Христо Ботев е роден на 6 януари 1848 г. в Калофер. През 1863 г. заминава за Одеса, където постъпва в Одеската гимназия, но през 1865 г. е изключен за свободолюбивите си идеи. През 1867 г. се завръща в Калофер, но още същата година е принуден да емигрира в Румъния. Работи в печатницата на Д. Паничков (1868), прави първите си литературни опити, превежда, участва в театрални представления, сътрудничи на в. „Гайда“ и „Дунавска зора“. По-късно е учител в Александрия и Исмаил (1869) , редактор на в. „Дума на българските емигранти“ (Браила, 1871). През 1872 г. се установява в Букурещ, където заедно с Любен Каравелов е редактор на в. „Свобода“ и „Независимост“. Издава сатиричния вестник „Будилник“ (1873). След смъртта на Левски (1873) отношенията му с Каравелов, който се отдръпва от революционните идеи, се влошават. Ботев оглавява революционната емиграция и списва нейния орган – в. „Знаме“ (1874–1875). След обявяването на Априлското въстание организира чета в помощ на въстаниците, с която превзема австрийския кораб „Радецки“ и слиза на българския бряг при Козлодуй. Четата не среща подкрепата на българите, води тежки сражения в Балкана, в едно от които Ботев е убит – на 2 юни 1876 г. Поет, публицист, журналист, преводач, литературен критик, революционер и мислител, Ботев се превръща в национален символ. Автор е само на 20 стихотворения, но поезията му дава облика на българската литература и до днес.
