Сузане Хайм е доктор по политически науки на Свободния университет в Берлин, ръководителка на проекта за издаване на документалната сбирка „Преследване и унищожение на европейските евреи от националсоциалистическа Германия 1933–1945“, в 16 тома, дело на германския Федерален архив, Института за съвременна история и Катедрата за нова и най-нова история към Университета Фрайбург.
Сьонке Найцел (род. 1968 г.) е професор по военна история и културна история на насилието в Университета в Потсдам. Книгите му са посветени на историята на империализма и епохата на световните войни.
Т. С. Елиът (1888–1965) е един от най-големите англоезични поети на ХХ в. Роден е в САЩ. Учи философия в Харвардския университет и френска литература в Сорбоната, а през 1914 г. заминава за Англия, където следва в Оксфорд. През 1922 г. излиза поемата „Пустата земя“, която му носи слава. През 1927 г. се отказва от американското си гражданство и влиза в Англиканската църква. Поемата „Пепелната сряда“, публикувана през 1930 г., бележи поврат в творчеството му – от радикален критик се превръща в консерватор. Първата му пиеса „Убийство в катедралата“ излиза през 1935 г., а през 1939 г. е издадена книгата му с детски стихове, по която през 80-те години е създаден популярният мюзикъл „Котките“. Знаменитите му „Четири квартета“ излизат през 1943 г. Носител на Нобелова награда за литература (1948).
Тамара Джеджева е родена през 1929 г. в Поморие. Завършва русенската гимназия „Баба Тонка“. Работи като журналистка последователно в „Народна младеж“, „Земеделско знаме“, „Поглед“, „Жената днес“, Радио София. Умира на 6 ноември 1973 г. в Тунис при неизяснени обстоятелства.
Теди Москов е роден на 7 октомври 1960 г. в София. Завършва режисура за куклен театър в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ при Юлия Огнянова, а през 1992 г. специализира режисура за драматичен театър в Академия Д'арте Драматика в Рим. Основател и режисьор на театър „Ла Страда“. От 1993 г. до 1996 г. реализира девет епизода на телевизионното шоу „Улицата“. През 1996 г. шоуто получава „Златна роза“ на критиката в Монтрьо. Отличен с наградите „Златен век“ на Министерството на културата, „Аскеер“ за режисура и др. Поставя пиеси в български и германски театри: „Сирано дьо Бержерак“ в Хамбург, „Спящата красавица“ в Щутгарт, „Кралят-елен“ в Дармщат и др. Снима игралния филм „Рапсодия в бяло“ и документалния „Преводачката на черно-бели филми“.
Теодора Димова е сред най-известните и четени български писатели. Авторка е на 9 пиеси, сред които: „Без кожа“, „Змийско мляко“, „Кучката“, „Любовници“, „Невинните“, както и на романите „Емине“, „Майките“, „Адриана“, „Марма, Мариам“. През 2006 г. „Майките“ спечели Наградата за източноевропейска литература на Bank Austria и KulturKontakt. Книгата има 11 издания у нас, преведена е на 9 европейски езика. „Адриана“ е издадена във Франция и в Чехия. През 2010 г. „Марма, Мариам“ спечели Националната награда „Хр. Г. Данов“ за художествена литература. Нейният роман „Влакът за Емаус” (2013) спечели наградата за проза на Портал Култура (2014 г.). Последната ѝ книга – повестта „Първият рожден ден“ излезе през 2016 г. Текстовете ѝ като колумнист в Портал Култура са събрани в три сборника – „Четири вида любов“, „Ороци“ и „Зове овцете си по име“.
Тиери Клермон е френски журналист, работи за „Фигаро литерер“ от 2005 г. Член е на комисията „Поезия“ на Националния център на книгата.
Тимоти Гартън Аш (род. 1955 г.) е британски историк, ръководител на Центъра за европейски изследвания в колежа „Сейнт Антъни“, Оксфорд. Един от най-изтъкнатите съвременни изследователи на Централна и Източна Европа. Автор на книгите: „Ти повече не си ми брат. ГДР днес“ (1981), „Полската революция: „Солидарност“ (1983), „Вълшебният фенер: революциите от 89-а във Варшава, Будапеща, Берлин и Прага“ (1990), „В името на Европа: Германия и разделеният континент“ (1993), „Досието: една лична история“ (бълг. издание „Фама“, 2012), „История на настоящето“ (2000), „Свободният свят: Америка, Европа и изненадващото бъдеще на Запада“ (бълг. издание „Обсидиан“, 2005), „Свободното слово“ (2016) и др. Носител на наградата „Оруел“ и на наградата „Карл Велики“ за принос в обединението на Европа (2017).
