Култура / Брой 5 (2968), Юни 2020

За помощта, която получава независимият културен сектор в Германия

Ида Даниел от 2015 г. живее в Гисен, Германия. Понастоящем завършва втората си магистърска степен в Института по приложно театрознание в Университета „Юстус Либиг“, специалност „Хореография и пърформанс“ при проф. Бояна Кунст. Паралелно с това участва на свободната сцена в Хесен като авторка, съавторка и пърформанс артистка. В България е съоснователка на Сдружението за съвременно изкуство в условия на високо напрежение „Нейно величество тенджерата под налягане“ (2011 г.) и на Асоциацията за свободен театър (2008 г.).

Как се отразява кризата на независимите артисти в Германия? Към какви нови форми се преориентира секторът?

Независимият културен сектор заема значителна част от живата култура в Германия. Спектърът от професии на свободна практика не включва само хората, които се занимават с изкуства, но и екскурзоводи, терапевти, преводачи, журналисти, инструктори. Всеки регион третира различно тяхната ситуация.

Поради своята децентрализираност Германия има активна независима сцена във всеки град с около 100 000 жители – концерти, изложби, представления и фестивали. Като резултат от активизма на артистите през 80-те и 90-те години, в някои от тези градове има един или повече центрове за изкуства, които се стопанисват или от кураторско-продуцентски екипи, или от своите основатели, често социално ангажирани артисти. Тази мрежа от независими артистични взаимоотношения е до голяма степен субсидирана на проектно, програмно и структурно ниво от градски, регионални и национални фондове. На национално ниво оперира KSK – социална каса, в която има право да се осигурява всеки артист. Чрез нея здравните осигуровки се поделят с държавата, а членуващите трупат пенсионен стаж и право на обезпечение при безработица. Тя съществува от 1981 г.

Моите преки наблюдения са върху сцената в региона Хесен и по-специално градовете Франкфурт, Гисен и Марбург. Чрез онлайн уебинари следя и ситуацията в Берлин.

Първите ми и най-преки наблюдения са върху работата на Музонтурм - пространство за съвременни изпълнителски изкуства и гранични форми. В основната си част програмата им е отложена без ясни нови дати. Музикалните им събития са пренасочени към безплатен онлайн достъп, професионалният танцов тренинг също е достъпен онлайн, като инструкторите излъчват от домовете си и нивото е по-отворено от обикновено. Изненадата на програмата са онлайн включвания на Forced Entertainment (известна експериментална компания от Великобритания, неин проект гостува на „Варненско лято“ 2013 – б.р.). 

Основната организация, която се занимава с анализ на щетите, индивидуални консултации и достъп до информация за ситуацията, е „ЛаПроф“ (www.laprof.de). След анкета те обявиха, че до 30 юни загубите за независимите артисти в Хесен ще достигнат 3,8 млн. евро.

Каква помощ получава секторът освен държавните социални фондове?

Има няколко различни инициативи, които са в помощ на артистите във Франкфурт и Хесен. Има и на национално ниво. Във Франкфурт ръководителката на отдела по култура Ина Хартвиг пренасочи средства от бюджета, така че артистите да могат да кандидатстват за безлихвен заем от 500 до 5000 евро, като в определени случаи сумата може да бъде отпусната и безвъзмездно. Предпоставките са, че съществува екзистенциална финансова ситуация поради пандемията и че някои от мерките за финансиране не могат да бъдат използвани или не са достатъчни за осигуряването на средства за преживяване. Позицията на Хартвиг е ясна: „Културният живот на нашия град не трябва да търпи трайни щети“. Към нейната инициатива постепенно се присъединяват и франкфуртски фирми, които с даренията си увеличават разполагаемия бюджет. 

Проблемно е обаче основното финансиране в тази кризисна ситуация, което трябва да идва от сътрудничеството между регионалното и националното ниво. В Берлин и в Северен Рейн-Вестфалия неосъществените приходи от представления, фестивали и други събития са възприемат като критерий за подпомагане, докато в Хесен се покриват само разходи по ликвидност, а артистите са съветвани да минат по улеснена процедура в бюрата по труда. Организацията „ЛаПроф“ в лицето на Ян Дек, който води непрекъснат диалог с политическите среди на Хесен, не подкрепя това предложение и в момента настоява за промяна на критериите по програмата.

Паралелно се появяват по-малки фондове с различно целево подпомагане – покриване на вече направени разходи по проект, който няма да се осъществи; тримесечна стипендия, която превръща този период на застой в начален етап на нов проект; помощ за плащане на жилищен наем; общо подпомагане. Всички те предлагат по 500 евро на артист.

Има и платформи, които предлагат посредничество между дарители и артисти. Пример за това е Elinor – по начало платформа за демократично управление на общи сметки, в момента те добавят към портфолиото си спешен фонд в помощ на изкуствата. Артистите могат да кандидатстват за суми до 1000 евро. В момента са събрани близо 100 000 евро.

Националният фонд за сценични изкуства започна финансиране с лесен достъп, което в краткосрочен план да предложи на част от изпълнителите на свободна практика алтернатива на отменените възможности за работа. Лесният достъп се гарантира от условието кандидатстващите артисти да са участвали в продукция, финансирана от фонда, през последните десет години, и проверима загуба на доходи. В момента вече 100 проекта са подкрепени с по 5000 евро. Очаква се при удължаване на карантината да се обяви нова сесия, достъпна и за кандидати, които до този момент не са получавали субсидии от този фонд.

Какъв е вашият личен опит в тази ситуация? Как се справяте?

Ако епидемията не се беше превърнала в пандемия, за мен почти нямаше да има разлика, тъй като до средата на април основната ми работа бе свързана с писане. Тъй като мерките остават в сила обаче въпреки отварянето на малките магазини например, репетиционните зали остават затворени. Екипът на Музонтурм продължава да работи от къщи и проектите, по които щях да сътруднича в драматургичния им отдел от април до юли, остават с неясна перспектива. Проектът ми, който е свързан с Theater neben dem Turm в Марбург, в момента е в период на пренаписване, за да може финансиращата организация да одобри нови параметри, по които да се осъществи в настоящите условия. Няколкото пътувания с представлението Exploded Goo на Зринка Ужбинец, което беше в миналогодишната програма на фестивала „Антистатик“ в София, също очакват новите си дати. 

Синът ми си фантазира, че ходи на училище в хола, за да не стои по цял ден в стаята си. Ние двамата с баща му сменяме през ден-два стаята или пространството, където работим. Превръщаме се в Мартенския заек и Шапкаря на чаено парти.

Това, че в момента цялостната възможност да сме заедно в групи, в телесна близост и в споделена неочакваност е поставена под въпрос, от една страна, дава шанс за излизане от навиците, от друга обаче, перспективата да останем в това състояние е направо невъобразима и всеки път, когато усетя тази невъобразимост, изпитвам телесна болка.

Негласната уговорка за непосредственост и доверието в експеримента, които са в основата на независимата сцена, сега започват да стават все по-видими. И сякаш и артистите, и публиката намират начини да изразят благодарността си за тази взаимност. 

Много фестивали, които бяха в процес на организиране в началото на карантината, сега събират предложения за онлайн събития. Някои си запазват и правото да излязат още веднъж тази година, когато физическата близост отново стане допустима.

И все пак усещането за всеобща пауза на моменти дава едно необходимо отдъхване от непрекъснатото препускане по задачи, след плаващи цели и просто по навик. В същото време само социалната солидарност може да направи това отдъхване истински дълбоко, иначе веднага нахлува разклащаща несигурност.

Въпросите зададе Катя Атанасова