния успех в София музикантите представиха „Скици от Испания“ и във Варна. Майлс Дейвис и Гил Евънс създават пет пиеси, вдъхновени от Концерта за Аранхуес (Adagio) на Хоакин Родриго, „Любовна магия“ на Мануел де Файя (Ритуален танц на огъня – Will o'the Wisp) и още три пиеси, избрани от традиционни испански песни: The Pan Piper – с много духови инструменти, сред които обой и различни видове флейти, Saeta и Solea, свързани с традициите на Андалусия и Галисия – първата с религиозните ритуали, втората с магическата сила на фламенко стила. В началото на концерта прозвучаха два фрагманта от „Порги и Бес“ на Гершуин в аранжимент на Гил Евънс. Гениална музика, поднесена от гениални музиканти.

С разбирането, че музиката е най-добрият посланик на мира и мост между държави, религии и хора, през 2015 г. пианистът и диригент Ростислав Кример създава „Ийст-Уест камерен оркестър“, като състав към фестивала, носещ името на Юрий Башмет. В оркестъра се канят известни концертмайстори, солисти, лауреати на конкурси, които приемат свиренето в този състав за важна мисия. Понастоящем в оркестъра има музиканти от Русия, Украйна, Беларус, Литва, Латвия, Германия, Франция и България – Изабел Маркова, виола. Солист на състава от солисти беше Сергей Крилов – известен цигулар и диригент. Концертът на 29 юни ще остане като едно от големите събития на фестивала. Елегантност, майсторство, стил – част от суперлативите, които могат да се използват за интерпретацията. И страстно желание да свирят заедно. Не са много съставите, които подаряват по три биса – и в първата, и във втората част. Рядко изпълняваният най-вече заради екстремната си трудност Двоен концерт на Феликс Менделсон прозвуча изумително красиво. Сложните фиоритури, които преминават от пианото към цигулката и после в оркестъра в първата част, утихнаха във втората, която беше като прошепване, въздишка – нежна и даваща покой, за да избухнат отново в третата, в още по-виртуозни, бисерни, чисти, красиви и блестящи ноти. Втората част ни понесе на Изток, към руската класика. Темата във Вариации по тема от Чайковски в ла минор опус 35а Антон Аренски взима от Легенда от 16-те детски песни – много нежна мелодия, популярна и като молитва. Втората пиеса ни потопи в съвършената музика на Чайковски, и то със Серенада за струнен оркестър в до мажор, оп. 48. Това е знакова пиеса за всеки камерен оркестър, втората част – Валс, отдавна е заживяла собствен живот като част от най-брилянтните бисове. А според мен най-красива е третата част – Елегия – изпълнена с нежна тъга, изливаща се в емоционална песен. Финалът по руска тема ни поднесе празничен ритъм с преливащи една в друга популярни народни мелодии.

В средата на фестивала се провежда традиционното неделно матине на камерен ансамбъл „Симфониета“ с диригент Милко Коларов. Концертът беше в памет на Константин Илиев – преподавател по дирижиране на Милко Коларов. Започвам от финала – Миса бревис в ре, оп. 63 на Бенджамен Бритън заради участието на хор „Бодра песен“, Шумен, с диригент Деница Узунова. „За децата беше трудно да я научат“ – сподели Деница, но това го знаеха само тя и малките певци. Бритън пише творбата за момчешкия хор на катедралата в Уестминстър – певци, вещи в интерпретацията на литургична музика. Петте части – Кирие, Глория, Санктус, Бенедиктус и Агнус Деи, носят различни настроения – чиста молба за милост, възторжена възхвала с многократно повтаряне на името Господне в различни динамики, екстремно построен във висок регистър Санктус, майсторско движение, сякаш диалог между гласовете, в Бенедиктус и желание да стигнеш небесата в Агнус Деи – от прошепнатите първи слова до безкрайно повтарящото се „Дай ни покой“. Концертът завърши с неземно красивата Аве Мария на Джулио Качини, а започна с Първия клавирен концерт на Лудвиг ван Бетовен със солист пианиста Ивайло Бойчев. Той от доста година не е концертирал в родния си град и беше посрещнат с особена обич. Музикантът търсеше и постигна звучността на старинно пиано, която беше много подходяща, особено за втората част – Ларго.

Между Бетовен и Бритън оркестърът изпълни Ларгето от Първи струнен квартет на Константин Илиев в оркестрацията на Милко Коларов. Пиеса, която той явно много обича и често изпълнява.

Още една варненка се завърна след дългогодишно отсъствие – пианистката Юлия Драганова, която се е установила във Виена. Там е станала и срещата й с руския цигулар Юрий Ревич. Програмата – две сонати, на Прокофиев и на Равел, и две от най-виртуозните пиеси на Сарасате. Юрий Ревич е едно от новите имена по световните сцени. Свири на цигулка „Страдивариус”, „Принцеса Аурора“ от 1709 г., предоставена му от колекцията на семейство Го. Сериозен, вглъбен, живеещ в света на идеите си, уверен във възможностите си. Сигурно някой не би харесал интерпретациите му – прекалено са индивидуални, излизат от рамките на общоприетото. Втората цигулкова соната в ре мажор на Прокофиев е вдъхновена от Давид Ойстрах, който е и неин първи изпълнител. Две пеещи части – първа и трета – леещ се звук, елегантна клавирна партия и две виртуозни части – втора и четвърта, композирани за възможностите на изпълнител като Ойстрах.

Втората цигулкова соната на Морис Равел беше изпълнена с изискана френска елегантност. Пет години са необходими на Равел, „за да изчисти всички излишни ноти“. И със сигурност нотите са точно колкото трябва. Развълнувана първа част, изпълнена с нежност и лекота суингираща втора част, вдъхновена от тъй модния американски джаз. Водач на Равел в нюйоркските клубове е самият Джордж Гершуин. И за Юрий Ревич джазът е извор на вдъхновение и той го демонстрира изумително красиво. Финалното Мото перпетуо отприщи творческата му инвенция и той изля възторга си в един дъх. В пиесите на Сарасате Юрий Ревич блесна с ярката си индивидуалност. „Цигански напеви“ бяха страстни, с нетипични за обичайните интерпретации дъхове, фрази, глисанди, акценти. Диалогът между пианото и цигулката беше постигнат идеално, Юлия следваше ловко задъханото темпо на партньора си. В концертната фантазия „Кармен“ взаимното разбиране и свързаност проличаха още повече, защото Юрий ни зашемети с цялата си виртуозност. Точно както всяка оперна певица изгражда своята Кармен, така и тук младият цигулар обрисува образа на своята Кармен – страстна, нежна, омайна, мамеща и огнена във финалния цигански танц.

Акцент във фестивалната програма беше цикълът от три вечери (6, 9 и 12 юли), в които бяха изпълнени десетте сонати за цигулка и пиано на Лудвиг ван Бетовен. Идеята е на проф. Минчо Минчев. Преди няколко години той иска да осъществи този проект заедно със Стойка Миланова. „Тя трябваше да изпълни първата, аз десетата, а между нас да бъдат всички тези великолепни музиканти – разказва Минчев. – Поради невъзможността на Стойка да свири в последните години, останахме само аз и младите. Никак не беше лесно да координираме периода, но всички бяха много ентусиазирани. Съжалявам само, че поради голямото турне с Концертгебау не успя да бъде с нас Веско Пантелеев-Ешкенази, както и Людмил Ангелов.“

Във Варна пристигнаха цигуларите Гергана Гергова, Мила Георгиева, Албена Данаилова (6.07.), Кристина Георгиева, Велислава Танева, Йоана Каменарска, Димитър Буров, заместил спешно Лия Петрова (9.07.), Светлин Русев, Николай Минчев, Минчо Минчев (12.07.), и пианистите Пламена Мангова (6.07.), Виктория Василенко, Христина Танева (9.07.), Евгений Божанов (12.07.). Присъствието само на един от тези музиканти на някой фестивал вече е събитие. Разбира се, най-голям беше интересът към третия концерт, в който свири самият Минчо Минчев. Притиснати от непрестанни запитвания за билети, организаторите реагираха адекватно и отвориха още една сцена в двора на Художествената галерия, където на екран да бъдат проследени сонати № 3, 8 и 10. Грандиозен празник за варненската публика.

В този обзор не мога да пропусна Международната лятна академия, която се провежда в рамките на „Варненско лято“. Неин директор е проф. Минчо Минчев. Тази година, както каза Пламена Мангова, тя най-после е сбъднала мечтата си да доведе у нас своя професор Дмитрий Башкиров, за да получат младите български музиканти възможност да чуят съветите му. А Башкиров за своите 86 години е изумително енергичен, взискателен. Другите майсторски класове бяха на Минчо Минчев за цигулари, на Димитър Буров по цигулка и виола и на Емил Иванов по оперно пеене.

За шеста година се проведе и конкурсът на „Фонд цигулките на проф. Минчо Минчев“. „През годините у дома се събраха няколко цигулки и се реших да помогна на млади цигулари, които нямат добри инструменти. Всяка година те се явяват пред малка комисия, изпълняват няколко произведения и решаваме дали да удължим с още една година възможността да свирят на инструмента“, обясни музикантът. И тази година цигулки от фонда на проф. Минчо Минчев получиха 13 младежи – на седем беше продължен периодът с още една година, а останалите получиха нов инструмент.