Култура / Брой 5 (2968), Юни 2020

Стефан Китанов, директор и създател на София Филм Фест

Какви са щетите, които понася София Филм Фест, и какво се случва с новите ви продукции след наложеното извънредно положение у нас, господин Китанов?

Щетите са всеобхватни. Финансови, материални, психологически. Но не и морални. Бяхме направили голяма част от разходите по фестивала, който бе спрян и отложен три дни преди откриването му. Част от тях трябва да се компенсират, за да го има София Филм Фест във вида, в който бе подготвен. Това са разходи за самолетни билети на гости, за публикации, реклама и прочее. Трябваше да върнем и парите на хората, купили билети за прожекции. Имаме още да се издължим, но ще го направим, след като се отворят кината. Материалните щети са свързани с това, че голяма част от публикациите ни ще трябва да се изхвърлят или да стоят за спомен на хората, които обичат да събират спомени. Каталогът стои в печатницата и чака нова корица. За стреса няма какво да говорим. Всички сме в стрес. При нас спирането на фестивала при цялата годишна вложена енергия за подготовката му беше допълнително психологическо натоварване. Но от морална гледна точка смятам, че спирането на всички публични културни събития бе единственото възможно правилно решение, защото грижата за човешкия живот е над всичко.

Колкото до проектите ни, които са в производство, сега завършваме няколко филма, сред които „Брайтън 4“ на грузинския режисьор Леван Когуашвили и „Мрак“ на сръбския режисьор Душан Милич. Те са в постпродукция и работата по тях може да се извършва от разстояние. Скоро би трябвало да започнат снимките на други две наши копродукции – „Как се научих да летя“ на любимия на СФФ режисьор Радивое Андрич („Когато порасна, ще стана кенгуру“) и изключително амбициозния проект „Крепостта“ на Джесика Удуърт („Белгийският крал“) по романа на Дино Будзати „Татарската пустиня“, за който сме кандидатствали пред Националния филмов център.

Какви са изводите – адекватно ли реагира екипът ви в извънредната ситуация и как бяха приети решенията ви в чужбина?

Реагирахме светкавично и според мен напълно адекватно и разумно. Уведомихме незабавно съорганизаторите – Министерството на културата, Столичната община, НФЦ и НДК, както и основните ни партньори, сред които Програма „Творческа Европа – МЕДИА“ на Европейския съюз, културните институти, общините извън София, спонсори, приятели… Естествено, трябваше да кажем и на всичките ни чуждестранни гости – повече от 330 – да не тръгват за София. Трябваше да отменим самолетни билети, а паралелно с това да демонстрираме бодър дух, че това е нокдаун, но не и нокаут, че сме изгубили първия гейм, но че мачът е 3 от 5 (поне във волейбола). Всеки ден пишех имейли на колегите ми, на партньори и приятели с ободряващи послания и музикални поздрави.

Така спонтанно се стигна до решението да реализираме огромната вложена енергия под някаква форма, от което се роди въображаемият Дневник на 24-тия София Филм Фест – Imagine/Представи си, в очакване на реалния 24-ти СФФ“. Идеята ми хрумна няколко дни след 12 март, когато трябваше да тръгне фестивалът. И на 18 март пуснахме Ден 1 на въображаемия Дневник, в който представихме откриващия филм „Петя на моята Петя“ на Александър Косев със специални видеа на екипа. Добавихме и някои мои интервюта, едно специално послание до фестивала в Шанхай, който поиска от мен нещо ободряващо, спомени от първия ден на предишни издания на СФФ и разбира се, музикален поздрав.

Продължихме така ден след ден. Освен създатели на български филми и приятели (Георги Дюлгеров, Руси Чанев, Анри Кулев, Георги Господинов, Иглика Трифонова, Стефан Командарев, Иван Черкелов, Иван Ничев, Адела Пеева, Светослав Овчаров, Светла Цоцоркова, Ирмена Чичикова, Виктор Чучков-син, Надежда Косева, Асен Блатечки, Мартина Апостолова, Касиел Ноа Ашер, Доля Гавански, Мартичка Божилова, Иван Юруков, Илия Костов, Ники Илиев, Станислав Дончев, Яна Титова, Александър Алексиев, Луиза Григорова-Макариев, братя Калинови, Мария Кауфман, Марияна Павлова, Фестивалният бенд и много други) с послания към зрителите се включиха и членовете на журитата, автори на чуждестранни филми и приятели на СФФ. Сред тях са Вим Вендерс, Тони Палмър, Атом Егоян, Милчо Манчевски, Майк Дауни, Питър Уебър, Виталий Мански, Джим Старк, Николас Селис, Леван Когуашвили, Дорон Еран, Катрин Гебе, Дамян Козоле, Теона Митевска, Фатос Бериша, Рудолф Херцог и други.

Видеообръщенията акумулираха възможно най-добра енергия. „В тази криза всички сме заедно и трябва да се поддържаме“ (линк към Дневника https://siff.bg/bg/articles/hora-i-sabitiya/imagine).

Бих добавил и онлайн прожекциите на Дома на киното в партньорство с платформата MUBI, Деня на младия зрител (традиционен проект на Европейската филмова академия), който отново ще е насочен към публиката на Дома на киното. Обмисляме да направим онлайн и платформата Works In Progress, част от Sofia Meetings, за да сме полезни на киното от България и региона и да го промотираме на кинофестивалите през 2020 г.

Иначе колегите от FIAPF (СФФ е единственият български кинофестивал с акредитация от международната организация) определиха въображаемия ни фестивален Дневник като „изключителна инициатива с ясна идея независимо от езика“. Получих много одобрения и възторжени отзиви за него. Някои смятат, че този Дневник е една от най-смислените и адекватни реакции на „култура по време на криза“ в киното.

Каква помощ очаквате от Министерството на културата и от Столичната община?

От министерството очакваме да поеме обсъдените вече ангажименти, като ни бъдат признати направените разходи към момента. От Столичната община очакваме същото. И от двете институции, както и от НФЦ, очакваме да има форма за компенсиране на вече направените разходи, които няма как да се ползват за рестартирането на фестивала. Същото очакваме и от Програма „Творческа Европа“ на ЕС.

Еврокомисар Мария Габриел обяви мерките, които ЕС възнамерява да предприеме в аудио-визуалния сектор. Сред тях са създаване на Европейски структурен фонд. Това, което очакваме заедно с Българската фестивална асоциация, е у нас да се създаде структурен фонд, който да подпомогне засегнатите поради спиране на дейност културни оператори.

Министерството на културата вече обяви мерки за подпомагане на свободни артисти в две форми – чрез няколко минимални заплати и месечен заем в размер на 1500 лева. Столичната община също обяви мерки за подпомагане на сценични пространства. Надяваме се да има още инициативи в този дух, които не само да подкрепят оцеляването на културния сектор, но и неговото развитие. Очаквам и предприетите от страна на правителството мерки по схемата 60:40 да следват пазара и препоръките на бизнеса и да не задължават компаниите да поставят всички свои служители в тази рамка. Очаквам българската държава и националните институции да подкрепят българската култура, за да запазим духа си и да вървим възродени към светла бъднина!

Какво от досегашния ви опит е приложимо в днешната ситуация и мислите ли вече за деня след извънредното положение?

Както се пее в песента: Don’t Give Up! (Не се предавай!) Бъди гъвкав, бързо взимай решения, понякога в трудните моменти ставаш още по-креативен. Реагирай на мига. Опитвай се да поддържаш висок дух. Бъди готов да правиш малки компромиси в името на развитието и случването на нещата, но никога не прави компромиси с идеалите си и високите цели. Приемай загубите, учи се от грешките, но помни, че мачът не е от един гейм, играй за победа! Не се увличай по масата и не слизай на нейното равнище, старай се да я издигаш до нивото на значимите постижения в изкуството. Продължавай да летиш, „високо, високо, високо… над завист и обида, над дребните сплетни“. На това ме е научил опитът. А дали имам бъдещи планове? Имам, разбира се. Идеи да искате от мен. Но първо да се съхраним – „Утре птиците отново ще пеят“.                             

Въпросите зададе Виолета Цветкова