Култура / Автори

Нели Стоева

Д-р Нели Стоева е преподавател по културен мениджмънт, експерт по финансиращи програми в сферата на изкуството, главен асистент в Катедра „История и теория на културата“ в Софийски университет „Св. Климент Охридски”, където е завършила специалността „Културология“ и е защитила докторска дисертация по информационно осигуряване на политиките за култура. Участвала е в редица изследователски и приложни проекти в полето на културната политика, мениджмънт на културата, картографиране на културния сектор, гражданско участие в политиките, оценка на финансиращи програми в областта на изкуството и културата и др.

Нийл Фъргюсън

Нийл Фъргюсън е роден през 1964 г. в Шотландия. Водещ британски историк и политически коментатор. Понастоящем е старши изследовател в Центъра за европейски изследвания в Харвард и старши сътрудник в Института „Хувър“, Станфордския университет. Има изследвания върху икономическата и финансовата история, британския и американския империализъм. Сред най-известните му книги са: „Империята: как Великобритания сътвори съвременния свят“, „Пари и власт в модерния свят“ (на български от изд. „Рива“), „Цивилизацията: Западът и останалият свят“, „Кули и площади: мрежи, йерархии и битката за глобалната власт“ и др. През 2004 г. списание Time го обявява за един от 100-те най-влиятелни хора в света. Негова съпруга е известната писателка от сомалийски произход Аян Хирси Али.

Никола Генадиев

Никола Генадиев (1868–1923) е български политик. Роден е в Битоля. Брат е на журналиста Харитон Генадиев. През 1876 г. семейството се премества в Пловдив, където той завършва гимназия. Взима участие в Съединението, доброволец е в Сръбско-българската война. През 1891 г. завършва право в Брюкселския свободен университет. Заедно с брат си Харитон основава в Пловдив вестник „Балканска зора“. От 1892 г. е и сред активните дейци на Народнолибералната партия. Той е министър на правосъдието (1903–1904) и министър на търговията и земеделието (1904–1908). Обявява се против присъединяването на България към Централните сили в Първата световна война и лежи в затвора. След като е освободен, оглавява Националлибералната партия. През 1923 г. напуска партията, недоволен от включването ѝ в Демократическия сговор. В края на 1923 г. е убит от ВМРО. 

Никола Младенов

Никола Танев

Никола Танев (1890–1962) е известен български художник, признат още приживе като майстор на пейзажната живопис, усвоил творчески уроците на импресионизма и постимпресионизма. Между 1908 и 1912 г. учи в Парижката академия за декоративни изкуства. През 1910 г. посещава ателието на Клод Моне в Живерни. Завръща се в България през 1912 г. и организира първата си самостоятелна изложба. Един от създателите на дружество „Родно изкуство”, участвал активно в неговите изложби през 20-те и 30-те години на ХХ в. Важно място в творчеството му заемат пейзажите от Карлово, които започва да рисува през 1927. Създава и редица натюрморти и голи тела. През 40-те години на ХХ в. рисува предимно широко-панорамни пейзажи, а късните му платна представят сюжети от Пернишките мини и булевардите на София. Задържан веднага след девосептемврийския преврат заедно с Константин Щъркелов, Александър Божинов, Александър Добринов и други художници, писатели, журналисти, музиканти, подлаган на унижения и мъчения, но все пак – освободен. Умира на 23 юли 1962 г. в София.

Николай Аретов

Проф. Николай Аретов (род. 1954 г.) е литературовед, критик и изследовател на Българското възраждане. Главен редактор на списание „Литературна мисъл“ и главен редактор на издателство „Кралица Маб“. Автор на множество публикации в научни и литературни издания, а също и на книгите: „Преводната белетристика от първата половина на ХIХ в. Развитие, връзки с оригиналната книжнина, проблеми на рецепцията“ (1990), „Убийство по български. Щрихи от ненаписаната история на българската литература за престъпления“ (1994), „Българското възраждане и Европа“ (1995), „Васил Попович. Живот и творчество“ (2000), „Национална митология и национална литература“ (2006), „Българската литература от епохата на националното възраждане“ (2009), „Асен Христофоров: от Лондон до Мацакурци през Белене (2011), „Софроний Врачански. Живот и дело“ (2017) и др.

Николай Йорданов

Николай Йорданов e театровед, професор в Института за изследване на изкуствата и гост-преподавател в НАТФИЗ „Кр. Сарафов“. Съсъставител и редактор на специализираното театрално списание Homo Ludens. Куратор и организатор на Международния театрален фестивал „Варненско лято“ и на платформата Световен театър в София.

Николай Петков

Николай Петков е роден на 15 юли 1971 г. във Велико Търново. През 1995 г. завършва Великотърновския университет, където учи едновременно българска филология, философия и богословие. Между 1998 и 2000 г. преподава антична философия във Философския факултет на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. По това време написва книгите „Архе“ – сборник за антична и средновековна култура, и „Божествените имена във философията на Прокъл Диадох“. През 2002 г. е ръкоположен от Великотърновския митрополит Григорий, а от края на 2003 г. е свещеник в храм „Св. пророк Илия“ в квартал Дивдядово, Шумен.