Евгений Силянов

Евгений Силянов

Евгений Силянов (1907–1997) е дипломат и журналист. Син е на летописеца на Илинденското въстание Христо Силянов и на учителката и преводачка София Малиновска. Учи право в Париж (1925–1929). През 1931 г. постъпва с конкурс във Външното министерство. Бил е трети легационен секретар в мисията ни в Париж и в представителството на Обществото на народите в Женева (1935–1939). Участник в преговорите по Крайовската спогодба (1940). Първи секретар в легацията в Берн (1942–1944), след което открива и ръководи легацията в Париж (1945–1946). Участва в преговорите по Парижкия мирен договор, но отказва да приеме комунистическия режим и е лишен от българско гражданство. Един от основателите на българската секция на радио „Свободна Европа“ в Мюнхен. Дългогодишен журналист в „Пари Мач“. Автор на книгите „Последните свидетели от бункера“ (по спомените на Траудъл Юнге), „Операция Валкирия: заговорът на американските генерали срещу Хитлер“, „Руснаците“.

Евгения Атанасова-Тенева

Евгения Атанасова-Тенева

Евгения Атанасова-Тенева е докторант по изкуствознание в Националната художествена академия и дългогодишен журналист, едно от популярните лица на Българската национална телевизия. Репортер и водещ на „По света и у нас“, „Панорама“, „Екип 4“, „Вижте кой“, а в момента една от водещите на „Светът е 7“. Автор на седем филма за световноизвестния български художник Христо Явашев-Кристо. Последният филм от тази поредица – „Плаващите кейове“, вече събира зрители и по света. Завършва Факултета по журналистика в Софийския университет, специализира в Ройтерс, в Би Би Си, в ООН и в Колумбийския университет в Мисури, САЩ. Тема на докторската ѝ дисертация е „Категорията „време“ в творчеството на Кристо и Жан-Клод“. Авторка на книгата „Кристо, Владо, Росен и плаващите кейове“ (2018).

 

Евдокия Борисова

Евдокия Борисова

Евдокия Борисова е завършила българска филология в Шуменския университет. През 2001 г. защитава докторска дисертация на тема "Жанр и норма в българската драма от началото на ХХ век". Научните й публикации са в областта на теория на драмата, журналистически жанрове, публицистика. Автор на книгите: “За трите жанрови модела в българската драма от началото на ХХ век” (2001), “Жанрове в медиите” (2007).

Едгар Морен

Едгар Морен (роден на 8 юли 1921 г. в Париж) е френски социолог и ангажиран интелектуалец. Участник във френската Съпротива, той е емблематична фигура на левицата във Франция. Като социолог се опитва да опише „комплексността“ на съвременния свят, комбинирайки „теорията на системите“ с антропологията, на което е посветена и основната му творба – „Методът“ (6 тома, 1981–2006). Сред другите му книги са: „Човекът и смъртта“ (1951), „Киното или имагинерният човек“ (1956), „Кинозвездите“ (1957), „Въведение в една политика на човека“ (1965), „Май ’68 – пробивът“ (съавтори: Клод Льофор, Корнелиус Касториадис, 1968), „Киното: изкуство на комплексността“ (2017), „Какво училище искаме ние?“ (2020). На български се преведени книгите му „Духът на времето“ и „Мислещата глава“.

Едуард Лукас

Едуард Лукас

Едуард Лукас (род. 1962 г.) е британски журналист, известен анализатор на руската политика и на процесите в Източна Европа. Син е на оксфордския философ Джон Лукас. Завършил е Лондонското училище за икономика и Ягелонския университет в Краков. От 1986 г. е кореспондент на сп. „Икономист“ в различни източноевропейски страни. Редовно участва като коментатор в програми на Би Би Си. На български език е преведена книгата му „Новата Студена война“ („Прозорец“, 2008 г.).

Екатерина Лимончева

Екатерина Лимончева

Екатерина Лимончева e завършила кинознание и кинодраматургия в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. От 1996 до 2009 г. работи като зам.-главен и главен редактор на списание „Екран“. Участвала е като филмов критик в предаването „5хРихтер“ на TV7 и е преподавала „Практическо редактиране на текст“ в НАТФИЗ. Преводач е на няколко книги от поредицата „Амаркорд“, както и на „Теоретичен и критически речник на киното“, изд. „Колибри“. Докторската ѝ дисертация е на тема „Постмодерният филм – естетическа характеристика и типология на разновидностите“.