Фридрих Вилхелм Граф е протестантски теолог, преподавател по систематическо богословие и етика в университета „Лудвиг Максимилиан“ в Мюнхен. Изследва връзките между религията и модерното общество. Смятан е за един от най-изявените съвременни интелектуалци в Германия.
Фридрих Дюренмат (1921–1990) е швейцарски прозаик, драматург, публицист, поет и художник експресионист. Завършва теология и философия в университетите на Цюрих и Берн. Отначало работи като график и театрален критик. След „Старецът“ (проза, 1945) и пиесата „Писано е“ (1946) излизат „Слепият“ (пиеса, 1948), „Ромул Велики“ (пиеса, 1949), сборникът с разкази „Градът“ (1950), „Съдията и неговият палач“ (роман, 1952), „Подозрението“ (роман, 1953), „Посещението на старата дама“ (драма, 1957), „Обещанието“ (роман, 1958), „Физиците“ (комедия, 1962), „Метеор“ (пиеса, 1964), „Портрет на планетата“ (пиеса), „Да свирим Стриндберг“ (1970), „Сгромолясването“ (повест, 1971), „Лунно затъмнение” (повест, 1981), „Правосъдието“ (роман, 1985) и др. Стиховете му на български са издадени в книгата „Събуждане в лабиринт“ (2005) в превод на Кръстьо Станишев.
Хайнц Шюц е теоретик на изкуството, критик и публицист, преподава в различни висши училища. Пише за различни издания за изкуство, дългогодишен кореспондент на престижното списание „Кунстфорум Интернационал“, където през 2017 г. излезе и настоящият текст, от който публикуваме фрагменти.
Хан Канг е родена в Куанджу на 27 ноември 1970 г. Дъщеря е на писател, брат ѝ също е писател. Следва корейска филология в университета Йонсей. Дебютира с поезия през 1993 г. Първият ѝ роман, „Черен елен“, е издаден през 1998 г. Следват книгите „Плодовете на моята жена“ (2000), „Студените ти ръце“ (2002), „Огнен саламандър“ (2012), „Вегетарианката“ (2007), „Гръцко време“ (2011), „Човешко дело“ и др., както и сборници с поезия. Романът ѝ „Вегетарианката“, спечелил международната награда Букър (2016), е преведен на близо 40 езика, включително на български (изд. „Ентусиаст“, 2020). През 2024 г. е отличена с Нобеловата награда за литература заради „въздействащата ѝ поетична проза, която се изправя срещу историческите травми и разкрива крехкостта на човешкия живот“.
Хана Арент е родена през 1906 г. в Хановер в семейството на евреи. Следва философия, теология и класическа филология в Марбург при Мартин Хайдегер, във Фрайбург при Едмунд Хусерл и в Хайделберг при Карл Ясперс. През 1928 г. защитава докторска дисертация за понятието за любов при св. Августин. През 1930 г., след едноседмичен арест, напуска Германия. До 1941 г. живее в Париж, ангажира се с ционистка организация и помага за преселването на еврейски деца и младежи в Палестина. През 1941 г. емигрира в САЩ. През 1961 г. е наблюдател за списание New Yorker на процеса в Йерусалим срещу нацисткия престъпник Адолф Айхман. На български са преведени книгите ѝ „Произходът на тоталитаризма“ („Колибри“), „Айхман в Йерусалим“ („Сиела“), „Човешката ситуация“ и „Насилие и политика“ („Критика и хуманизъм“). Умира на 4 декември 1975 г. в Ню Йорк.
Проф. Ханс Белтинг (род. 1935 г.) преподава история на изкуството в Хайделберг, Мюнхен, Карлсруе, чете лекции в Колумбийския университет, в университетите във Виена, Харвард, Балтимор. През 2002–2003 г. е титуляр на Европейската катедра в Колеж дьо Франс. От 2004 до 2007 г. е директор на Международния изследователски център по културология (IFK) във Виена. Сред многобройните му книги са: „Невидимият шедьовър. Модерните митове на изкуството“ (1998), „Образ и култ“ (2000), „Антропология на образа“ (2001), „Сценарии на Модерността: изкуството и неговите отворени граници“ (2005), „Флоренция и Багдад. Една западно-източна история на погледа“ (2008), „Погледът зад вратата на Дюшан. Изкуство и перспектива при Дюшан“ (2009), „История на лицето“ (2013) и др.
Ханс-Георг Гадамер е роден на 11 февруари 1900 г. Книгата му „Истина и метод“, публикувана през 1960 г. е основополагаща за философската херменевтика през ХХ в. Ученик е на Николай Хартман и Паул Наторп. През 1923 г. посещава лекциите на Хусерл и Хайдегер във Фрайбург. През 1933 г. е сред германските учени и преподаватели, подписали заявление в подкрепа на Хитлер, макар че като цяло остава аполитичен. През 1939 г. се премества в Лайпцигския университет, след войната дори става ректор, но за кратко. През 1949 г. получава покана от Хайделбергския университет да заеме освободената от Карл Ясперс професорската катедра. Преподава там до пенсионирането си през 1968 г.
Хараламбос Янакопулос е писател и поет, автор на книгата „Двайсет и четирите часа на един читател“, изд. „Полис“.
