Красимир Стоичков

Красимир Стоичков

Красимир Стоичков (род. 1974) е завършил филмово и телевизионно операторство в НАТФИЗ. Професионалният му път съчетава работа в киното, телевизията, фотографията и академичната среда. Оператор е на редица документални филми: „Добре дошли в Синаговци“ на Здравко и Цветан Драгневи (Специална награда на журито на Наградите на СБФД Васил Гендов 2026), „Пасажери“, също на Здравко Драгнев и Цветан Драгнев (Награда за най-добър български документален филм на София Филм Фест 2020, Специална награда на журито на „Златен ритон“, Специална награда за операторско майсторство на фестивала „Златното око“ в Попово), „Втори шанс“, „Потъналата история на Черно море“, „Пътуване в миналото“, „Ничии“ и др.

 

Красимир Терзиев

Красимир Терзиев

Красимир Терзиев е интердисциплинарен художник и изследовател, чиято работа обхваща различни медии, като видео/филм, фотография, живопис/рисунка и текст. Има докторска степен по културна антропология от Софийския университет (2012 г.) и магистърска степен по живопис от Националната художествена академия, София (1997). През 2011 г. получава Наградата за съвременно българско изкуство „Unlimited“, а през 2007 г. – Наградата на Гауденц Руф за ново българско изкуство. Творбите му са част от публичните колекции на Centre Pompidou/MNAM; Arteast 2000+ Collection, Moderna Galerija Любляна; Софийска градска художествена галерия; Kunstsammlung Hypovereinsbank и др.

 

Кристиан Болтански

Кристиан Болтански

Кристиан Болтански (1944–2021) е художник, скулптор, режисьор, етнолог, мащабните му инсталации представляват архиви на мъртъвци, негови теми са възпоменанието на жертвите на Холокоста, насилието, преходността на човешкия живот, културата на паметта. Болтански е самоук, но става световноизвестен още млад, през 70-те години на миналия век. Тогава се насочва към различни нови техники и средства – използва филми, снимки, често лични, осветени със слаби електрически крушки. През 2010 г. е поканен за самостоятелна изложба в парижкия Гран пале. През 2020 г. центърът „Жорж Помпиду“ му посвещава изложба, замислена като една гигантска творба. Най-точно го описва терминът „концептуалист“. Самият той през 60-те години обича да се определя като представител на „изкуството на действието“, на „рисуването с жестове“, на „абстрактния експресионизъм“. Малко по-късно унищожава повечето си творби и се заема с основната тема, която го вълнува – необходимостта да помним.

Кристиане Тиц

Кристиане Тиц

Кристиане Тиц е професор по систематична теология в Университета в Цюрих, признат авторитет в изследването на живота и делото на мислители като Карл Барт и Датрих Бонхьофер. Авторка е на биографията на Карл Барт „Живот в противоречие“. 

Кристиян Постаджиян

Кристиян Постаджиян

Доц. д-р Кристиян Постаджиян е преподавател в Нов български университет по „Реклама и медии“, „Международна реклама“, „Принципи на маркетинговите комуникации“ и др. Автор е на книгата „Похвати за изграждане на потребителска ангажираност в рекламата“ (изд. на НБУ, 2018 г.) и съавтор на изследването „Потребителско поведение“ (изд. УНСС, 2018 г.). 

Крум Гергицов

Крум Гергицов

Крум Гергицов е роден през 1949 г. в с. Новачене, Плевенско. През 1976 г. завършва театрознание в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, в класа на проф. Любомир Тенев. От 1976 г. е драматург на Русенския драматичен театър. В периода 1998–2000 г. е и негов директор, а през 2006–2011г. – заместник-директор. Активно се изявява в областта на театралната критика. Има множество публикации по проблемите на българския театър в столични и местни издания за култура и изкуство. Автор на книгите „Русе – преживени театрални мигове“ (2009) и „Летопис на Русенския драматичен театър –1907–2014 г.“ (2014).

Кръстю Мисирков

Кръстю Мисирков

Кръстю Мисирков е роден през 1874 г. в село Постол (днес в Гърция). Той е филолог, фолклорист и публицист. През 1889 г. е сръбски стипендиант на дружеството „Св. Сава“ под името Кръста Петкович, но напуска. Закратко учи в София, но през 1890 г. е отново стипендиант в Белград. Завършва за учител и е изпратен в Прищина. Отказва се и заминава в Русия, завършвайки Петербургския университет. Закратко е учител в Битоля, назначен от Българската екзархия. Отново се връща в Русия, където пише знаменитата си книга „За македонцките работи“, издадена в София (1903 г.). В нея той развива идеята за обособяване на македонците в народност, различна от българската, чрез етнографски и лингвистични доказателства. По време на Балканската война е кореспондент на руската преса. Тогава води този свой дневник на руски език, открит през 2006 г. В края на дните си се установява в България, директор е на гимназиите в Карлово и Копривщица. Умира през 1926 г. в София.

Ксавие Рей

Ксавие Рей

Ксавие Рей е бивш възпитаник на „Екол нормал сюпериор“. Куратор на изложби и изкуствовед, дипломиран от Висшия национален институт на културното наследство. Бил е директор на колекциите на Музея „Орсе“, а от 2017 г. до 2021 г. директор на музеите в Марсилия. От 2021 г. ръководи Националния музей за модерно изкуство център „Жорж Помпиду“.