Култура / Автори

Жан Клер

Жан Клер (род. 1940) е френски изкуствовед и куратор на световноизвестни изложби като „Дюшан“ (1977), „Виена“ (1986), „Балтюс“ (1995), „Меланхолията“ (2005), „Престъпление и наказание“ (2010). Дългогодишен директор на музея „Пикасо“ в Париж. Член на Френската академия (2008). След по-известните му книги са: „Марсел Дюшан“, „Бонар“, „Анри Картие-Бресон“, „Медуза, принос към една антропология на визуалното изкуство“, „Носът на Джакомети“, „Отговорността на художника. Авангардите между терора и разума“, „Обикновено варварство. Музиката в Дахау“, „Пикасо и бездната“, „Кратка история на модерното изкуство“. Предложеният тук текст е от книгата „За сюрреализма, разгледан в отношенията му с тоталитаризма и въртящите се масички“ (2003). 

Жан-Кристоф Фромантен, Филип Левилен

Жан-Кристоф Фромантен (род. 1962 г.) е френски предприемач и политик, кмет на парижкото предградие Ньойи. Последната му книга е: „Да работим, където искаме да живеем: към една география на прогреса“ (2018).

Филип Левилен (род. 1940 г.) е френски историк, изследовател на католицизма, член на Академията за морални и политически науки. Сред по-известните му книги са: „Хлебарят, гробокопач на монархията“ (1983) и „Моментът Бенедикт XVI“ (2008).

Жан-Люк Бониол

Жан-Люк Бониол е френски антрополог и историк, почетен професор в Университета „Екс-Марсилия“.

Жан-Люк Годар

Жан-Люк Годар (1930–2022) е френско-швейцарски режисьор. Той е едно от най-големите имена в историята на киното и едно от лицата на френската „Нова вълна“. Започва като кинокритик през 50-те години на ХХ в. Сетне се насочва към киното заедно с Франсоа Трюфо, Клод Шаброл, Жак Ривет и Ерик Ромер. Сред най-известните му филми са: „До последен дъх“ (1960), „Малкият войник“ (1960), „Жената си е жена“ (1961), „Да живееш живота си“ (1962), „Презрението“ (1963), „Алфавил“ (1965), „Лудият Пиеро“ (1965), „Китайката“ (1967), „Име: Кармен“ (1983), „Крал Лир“ (1987), „Нова вълна“ (1990), „Нашата музика“ (2004), „Социализъм“ (2010), „Сбогом на езика“ (2014).

Жан-Люк Марион

Жан-Люк Марион (род. 1946 г.) е почетен професор в Сорбоната и в Чикагския университет. Член на Папската комисия за култура. От 2008 г. е един от 40-те „безсмъртни“ членове на Френската академия. Ученик на Жак Дерида, Жан-Люк Марион получава световна известност с изследванията си върху картезианството и феноменологията: „Относно сивата онтология на Декарт. Картезианската наука и аристотелисткото знание в „Правила за ръководството на ума“ (1975), „Относно бялата теология на Декарт. Аналогия, творение на вечните истини, основание“ (1981), „Относно метафизическата призма на Декарт. Конституция и граници на картезианската онто-тео-логия“ (1981). Автор на книгите: „Бог без битие“ (1982), „Вместо себе си: приближаване до св. Августин“ (2008), „Курбе и живописта на окото“ (2014) и др.

Жан-Люк Нанси

Жан-Люк Нанси (род. 1940 г. в Бордо) е изтъкнат френски философ, който работи в областта на деконструкцията и на теорията за „битието-в-съобщност“. През 1973 г. защитава докторат върху Кант под ръководството на Пол Рикьор. Между 1989 г. и 1997 г. ръководи Факултета по философия, лингвистика, информатика и педагогически науки в Университета в Страсбург. Носител на Международната награда на италианското Общество Ницше (1990). Автор на изследвания върху Лакан, Хегел, Кант, Декарт, Хайдегер. На български език е издадена книгата му „Корпус/Corpus“, превод Боян Манчев, ЛиК, 2003 г.

Жан-Филип Жене

Жан-Филип Жене, роден през 1944 г., е почетен професор по история в Сорбоната, медиевист, специалист по английска история.

Жан-Филип Тротие

Жан-Филип Тротие е канадски философ и журналист в Радио Квебек. Завършил е философия в Сорбоната и в университета Макгил. Автор на книгите: „Писма до сина. Духовно завещание“ (2013), „Божествената дълбочина на съществуването“ (предговор от Чарлз Тейлър, 2015), „Опасните илюзии. Как новите идеологии поробват човека“ (предговор от Реми Браг, 2023) и др.