Доц. д-р Илия Кожухаров е преподавател по графичен дизайн в Нов български университет. Основните му научни интереси са в областта на графичния дизайн, приложната графика, компютърната графика и илюстрация, естетика и теория на изкуството и др.
Илко-Саша Ковалчук e историк, роден е в Берлин през 1967 г. През 90-те години участва активно в процеса на преосмисляне на миналото на ГДР, член е на Анкетната комисия за преодоляване на последиците от диктатурата на Германската единна социалистическа партия (ГЕСП) и на Фондацията за преработване на диктатурата.
Имануел Кант е роден на 22 април 1724 в Кьонигсберг (днес Калининград). Той е четвъртото от единадесетте деца в семейството, от които оцеляват само четири. Баща му е самарджия, потомък на преселник от Шотландия, майка му е родом от Нюрнберг. Едва шестнадесетгодишен постъпва в университета в Кьонигсберг, където минава цялата му академична кариера. През 1755 г. защитава дисертацията си „За огъня“ (De igne), още същата година получава академична степен за изследването си „Ново осветляване на първите принципи на метафизическото познание“. През 1781 г. излиза неговия opus magnum – „Критика на чистия разум“, с който той извършва своя „коперникански поврат“ в модерната мисъл. Следват „Критика на практическия разум“ (1788), „Критика на способността за съждение“ (1790), „Към вечния мир“ (1795) – всички те преведени на български език от проф. Цеко Торбов, както и „Антропология от прагматично гледище“ (1798, превод Валентина Топузова-Торбова). Големият мислител умира на 12 януари 1804 г. в Кьонигсберг.
Ина Дублекова е съосновател на Културна фондация А25, културолог, социолог, автор на текстове и интервюта за български и международни издания за театър и съвременна култура, пиар експерт в областта на сценичните изкуства и комуникацията на културни събития.
Ина Кънчева е родена в София. Изучава оперно пеене от 19-годишна в Държавната музикална академия в София. Следват стипендии за Европейския оперен център, Манчестър, Фондация Арена ди Верона, Академия Киджана, Център за усъвършенстване „Пласидо Доминго“ – Palau de les Arts. Взема участие в майсторските класове на Ирина Гавриловичи, Монсерат Кабайе, Райна Кабаиванска и др. Лауреат на множество престижни награди, сред които от международните конкурси „Монсерат Кабайе“, „Мануел Аусенси“, „Спирос Аргирис“, DEBUT, „Виоти“ и др. Изявява се като солист в редица фестивали в България и по света. От 2006 г. насам е член на трупата на Щутгартската опера. Работи с международно признати диригенти като Ейдриан Лийпър, Дейвид Пери, Енрике Мадзола, Алберто Дзеда, Джанлуиджи Джелмети, Алесандро Витело и др.
Ирена Гъделева е възпитаничка на Музикалното училище във Варна и Националната музикална академия в София със специалност „Виола“. Била е звукорежисьор и водеща в радиостанция „Канал Ком“ – Варна. От 1994 г. е музикален редактор в програма „Хоризонт“ на БНР. Била е автор и водеща на предаванията „Мамма миа“, „Музика за вас“, „Каста дива“. От 2002 г. в ефир е авторското є предаване „класика.com“. От 2007 г. е водеща на предаването „Алегро виваче“ – носител на наградите „Осмата муза“ 2007, „Сирак Скитник“ 2009, „Кристална лира“ 2013 и „Златно перо“ 2018. Отличена e с приза „Кристална лира“ 2018 от Съюза на българските музикални и танцови дейци.
Ирина Недева е председател на АЕЖ-България, член на Управителния съвет, журналист и автор на документални филми с дългогодишен професионален опит в обществените електронни медии. Тя е старши редактор в сутрешни предавания на програма „Хоризонт” на БНР. Има опит и в независими филмови, телевизионни и радио проекти. Ангажирана е с първия независим Център за култура и дебат „Червената къща”, от основаването му през 2000 г. досега. Професионалните ѝ интереси включват теми като социалните и политически движения, пост-комунистическото развитие, изкуство и активизъм, човешки права, медийни свободи, религиозни и малцинствени права, политика, история, Студената война и миграцията. През 2011-2012 г. специализира по линия на програмата Фулбрайт за междудържавен образователен обмен с отличието на Хюбърт Хъмфри, бивш вицепрезидент на САЩ и сенатор от Минесота, във Philip Merill College of Journalism, University of Maryland, College Park.
Ирис Радиш е германска литературна критичка, шеф на културния раздел на седмичника „Ди Цайт“. Последната ѝ книга е „Camus: Das Ideal der Einfachheit“ (2013).
