Иван Врамин е завършил философия в Софийския университет с магистърска степен по „Литература, кино и визуална култура“. Специализира английски език и литература в Карловия университет, Прага. Редактор и автор в kinematograf.bg – платформата за късометражно кино.
Иван Добчев е завършил Художествената гимназия в София и театрална режисура в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, където понастоящем е професор. Бил е режисьор в Пловдивския театър, Театъра на българската армия, Сатиричния театър. Основател заедно с Маргарита Младенова на ТР „Сфумато“, артистичен директор от 1989 г. Сред 150-те му постановки са: „Чайка“ от А. П. Чехов (заедно с Маргарита Младенова), „Думи към Б.“ по С. Бекет и Б. Папазов, „Грехът Куцар“ по Йовков, „Падането на Икар“ по И. Бергман и Радичков, „Апокриф“ и „Черното руно“ (заедно с Маргарита Младенова), „Нирвана“ от К. Илиев, „Лазар и Иисус“ по Ем. Станев, „Възвишение“ по романа на М. Русков, „Гео“ по романа на Христо Карастоянов „Една и съща нощ“, „Бесове“ по Достоевски, „Нова библия“ по Радичков и др.
Иван Кръстев (род. 1965 г.) е политолог, председател на УС на Центъра за либерални стратегии в София и изследовател в Института по хуманитарни и социални науки във Виена. Той е автор на месечна рубрика в „Ню Йорк Таймс“ и на получилата широк отзвук книга „След Европа“ (2017). Неговата книга „Имитация и демокрация“ (2019), писана в съавторство със Стивън Холмс, спечели наградата Лайънъл Гелбър за най-добро англоезично изследване по въпросите на международната политика. През 2020 г. излезе книгата му „Утре ли е вече? Как пандемията променя Европа“. Той е носител на престижната награда за европейска есеистика „Жан Амери“ (2020 г.)
Иван Кръстев (род. 1965 г.) е политолог, председател на УС на Центъра за либерални стратегии в София и изследовател в Института по хуманитарни и социални науки във Виена. Той е автор на месечна рубрика в „Ню Йорк Таймс“ и на получилата широк отзвук книга „След Европа“ (2017). Неговата книга „Имитация и демокрация“ (2019), писана в съавторство със Стивън Холмс, спечели наградата Лайънъл Гелбър за най-добро англоезично изследване по въпросите на международната политика. През 2020 г. излезе книгата му „Утре ли е вече? Как пандемията променя Европа“. Той е носител на престижната награда за европейска есеистика „Жан Амери“ (2020 г.)
Леонард Бенардо е старши вицепрезидент на Фондация „Отворено общество“, в която ръководи проекта „Идеи и стипендии“. Той е съавтор на две книги: „Бруклин по име: как са получили своите имена квартали, улици, паркове и много други места“ и „Главният гражданин: вторият живот на американските президенти“. Негови статии са публикувани в „Ню Йорк Таймс“, „Ню Йорк Ривю ъф Букс“, „Интернешънъл Хералд Трибюн“, „Американ Проспект“, „Проджект Синдикейт“, „Ню Стейтсман“ и др.
Иван Кръстев е политолог, председател на УС на Центъра за либерални стратегии и изследовател в Института по хуманитарни и социални науки във Виена (IWM Vienna). Той е основател и член на Европейския съвет за външна политика, член на борда на Фондация „Ерсте“, както и член на международния редационен съвет на списанието Europe's World и на списанието Transit – Europäische Revue. Иван Кръстев е бил изпълнителен директор на Международната комисия за Балканите, председателствана от бившият министър-председател на Италия Джулиано Амато. Бил е главен редактор на списание Foreign Policy България (2005-2011). Автор е на десетки статии, публикувани в българската и чуждестранната преса. Последната му книга на български език е „Под линия”, изд. Факел, 2001. В момента завършва книга, в съавторство с проф. Стивън Холмс, за политиката в Русия. Сред последни му публикации на английски са: Shifting Obsessions: Three Essays on the Politics of Anticorruption, CEU Press, 2004; The Anti-American Century, eds. Alan McPpherson and Ivan Krastev, CEU Press, 2007; In Mistrust We Trust Can Democracy Survive When We Don't Trust Our Leaders, TED Books, 2013; „Democracy Disrupted. The Global Politics on Protest" (UPenn Press, May 2014).
Стивън Холмс е професор по право в Нюйоркския университет. Преподавал е политически науки и право в университетите Харвард (1979-1985), Чикагския университет (1985-1997) и Принстън (1997-2000). Главен редактор е на списание „East European Constitutional Review“ (1993-2003). Той е автор на книгите: Бенжамен Констан и създаването на модерния либерализъм, 1984; Анатомия на антилиберализма, 1993; Теория на либералната демокрация: желания и ограничения, 1995, Мантията на матадора: американският безразсъден отговор на тероризма, 2007. Заедно с Иван Кръстев подготвят книга, посветена на политическите процеси в Русия.
Иван Ланджев (род. 1986) е поет и есеист. Доктор по руска литература (СУ „Св. Климент Охридски”), преподавател. Носител на национални награди за поезията си. Участник в международни поетични фестивали, четения и научни конференции. Негови стихове са преведени на десет езика. Автор е на „Поетика на себенадмогването. Наративни стратегии у късния Лев Толстой“ (2017), на стихосбирките „По вина на Боби Фишер“ („Сиела“, 2010), „Ние според мансардата“ („Жанет 45“, 2014), „Ти, непрестанна новина“ („Жанет 45“, 2018, 2020), както и на книгата с есета „За неизбежната случайност“ („Жанет 45“, 2023).
Иван Николов Ланджев е български математик с интереси и множество публикации в областта на теоретичната информатика, теорията на кодирането, криптографията, алгебрата и теорията на числата. Завършва Софийския университет, а през 1991 г. защитава дисертация на тема „Конструктивни методи в теория на комбинаторните конфигурации“. Доктор на математическите науки дисертация и професор в БАН (2001) и Нов български университет (2004). Член е на Съюза на математиците в България и на Американското математическо общество.
Иван Попов, роден в София през 1981 г. Завършил философия и немска филология в Гьотинген, Германия, през 2007 г. Пак там защитава докторат в областта на философската естетика. Главен асистент д-р в катедра „Германистика и скандинавистика“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Интересите му са в областта на литературознанието, теорията на културата и философията на изкуството.
