Йордан Д. Радичков е роден през 1989 година в град София. Завършил е българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Има три издадени сборника с разкази: „Малка човешка мелодия“, „Игра на гъски“, „Двеста линейки на час“. Носител на наградата „Рашко Сугарев“ за 2021 г.
Йордан Палежев е поет и литературен историк. Роден е през 1940 г. в село Красен, Русенско. Завършва гимназия в Русе и Софийския университет „Св. Климент Охридски“, специалност български език и литература. Изключен е от Университета през януари 1966 г. „за организиране на сатирично четене с реакционно съдържание“. Първата му стихосбирка – „Слънчев процеп“, 1987 г., е задържана за печат 15 години. Изследовател на публицистиката на Захарий Стоянов, той публикува през 2005 г. „Непознати страници. Материали от личния архив на З. Стоянов. Поборници-държавници“.
Българският писател Йордан Радичков е роден на 24 октомври през 1929 г. в с. Калиманица, Монтанско. През 1947 г. завършва гимназия в Берковица, а две години по-късно публикува първите си импресии, разкази и очерци. Сборниците му с разкази, романите и пътеписите от „Свирепо настроение“ (1965) и последващите „Неосветените дворове“, „Водолей“, „Козята брада“, „Вятърът на спокойствието“, „Ние, врабчетата“, „Коженият пъпеш“, „Верблюд“ и други му отреждат мястото на новатор в българската литературна традиция. Радичков е и един от най-добрите български драматурзи, чиито пиеси „Суматоха“, „Януари“, „Лазарица“, „Опит за летене“ продължават да се играят и днес. Произведенията му са преведени на 37 езика и са издадени в над 50 страни по света.
Йорданка Белева е родена през 1977 г. в гр. Тервел. Завършва българска филология, а след това и библиотечен мениджмънт. Защитава докторат в областта на сравнителното библиотекознание, като изследва възможностите за единна информационна система между парламентарните библиотеки в Европа. В момента е експерт библиотекар в парламентарната библиотека. Авторка е на стихосбирките „Пеньоари и ладии“, „Ѝ“, „Пропуснатият момент“, „Централна емисия“, на сборниците с къси разкази „Надморската височина на любовта“, „Ключове“, „Кедер“, „Таралежите излизат през нощта“, „Божията милост“. Книгата ѝ „Кедер“ е номинирана за Книга на годината 2018 – награда Хеликон, и в категория проза за наградите на Литературен клуб „Перото“ при НДК. Разказът ѝ „Внукът на човекоядката“ е екранизиран от режисьорката Десислава Николова-Беседин, филмът спечели специалната награда на Международния фестивал Cinelibri 2019.
Йорн Леонхард (род. 1967 г.) изучава история, политически науки и немски език в Хайделберг и Оксфорд. От 2006 г. е професор по нова и най-нова история на Западна Европа в Историческия институт на Фрайбургския университет. Почетен член на Кралското историческо общество в Лондон, както и на Хайделбергската академия на науките. Има монографии за империите и националните държави през XIX век, за Първата световна война и др. Последните му книги са „Пресиленият мир. Версай и светът, 1918–1923 г.“ (2018 г.) и „За войните и как те свършват“ (1923 г.). Удостоен е с престижната награда Готфрид Вилхелм Лайбниц на Германската изследователска фондация (DFG) за 2024 г.
Йосиф Бродски (род. 1940 г.) е руски и американски поет и есеист. На 15 години напуска училището в Ленинград, работи на различни места: в морга, завод и геоложка експедиция. Започва да пише стихове през 1957 г. През 1963 г. е обвинен от съветските власти в „тунеядство“, осъден е на пет години заточение. След застъпничеството на Паустовски, Твардовски, Маршак и Ахматова се връща в Ленинград през 1965 г. Същата година в САЩ излиза книгата му „Стихотворения и поеми“, а пет години по-късно – „Спирка в пустинята“. На 4 юни 1972 г. е изгонен от СССР, а през 1977 г. става гражданин на САЩ. Преподава в Мичиганския, а по-късно и в Колумбийския университет. През 1987 г. му е присъдена Нобеловата награда за литература. Умира от инфаркт в Ню Йорк през 1996 г. На български език са издадени книгите му: „Изотникъде с любов“, „По-малко от единица“, „За скръбта и разума“, „Отделяне от себе си“.
Йошуа Бенжио преподава информатика в Университета в Монреал и е сред пионерите на „дълбокото учене“ (част от методи за машинно самообучение). През 2018 г. получава наградата Тюринг за изследването си на невронните мрежи. Той е най-цитираният учен по компютърни науки в света. Бенжио от години предупреждава за рисковете от ИИ и работи за етично отговорно прилагане на технологиите. През 2025 г. основава организацията Law Zero, наречена на Нулевия закон на роботиката от Айзък Азимов: „Един робот не трябва да причинява вреда на човечеството или чрез бездействието си да допусне на човечеството да бъде причинена вреда“.
Калин Янакиев (род. 1956 г.) е професор по културология във Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, член на Международното общество за изследвания на средновековната философия (S.I.E.P.M.). Автор на множество книги: „Религиозно-философски размишления“ (1994); „Философски опити върху самотата и надеждата“ (1996); „Светът на Средновековието“ (2012); Res Vitae. Res Publicae. Философски и философско-политически етюди от християнска перспектива“ (2012); „Европа. Паметта. Църквата. Политико-исторически и духовни записки“ (2015); „Политико-исторически полемики. Европа, Русия, България, Съвременността“ (2019) и др.
