Олга Токарчук

Олга Токарчук

Олга Токарчук (род. 1962 г.) получи Нобеловата награда за 2018 г. за своето „повествователно въображение, което с енциклопедична страст представя преминаването на границите като форма на живот“. В България са издадени книгите ѝ „Дом дневен, дом нощен“ (прев. Христина Симеонова, 2005), „Музика за много барабани“ (прев. Силвия Борисова, 2006), „Правек и други времена“ (прев. Георги Кръстев, 2008), „Последни истории“ (прев. Мирка Костова, 2008), „Бегуни“ (прев. Силвия Борисова, 2009), „Карай плуга си през костите на мъртвите“ (прев. Силвия Борисова, 2014), „Изгубената душа“ (прев. Силвия Борисова, 2019).

 

Олга Шурбанова

Олга Шурбанова

Олга Шурбанова е завършила Националната музикална академия, специалност пиано. Била е музикален редактор във вестниците „Пулс“, „Народна младеж“, „Народна култура“, главен редактор и директор на издателство „Музика“. Един от най-авторитетните ни музикални критици, тя има издадени и пет белетристични книги: „Когато Париж беше твой“ (1977), „Накажи ме с любов“ (1989), „Само душата” (1999), „Лично време“ (2002), „Вкус на Моцарт“ (2005).

Оливие Асаяс

Оливие Асаяс

Оливие Асаяс (род. 1955 г.) е френски режисьор, сценарист и кинокритик. Сред филмите му са „Сантименталностите на съдбата“ (2000), „Летен час“ (2008), „Карлос“ (2010), „Облаците на Силс Мария“ (2014), „Личен купувач“ (2016) и др. През 2018 г. неговият филм „Двоен живот“ участваше в състезателната програма на Венецианския фестивал.

Оливие Роа

Оливие Роа

Оливие Роа (род. 1949 г.) е френски политолог, един от световните експерти в областта на исляма. Произхожда от протестантско семейство, завършва Института за източни култури и цивилизации в Париж (1972). Заминава за Афганистан през 1980 г. и остава там през цялото време на бойните действия със съветските войски. През 90-те прави теренни изследвания в Узбекистан и Таджикистан. Още през 1992 г. прогнозира „края на политическия ислям“ и е един от първите, които предричат началото на „Арабската пролет“. Автор на множество книги: „Афганистан, ислямът и политическата модерност“ (1985), „Генеалогия на ислямизма“ (1995), „Ислямистките мрежи“ (2002), „Ислямът и Западът“ (2004), „Светото невежество. Времето на религията без култура“ (2010), „Страхът от исляма. Диалози с Никола Трюонг“ (2015), „Джихадът и смъртта“ (2016), „Европа още ли е християнска?“ (2019).

Оля Стоянова

Оля Стоянова

Оля Стоянова е завършила журналистика в Софийския университет. Авторка е на осем книги – с поезия, къси разкази, роман и документалистика. Тя е носителка на награди за поезия и проза, сред които: първа награда от националния конкурс за разказ „Рашко Сугарев“ (2011), наградата „Николай Кънчев“ (2013), националната награда „Иван Николов“ (2013), както и на наградата за драматургия „Аскеер“ през 2014 г.

Орхан Памук

Орхан Памук

Орхан Памук е роден през 1952 г. в Истанбул, където все още живее. През 2006 г. получава Нобеловата награда за литература. Сред най-известните му творби са „Бялата крепост“, „Името ми е Червен“, „Сняг“, „Черна книга“, „Странност на ума“, издадени на български от „Еднорог“.


 

Оскар Уайлд

Оскар Уайлд

Оскар Уайлд (1854–1900) е британски писател, поет и драматург с ирландски корени. Завършва Оксфорд през 1876 г. През декември 1881 г. предприема обиколка из Америка, където изнася лекции по естетика и се запознава с поетите Хенри Лонгфелоу и Уолт Уитман. Жени се за Констанс Лойд, дъщеря на богат адвокат. Следващите шест години са най-плодородният период от живота му. Публикува два сборника с детски приказки „Щастливият принц и други приказки“ (1888) и „Гранатовият дом“ (1892). Единственият му роман „Портретът на Дориан Грей“ отначало излиза в САЩ. Първата му пиеса „Ветрилото на Лейди Уиндърмиър“ за първи път се играе през 1892 г., а след нейния успех се появяват драматургичните творби „Жена без значение“ (1893), „Идеалният съпруг“(1895) и „Колко е важно да бъдеш сериозен“ (1895). Драматичните му преживявания в затвора раждат творбите му De profundis (1897) и „Балада за Редингската тъмница“ (1898).

Отмар Лаходински

Отмар Лаходински

Отмар Лаходински е роден през 1954 г. в Линц. Той е почетен председател на Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ). Бил е кореспондент в Брюксел и заместник главен редактор на вестник „Пресе“, последно редактор в сп. profil. Автор е на първия учебник за Европейския съюз EU for You (заедно с В. Бьом), издаден на седем езика, както и на книгата „Завръщането на Хърватия в Европа“, 2024 г.