Култура / Брой 5 (2968), Юни 2020

Милко Лазаров, режисьор и председател на Съюза на българските филмови дейци

Как оценявате ситуацията в българското кино след наложеното извънредно положение?

Все още е твърде рано за оценка на негативите. Филмопроизводството е спряно, но се надявам до няколко месеца екипите, които бяха в подготовка, да започнат снимките на новите си филми. Според мен институциите у нас реагираха сравнително адекватно, но решаващо ще бъде поведението на правителството и на Министерството на културата при изготвяне на краткосрочни и дългосрочни стратегии за възстановяване на сектора. Почти всички държави от ЕС обявиха помощ за националните си култури като една от първите мерки. Правителствата на Италия, Франция, Германия, Испания и дори на консервативната в това отношение Великобритания вече ги изпълняват. Финансовото им измерение е в десетки милиарди евро. Тези нации имат различна от нашата памет, преживявали са тежки бедствия и национални катастрофи, затова имат изградени рефлекси. В културата си носят дълбоко осъзнатата необходимост от запазване на идентичността и на общностната памет. Вярвам, че именно отношението на тези общности към собствената им култура ще повлияе благотворно на сравнително младите демокрации в ЕС, каквато е и българската.

А като председател на СБФД имате ли наблюдение какво се случва с колегите ви?

При нас всеки казус е различен – има колеги на трудови договори, други са на свободна практика, мнозина са пенсионери. Изпратихме писма до всички наши около 600 членове с молба да опишат състоянието си. Подобна справка ни беше поискана частично и от МК. Предполагам, че оформят цялостна картина на сектора, и се надявам помощите наистина да стигнат до тези, които са засегнати.

Но да се върна на Съюза – някои колеги са косвено засегнати. Те са в пенсионна възраст, около сто души. По традиция всяко тримесечие СБФД подкрепя именно тях. Добре е да увеличим тези помощи, но нямаме откъде. Напротив, търпим загуби заради ограниченията от наеми – нашите единствени източници извън членския внос.

Може ли кризата да се отрази и положително, ако имаме предвид миналогодишните протести и подготовката на новия закон за киното?

Привърженик съм на позитивното, което ще произтече от кризата. Относно съдбата на подготвяния нов закон бих казал, че е въпрос на политическа воля. Кризата би повлияла на забавянето му, на дофинансирането на филмопроизводството, но… кой знае. Надявам се обаче извънредната ситуация да повлияе позитивно за общото ни осъзнаване докъде сме стигнали. Нашата общност е дисбалансирана. В последните години тя се поразшири, започнаха да се правят и независими филми, което е хубаво, но голяма част от тях са насочени към забавния бизнес. Затова трябва да проведем много сериозен разговор за държавната субсидия.

Опасявам се, че гилдията не осмисля напълно философията, зададена от европейските нормативи: смисълът е да се субсидират филми, чиято цел не е масовата публика, а по-скоро е запазването на културна памет, на идентичност; филми, които са свидетелства за времето; филми, определяни като високохудожествени – така е заложено и в закона. За съжаление, ако съдим по филмите, които художествените комисии допускат до финансиране, явно в нашата общност тази идея не се разбира напълно. Но именно защото сме особена общност и защото всичко в България е малко по-особено, аз се надявам ситуацията да провокира отрезвяване и осъзнаване.

По отношение на така чакания фонд „Българско кино“, сложно e юридически и административно да се дефинира този допълнителен стълб на финансиране, който съществува в почти всички европейски държави, но сега може би му е времето – чрез отчисления от държавната лотария, както е във Великобритания.

А дойде ли време за следващия ви филм?

Заедно със съсценаристите Екатерина Чурилова и Симеон Венциславов успяхме да завършим сценария на „Стадото“, с който кандидатствам на идната сесия на НФЦ. Проектът беше един от селектираните на много престижния маркет за копродукции на „Берлинале“ 2020 г. Получи девет официални предложения за копродуцентство от опитни европейски продуценти. Първо обаче трябва да бъдем финансирани в България.

Въпросите зададе Виолета Цветкова