Култура / Автори

Тимъти Снайдър

Тимъти Снайдър

Тимъти Снайдър (род. 1969 г.) е американски историк, професор в Университета в Йейл. Изследовател на историята на тоталитаризма, комунизма и Холокоста. Най-известната му книга, „Кървави поля. Европа между Хитлер и Сталин“ (2010), е преведена на много езици, включително и на български (изд. „Рива“, 2015). В нея той анализира глада в Украйна, предизвикан по заповед на Сталин, както и подялбата на Полша между СССР и нацистка Германия. На български език са преведени и книгите му: „За тиранията“ („Обсидиан“, 2017) и „Пътят към несвободата“ („Обсидиан“, 2018).

Прочети повече...

Тихомир Стоянов

Тихомир Стоянов

Тихомир Стоянов е роден в София през 1978 г. Завършва фотография в Техническия университет. През 2015 г. основава Imaginary Archive – български архив от намерена фотография, който включва над 10 000 негатива и диапозитива. В края на 2016 г. създава профил на Семейство Стоянови в Инстаграм, където публикува фотографии от всекидневието на социалистическото семейство. През 2017 г. е селектиран за Bring Your Own Paper на Международния фотографски фестивал „Срещи в Арл“, Франция. В началото на 2018 г. в галерия SYNTHESIS Тихомир Стоянов за пръв път показа извадка от проекта „Семейство Стоянови“.

Прочети повече...

Томас Ман

Томас Ман

Томас Ман (1875–1955) е немски писател, отличен с Нобелова награда за литература (1929) за романа си „Буденброкови“ (1901). Pоден e в семейството на едър търговец в северния ханзейски град Любек. След смъртта на бащата семейството му се преселва Мюнхен. През 1895–1898 г. заедно с брат си – бъдещия писател Хайнрих Ман – пребивава в Италия. Там започва работа над епохалния си роман „Буденброкови“, чието публикуване го спасява от тежка криза. Работи над незавършения си роман „Самопризнанията на авантюриста Феликс Крул“ (1911), както и над новелата „Смърт във Венеция“ (1912). През 1919 г. Томас Ман става почетен доктор на Бонския университет. Публикува романа „Вълшебната планина“ (1924). Убеден противник на нацизма, той емигрира през 1933 г. заедно със семейството си първо в Швейцария, а през 1938 г. в САЩ. Книгите му са забранени и изгаряни в нацистка Германия. Става гост-професор в Принстънския университет, където пише „Лоте във Ваймар“, „Йосиф и неговите братя“, „Доктор Фаустус“ и „Избраникът“. След 1952 г се завръща в Европа, но избира да живее в Швейцария до края на дните си.

Прочети повече...

Тони Джъд

Тони Джъд

Тони Джъд (1948–2010) е известен англо-американски историк и есеист. Професор по съвременна история в "Кеймбридж", "Оксфорд", "Бъркли" и Нюйоркския университет. Носител на Наградата за мир „Ерих Мария Ремарк“ (2007) и на Наградата за европейска книга за изследването си „След войната. История на Европа след 1945 г.“ (български превод 2012 г., издателство „Сиела“).

Прочети повече...

Тони Николов

Тони Николов

Тони Николов е философ и журналист. Специализирал е в Папския институт за Изтока (Рим) и в Училището за висши хуманитарни науки (Париж) в групата на проф. Жак льо Гоф. Член е на Международното общество за изследване на средновековната философия (S.I.E.P.M) в Лувен. От 2005 г. до 2009 г. е главен редактор на Радио Франс Ентернасионал – България. Автор на статии в областта на средновековната и съвременната философия, преводач на книги на Ж. П. Сартр, Ж. Ф. Лиотар, А. Безансон, Ж.Бернанос, Р. Жирар, Ж. Грийн, Вл. Гика, К. Вирджил Георгиу, на енцикликата „Блясъкът на истината” и на книгата на Бенедикт XVI „Светлина на света”. Съставител на тритомника с есета на Георги Марков. Хоноруван преподавател в СУ „Св.Климент Охридски”. Автор на книгите "Пропуканата България" ("Хермес", 2015) и "Българската дилема" ("Хермес", 2017).

Прочети повече...

Уве Витщок

Уве Витщок

Уве Витщок (род. 1955 г.) е немски писател и журналист, работил е като редактор във „Велт“ и „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“. Последната му книга „Марсилия, 1940“ разказва за бягството на свободомислещи интелектуалци след идването на Хитлер на власт, за живота им като изгнаници във Франция и помощта, която американският журналист Вариан Фрай им оказва. 

Прочети повече...

Умберто Еко

Умберто Еко

Умберто Еко (1932–2016) е философ, семиотик, медиевист и медиен семиолог. Като писател става известен през 1980 г. с романа „Името на розата“, за който през 1981 г. получава наградата „Стрега“. Следват: „Махалото на Фуко“ (1988), „Островът от предишния ден“ (1994), „Баудолино“ (2000), „Тайнственият пламък на кралица Лоана“ (2004) и „Пражкото гробище“ (2010), „Нулев брой“. Сред многобройните му студии и есета – както академични, така неакадемични – ще се запомнят „Отворената творба“ (1962), „Трактат по обща семиотика“ (1975), „Интерпретация и свръхинтерпретация“ (1990), „Кант и птицечовката“ (1997), „От дървото до лабиринта“ (2007), „Това не е краят на книгите“ (2009) в съавторство с Жан Клод Кариер и „Да сътворим врага“ (2011). През 2004 г. издава илюстрованата книга „История на красотата“, следвана от „История на грозотата“, а през 2009 г. излиза „Световъртеж от списъка: как да внесем ред в понятия, предмети и образи“.

Прочети повече...

Умберто Кучети

Умберто Кучети

Умберто Кукети е политолог, изследовател в Националния съвет за научни и технически изследвания на Аржентина. Гост-професор в Institut des Amériques Rennes (2011–2019) и в École normale supérieure de Lyon (2018). Привърженик на социално-историческия научен подход, основан на интердисциплинарен обмен между социологията и историята на политиката. Автор на множество статии и на книгата Servir Perón (2013).

Прочети повече...