Доц. Милена Блажиева е ръководител на катедра „Визуални изкуства“ във Факултета по науки за образованието и изкуствата в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, преподава история на световното и българското изобразително изкуство. Авторка е на „Книга за учителя по изобразително изкуство“ за 6 и 7 клас (2017, 2018 г.), на множество статии в сборници и научни списания.
Милена Милева е родена през 1959 г. в Москва. Завършва Руския лицей в София и Софийския университет „Св. Климент Охридски“ със специалност „Славянска филология“. Владее полски, руски, английски и испански. Член е на Съюза на българските журналисти и е дългогодишен редактор в Българската телеграфна агенция. Занимава се с превод на художествена литература от полски на български език, нейни са преводите на книгите „Самсон и Далила“ на Ян Добрачински, „Комедиантката“ на Владислав Реймонт, „Метафизичният ужас“ на Лешек Колаковски, „Покушението срещу папата“ на Еугениуш Гуз и др.
Проф. д-р Милена Шушулова-Павлова е завършила НМА „Професор Панчо Владигеров“ (1983) и има докторска степен от Нов български университет (2006). Преподава в НБУ, основните ѝ изследователски интереси са в областта на музикалното изпълнителство, клавирната методика, мениджмънта на музикална продукция и музикалното продуцентство. Две нейни книги печелят престижната награда на Съюза на българските композитори, секция Музиколози: Теоретичното наследство на Андрей Стоянов. Източници. Аспекти. Проекции (2007) за 2008-ма година, и Музика и публики. Нови концепции за отвореност (2015) за 2016-а година.
Миленко Йергович е роден в Сараево през 1966 г. Поет, разказвач, романист, есеист, драматург. Завършва Философския факултет на Университета в Сараево. От 1993 г. живее в Загреб. Издал е стихосбирките „Обсерватория Варшава“ (1988), „Учи ли някой в този град японски“ (1992), Himmel Comando (1993), „По заледения мост“ (1996), „Портиерът Шулц“ (2000), сборниците с разкази „Сараевско Марлборо” (1994) и „Каривани“ (1995), романите „Мама Леоне“ (1999), „Буик Ривера“ (2002), „Орехови двори“ (2003), „Рута Таненбаум“ (2006), „Бащата (2010), „Родът“ (2013) и др. Притежава рядката способност да превръща в история всичко, до което се докосне, прекрачвайки с лекота границите на жанровете, без да изневерява на вътрешната логика на разказа, стихотворението, романа или есето. Разказите и романите му са преведени на повече от двайсет езика.
Милчо Манчевски е филмов режисьор и сценарист. Завършил е Философския факултет на Скопския университет със специалност „История на изкуството и археология“. Продължава обучението си в САЩ и през 1983 г. се дипломира във Факултета за филм и фотография към Университета на Южен Илинойс. Автор на повече от шестдесет филма: късометражни, игрални и документални. Сценарист и режисьор на филмите: „Преди дъжда“ (1994), „Прашина“ (2001), „Сенки“ (2007), „Майки“ (2010), „Bikini Moon“ (2017). Филмът му „Преди дъжда“ печели номинация за Оскар за най-добър чуждестранен филм и награда „Златен лъв“ за най-добър филм на Фестивала във Венеция. Подготвя новия си филм „Върба“, който ще разказва две и половина любовни истории, разположени в четири века.
Мира Душкова (1974, Велико Търново) е поет и литературовед, доктор по българска литература. Завършила е Българска филология във ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий". Автор на стихосбирките: "Пробвам историите като дрехи" (1998), "Упражнение върху чучело" (2000), "Мириси и гледки" (2004) и "Ангели и сняг над Монреал" (2018). Сборник с разкази: "Невидими неща" (2014). Монографии: "Semper Idem: Константин Константинов. Поетика на късните разкази" (2012; 2013), "Memento vivere: Константин Константинов и неговите съвременници" (2018), "Студентска искра. 60 години приемственост" (2018, съавт. А. Манукова, Цв. Харакчийска, Ж. Душков). Носител на национални награди за поезия и есе. Доцент в Русенския университет "А. Кънчев".
Мира Тодорова е театрален и танцов изследовател, преподавател, критик и куратор с докторска степен по театрални науки. Работи като редактор и драматург за различни артистични и теоретични проекти. Има множество публикации в специализираните медии за изкуство и култура в България и чужбина. От 2022 г. е главен драматург на Народния театър.
