Симеон Радев е роден в гр. Ресен, Македония, на 19 януари 1879 г. Учил първоначално в българските училища в Ресен, Охрид и Битоля, след това завършва френския лицей „Галата-Сарай“ в Цариград и право в Женева. Отдаден страстно на журналистика, през 1901 г. става редовен сътрудник на в. „Вечерна поща“, на който по-късно е и главен редактор. През 1905 г. заедно с Александър Балабанов почват издаването на списание „Художник“. По-късно (1911 г.) основава всекидневника „Воля“. По това време обнародва и известната си книга „Строителите на съвременна България". Още твърде млад, Симеон Радев се отдава на дипломатическа дейност. През 1913 г. участвува в Конференцията на мира в Букурещ, където остава и като пълномощен министър до 1916 г. Оттам при влизане на Румъния във войната е преместен в Берн. По-късно (1917) си подава оставката, напуска швейцарската столица и отива на фронта. В края на войната Симеон Радев взема участие от българска страна в подписване на Солунското примирие. След това е последователно пълномощен министър в Хага, Анкара, Вашингтон, Лондон и Брюксел. Той е и пръв български делегат в Обществото на народите в Женева. През 1918 г. обнародва на френски език книгата си „Македония и Българското възраждане през ХIХ век“. Симеон Радев е не само публицист, историограф и дипломат, а и вещ ценител на изкуството и на художественото слово. Той умира в София на 15 февруари 1967 г., само няколко дни след като книгата „Ранни спомени“ е подписана за печат.
