Соня Александрова е родена в София (1956). Завършва ВИТИЗ – специалност „Кинознание” (1980). От 1990 г. живее в Италия. Публикува материали за културни събития в периодичния печат, както и в онлайн издания. Авторка на книгата „Моята Италия“, превела е от италиански книгите: „София Лорен – вчера, днес и утре“, „Марчело Мастрояни – човек на киното“, „Трансформации – скритото изкуство на Кристо и Жан-Клод“.
Софи Оксанен e родена през 1977 г. в семейството на финландец и емигрантка от Естония. Познава действителността от двете страни на Желязната завеса и разказва в книгите си за нея. Дебютът ѝ е с романа „Кравите на Сталин“ (2003). Романът ѝ „Чистка“ (2008) е преведен на повече от 40 езика. Софи Оксанен е удостоена с двете най-престижни награди в родината си – Финландия и Рунеберг, с Наградата на Шведската академия за северна литература („малкия Нобел“), Наградата на Северния съвет, френските Le prix du roman Fnac и Фемина и др. На български, благодарение на изд. „Персей“, са излезли „Кравите на Сталин“ (2017), „Чистка“ (2014) и „Когато изчезнаха гълъбите“ (2014).
София Андрухович (1982) е родена в Ивано-Франкивск. Тя е дъщеря на известния писател Юрий Андрухович. Авторка на сборниците с разкази „Лятото на Милена“ (2002), „Старите хора“ (2003), „Жените на техните мъже“ (2005). София Андрухович е една от водещите фигури в съвременната украинска литература и със своите романи, сред които се открояват „Феликс Австрия“ (2014), отличен с редица награди – Книга на годината на BBC, Специалната награда на Форума на издателите в Лвив и наградата ЛитАкцент, както и „Амадока“ (2020), който изследва теми като паметта, идентичността и травмата. През 2024 г. излиза и последният ѝ роман „Катананхе“. Активно превежда от полски и английски.
Арх. Станислав Константинов е роден през 1944 г. Завършва архитектура във ВИАС през 1968 г. Работил е в „Главпроект“ и „Софпроект“. Негови са проектите за клуб „Яйцето“ в СУ „Св. Климент Охридски“, реконструкцията на площад „Славейков“ (1998), адаптацията на Софийската минерална баня в Музей на София (1999 г.) и на площад „Бански“ (2003 г.). Определен за Архитект на годината от СБА (1998 г.). Носител на наградите: Сграда на годината за 2014 (Музей за история на София), Сграда на годината за 2016 (Институт „Конфуций“) и Златно перо за принос в българската култура – 1997 и 2019 г.
Станислав Памукчиев е роден през 1953 г. в София. Завършил е специалност „Стенопис“ в Художествената академия в София, където днес е професор. Неговите работи са показвани в над 50 самостоятелни изложби в България, Австрия, Германия, Холандия, Унгария, Румъния, Сърбия, Македония, САЩ, Франция, Белгия. Сред изложбите му са: „Реликти“, 2000; „Пепели“, 2004; „Начала“, 2004; „Бяла стая“, 2006; „Хронотопи“, 2009; „Утаено време“, 2015; „Преминаване. Маркери по пътя“, 2016; „Завръщане“, 2017. Носител на наградите Владимир Димитров – Майстора, 2015, и Захарий Зограф, 2004; на Голямата награда на международното триенале за живопис, София, 1996.
Станислава Айви е журналистка и писателка. В продължение на няколко години е водеща на телевизионното предаване „Като на кино“. Авторка на документалната книга „Като на кино“, в която са включени интервюта с големите имена във филмовата индустрия, както и на романите „Фалшът е начин на мислене“ и „Повикът на щастливата случайност“. В последните години работи върху документалната поредица Cinema Confidential и пълнометражната версия на дебютния си късометражен филм като режисьор I know what you did.
Станислава Николова е изкуствовед в Софийска градска художествена галерия. Автор в престижни каталози – за Дружеството на новите художници, за Иван Ненов. Дисертацията й разглежда eдин основен проблем в творчеството на Николай Райнов като художник – сецесиона.
