Петер Ружичка е роден през 1948 г., немски композитор и диригент. От 2002 до 2006 г. ръководи Залцбургския фестивал, преди това е директор на Радио-симфоничния оркестър Берлин, на Щатсопер Хамбург и Хамбургските филхармоници, на Мюнхенското биенале. Професор във Висшето училище за музика и театър в Хамбург.
Петер Слотердайк е професор по естетика и философия във Висшето училище по дизайн в Карлсруе, наблюдател на съвремието и познавач на историята, който черпи от 2500-годишната духовна традиция. „Мислителят от Карлсруе“, както го наричат, е публикувал 40 книги през последните 35 години. Сред най-известните му трудове са „Критика на циничния разум“, „Правила за човешкия парк“, „Гневът и времето“, трилогията „Сфери“, „Ти трябва да промениш живота си“. През есента на 2018 г. излиза вторият том на дневника на Слотердайк „Редове и дни“.
Австрийският писател Петер Хандке (род. 1942 г.) получи Нобеловата награда за 2019 г. за въздействащото си творчество, „което със словесна изобретателност изследва периферията и спецификата на човешкия опит“. За скандала около връчената му награда може да прочетете в брой 09/2019 на сп. „Култура“. На български език през годините са издадени неговите книги: „Кратко писмо за дълга раздяла“, „Левачката“, „Бавно завръщане. Поуката на Сент Виктоар. Детска история. По селата“, „Дон Жуан“, „Докато денят ви раздели. Хубавите дни от Аранхуес“, „Луси в гората с онези неща“, както и някои от значимите му пиеси.
Петер Цанев (р. 1967) завършва графика в Националната художествена академия в София. Защитава докторска степен по история на изкуството през 2003 г. и докторска степен по психология на изкуството през 2009 г. От 2011 г. е професор по психология на изкуството в Националната художествена академия. Автор е на книгите „Психология на изкуството“ (2008), „Психологически подходи в изкуствознанието“ (2009), „Образ и съзнание в арт-терапията“ (2017) в съавторство с проф. Владимир Никитин, „Неразказаната българска абстракция“ (2014) заедно с проф. Станислав Памукчиев.
Петко Славейков (1827–1895) е поет, фолклорист, публицист и политик, един от дейците на Българското възраждане. Учи във Велико Търново, Дряново, Трявна и Преображенския манастир. Учителства във Видин, Враца, Плевен, Берковица, Елена. През 1852 г. отпечатва първите си книги – „Смесена китка“, „Песнопойка“, „Басненик“. Заминава за Цариград, поканен да редактира българския превод на Библията заедно с А. Лонг, Ел. Ригс, Хр. К. Сичан-Николов. В Цариград издава вестниците „Гайда“ (1863–1867) и „Македония“ (1866–1872), списанията „Ружица“ (1871), „Пчелица“ (1871), „Читалище“ (1872–1873). Взема участие в борбите за българска екзархия. През 1873 г. пише поемата „Изворът на Белоногата“. След Освобождението се бори за демократична конституция като депутат в Учредителното събрание. Става председател на Народното събрание (1880) и министър на просвещението, два пъти е бил министър на вътрешните работи в правителствата на Петко Каравелов.
Петър Крумов е български писател и кинорежисьор. Роден е в София през 1988 г. Романът му „Катафалка, два носорога“ печели наградата „Перото“ (2017) за най-добър дебют.
Петър Пламенов е роден и живее в София. Доктор по философия и естетика, магистър по литературознание и култура. Завършва НГДЕК "Св. Константин-Кирил Философ". Изявява се като учен, критик, писател и поет. Автор на изследвания в областта на философията, естетиката и литературознанието: "Тялото-текст" (2009), "Сладостите на гнева" (2008), "Нищетата на пародията" (2008), "Екстаз от текста" (2006) и др. Публикува художествени произведения и лирика в множество български и международни сборници, сред които: "Различна тишина" (2012), "Градът" (2012), "Тишина в зелено" (2009), "Огледала" (2005), "На края на деня" (2005), "Пътят" (2004), "Птицата" (2003), "Алманах 2003", "Розата" (2003), "Цветето" (2002), "Дъждовни семена" (2001). Създава първите по своя характер хайку-драми и хайку-пърформанси: "Изобретяване на надеждата" (2011), "Пътят" (2005), "Пияни вишни" (2003), "Дървото на горещите желания" (2002). Носител на редица български и международни награди: Отличие за хайку в Япония – Статуетка "Сребърен бик" (2003), "Сенки и светлини" (2003), "Мелнишки вечери" (2009), "Смехът в хайку" (2011), МХК Благоевград (2011) и др.
