Култура / Автори

Мариана Чолакова

Мариана Чолакова е завършила философия в СУ „Св. Климент Охридски“, доктор по философия от Лайпцигския университет. Почетен консул на Федерална република Германия със седалище в Пловдив. Представител на Германо-българската индустриално-търговска камара за район Южен Централен, собственик на агенция за връзки с обществеността „Сол Комюникейшънс“. Член на Съвета на учредителите на фондация „Дом за пловдивската опера“, член на УС „Пловдив 2019“ до юли 2017 г. Хоноруван преподавател по „Културно продуцентство“ в АМТИИ – Пловдив, и Пловдивския университет.

Марин Големинов

Марин Големинов (1908–2000) е представител на т.нар. „второ поколение“ български творци, възпитал поколения български музиканти. Завършва Музикалната академия в София (1931). През 1931–1934 г. следва в Scola Сantorum в Париж, където учи композиция. През 1934 г. се завръща в България, свири втора цигулка в известния квартет „Аврамов“ (1935­–1938). Един от инициаторите за създаване на Камерен оркестър при Радио София и негов диригент (1936–1938). От 1943 г. в продължение на четири десетилетия е професор в НМА по инструментознание, оркестрация, дирижиране и композиция. Носител на наградата „Готфрид фон Хердер“ на Виенския университет (1976). Член на БАН, академик (1989). Автор на 4 опери, 2 танцови драми, сред които класическата „Нестинарка“; произведения за хор и оркестър, за глас и оркестър; 4 симфонии и други произведения за симфоничен и струнен оркестър; 8 струнни квартета и други камерни творби за различни инструменти; хорови и солови песни. Голяма част от произведенията му са постоянен репертоар на българските изпълнители.

Марио Варгас Льоса

Марио Варгас Льоса (род. 1936 г.) е сред най-изтъкнатите писатели на Латинска Америка, редом с Габриел Гарсия Маркес, Карлос Фуентес и Хулио Кортасар. Още първият роман на перуанския писател – „Градът и кучетата“, публикуван през 1963 г., привлича вниманието на читателите и критиката. За „Зелената къща“ (1966) получава наградата „Ромуло Галиегос“ в конкуренция с Хуан Карлос Онети и Маркес. Сред романите му са: „Разговор в Катедралата“ (1969), „Панталеон и посетителките“ (1973), „Леля Хулия и писачът“ (1977), „Войната в края на света“ (1981), „Кой уби Паломино Молеро?“ (1986), „Възхвала на мащехата“ (1988), „Празникът на козела“ (2000), „Лудориите на лошото момиче“ (2006). Обширното му творчество включва и книги с есета, на български е издадена „Цивилизация на зрелището“. Работил е като драматург и журналист, а през 1990 г. се кандидатира за президент на Перу и губи изборите срещу Алберто Фухимори. Известно време живее в Испания, през 1993 г. получава испанско гражданство. През 2010 г. му е присъдена Нобеловата награда за литература. 

Мария Василева

Мария Василева завършва изкуствознание в Националната художествена академия в София (1984). Доктор на науките (2007). Куратор, историк на изкуството и художествен критик. Специализира в Музея за Модерно Изкуство в Ню Йорк (1998), в Университета в Рочестър, САЩ (1999), в Централно европейския университет в Будапеща (2002), в Международната програма за художници и куратори (ISCP), Ню Йорк (2002) и др. Един от основателите на Института за съвременно изкуство – София. Дългогодишен главен куратор на Софийската градска художествена галерия. Инициатор на Наградата за съвременно изкуство БАЗА. Създател на наградата за млад живописец на фондация „Едмонд Демирджиян“. Създател на галерия „Структура“. Куратор на изложби с българско и международно участие както в страната, така и в чужбина. Автор на книги и статии в каталози, списания и вестници.  

Мария Елизабет Райхер

Мария Елизабет Райхер (род. 1966 г.) e професор по философия в университета в Аахен, Германия. Представеният кратък откъс от книгата ѝ „Произведение и авторство. Онтология на изкуството“ (mentis Verlag, Paderborn, 2019) дава първоначално понятие за идеите на една от изявените съвременни представителки в областта на тази философска дисциплина. Авторката застъпва „реалисткия“ възглед, според който художествената творба (състояща се от своя страна от различни асиметрично обвързани помежду си „слоеве“, „елементи“ и „части“) е абстрактна същност, достъпна за нашето възприятие едва под формата на своята „конкретизация“ и „реализация“.

Мария Костакева

Мария Koстакевa завършва в Консерваторията „Римски Корсаков“ в Санкт Петербург, където получава и докторска степен по музикознание. До 1988 г. работи като доцент по история на музиката и оперна драматургия в Музикалната академия в София и ВМПИ – Пловдив. От 1990 г. живее в Германия. Преподава в университетите в Бохум, Хамбург, Есен както и в Художествената академия на Дюселдорф. Със стипендия от фондацията Паул Захер в Базел подготвя книгата си Die imaginäre Gattung. Über das musiktheatralische Werk von György Ligeti, Peter Lang. 1996. Следват книгите, посветени на Алфред Шнитке и Адриана Хьолски, както и най-новата ѝ книга Neue Musik und Naturprozesse, Böhlau Verlag Wien. От 1995 г. е акредитиран кореспондент на Българското национално радио и вестник „Култура“.

Мария Митева

Мария Митева е родена в София. Завършила е българска филология в СУ „Климент Охридски“ през 1980 г. От 2008 г. е дипломиран магистър по „Филмово и телевизионно изкуство“ в НБУ. От 1981 г. публикува свои разкази в периодичния печат. От 1986 г. работи като журналистка на свободна практика. Издала е книгите с разкази „Снежният човек плаче“ (1992), „Каквито изглеждахме“ (1993) и „Понеже лудостта се поема на глътки, отбих живота от себе си“ (1997); публицистичната „Всеки се бои от времето“ (2008), пиесите „Различно от вчера“ (2012) и стихосбирката „Хербарий от предчувствия“ (2017). Получила е четири литературни награди за отделни разкази. Нейни разкази са преведени на френски, английски и арабски. Член е на Съюза на българските журналисти и на Съюза на българските писатели.

Мария Панайотова