Култура / Автори

Правда Спасова

Проф. дфн Правда Спасова е преподавател в катедра „Психология на изкуството, художествено образование и общообразователни дисциплини” в Националната художествена академия. Завършила е философия в Софийския университет, с докторат по естетика във Варшавския университет. Автор на книгите: „Изчезналата любов" (2001), „Кратък пътеводител из европейската философия за художници" (2007), „Американската аналитична естетика – въпроси около неконвенционалните произведения на изкуството" (2007) и др.

Рада Езекиева

Рада Езекиева работи в областта на културния мениджмънт и социалните инициативи. Тя е програмен мениджър на Студио за документален театър VOX POPULI. Участва в организацията на различни артистични събития и фестивали. Пише критически текстове за театър и кино.

Радой Ралин

Радой Ралин (Димитър Стоянов) е български поет, сатирик и преводач. Една от емблематичните фигури на инакомислието по време на комунистическия режим, автор на унищожената книга „Люти чушки“ (с илюстрации на Борис Димовски, 1968 г.). Роден е в Сливен на 23 април 1922 г. Дядо му по бащина линия е брат на Таньо войвода. Завършва гимназия в родния си град и учи право в Софийския университет. През 1942 г. е арестуван. Поради несъгласия с „революционните действия“ след 9 септември 1944 г. заминава като доброволец на фронта. Бил е редактор в „Литературен фронт“, един от създател на сатиричния театър „Стършел“ и на сатиричната рубрика „Фокус“ през 60-те години. Автор на множество книги, сред които: „Люти чушки“ „Личен контакт“, „Есенни къпини“, „Последен понеделник“, „Недочакани възкресения“, „Кадровикът Теофраст“, „Апострофи“ и др. Умира в София на 21 юли 2004 г.

Радослав Чичев

Радослав Чичев (1981) е завършил история в СУ „Св. Климент Охридски". Понастоящем е един от водещите на предаванията „Артефир" и „Аларма" по програма „Христо Ботев" на БНР. През 2010 г. пиесата му „Колекционерката", заедно с „Гарванът" от Калина Попянева, печели първа награда на конкурса за камерна пиеса „Славка Славова" на „Театър 199". Един от наградените в конкурса на издателство „АРС" за издаване на дебютна книга. През 2011 г. излиза първата му стихосбирка „От прашинката на деня", за която през 2012 г. е отличен с бронзов „Пегас" на „Южна пролет" в Хасково. През 2012 г. е победител на Фестивала „София: Поетики". Един от участниците в поетичното представление „4х4", заедно с Ясен Василев, Мирослав Христов и Иван Димитров. През 2013 г. излиза втората му поетична книга "Сърцето на ловеца е лисица".

Ралица Колева

Ралица Райкова

Ралица Райкова е родена в София през 1999 г. Завършва 9 ФЕГ „Алфонс дьо Ламартин“, понастоящем следва в Université de Lorraine, Франция. Стипендиант по проект „1000 стипендии“ на Фондация „Комунитас“, носител на голямата награда на Националния литературен конкурс „Петя Дубарова“ за 2017 г. и на трета награда на Националния литературен конкурс за публикуван къс разказ „Рашко Сугарев“ 2018 г. Нейни разкази са публикувани в „Море“ и „Пламък“, както и в Портал Култура.

Рамона Димова

Рамона Димова е завършила „Изкуствознание“ в Националната художествена академия и „Документални и архивни ресурси“ в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Уредник и завеждащ филиала на СГХГ ХГ „Дечко Узунов“. Куратор на изложбата в СГХГ „Жените художници. Нови хоризонти между двете световни войни“ и съавтор на изданието за тази изложба.

Рангел Вълчанов

Рангел Вълчанов (1928–2013) е български режисьор, сценарист и актьор, роден в село Кривина край София. Завършва театрална режисура при професор Боян Дановски във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ (1953). Работи в Студия за игрални филми „Бояна“ от 1952 г. като асистент-режисьор и режисьор. Член е на Европейската филмова академия и народен артист. Широко известни с оригиналността на художественото му мислене са филмите „Инспекторът и нощта“, „Вълчицата“. От 1970 до 1972 г. работи в Чехословакия, където заснема „Лице под маска“ и „Шанс“. После отново в България създава филмите „Следователят и гората“, „Лачените обувки на незнайния воин“, „За къде пътувате?“, „А сега накъде?“. Избран е за филмов режисьор номер 1 на България през XX век.