Маркус Габриел е философ, професор в Университета в Бон. Ръководи като академичен директор New Institute в Хамбург. Автор е на книгата „Силата на изкуството“. Волфганг Улрих е историк на изкуството и културолог от Лайпциг. Последната му книга е „Изкуството след края на своята автономия“.
Марсел Гоше (род. 1946 г.) е френски философ и политически мислител. Той е дългогодишен изследовател в центъра „Реймон Арон“ към Училището за висши изследвания в социалните науки и главен редактор на сп. „Деба“ (1980–2020). Известни са неговите разработки в сферата на религията и човешките права. Автор на книгите: „Разомагьосването на света. Една политическа история на религията“ (бълг. издание 2001 г.), „Революцията на човешките права“ (1989), „Появата на демокрацията (2 тома, 2007–2013), „Религиозното и политическото“ (2004), „Какво да се прави? Диалог върху комунизма, капитализма и бъдещето на демокрацията“ (заедно с Ален Бадиу, 2014), „Да разберем френското нещастие“ (2016), „Десницата и левицата“ (2021), „Демократичният възел – към началата на неолибералната криза“ (2024).
Марсел Левандовски е роден в Кьолн през 1982 г. Той е политолог, изследва популизма, политическото участие, партиите и партийните системи. През 2022 г. публикува книгата „Въстанието на аутсайдерите – новият популизъм и предизвикателствата пред европейската политика“, а неотдавна излезе „Какво искат популистите“ (Kiepenheuer & Witsch, Кьолн 2024 г.).
Марсел Пруст (1871–1922) е френски писател, един от бащите на съвременния роман. Заради крехкото си здраве никога не заема официална длъжност. През 1922 г. се разболява от бронхит и умира от възпаление на дробовете. Първия том на „По следите на изгубеното време“ издава на свои разноски през 1913 г., а последните три излизат след смъртта му. На български език са преведени: „На път към Суан“ и „Запленен от момичета в цвят“ (превод Лилия Сталева), „Обществото на Германт“ (1–2), „Содом и Гомор“ (1–2), „Пленницата“, „Изчезналата Албертин“ , „Възвърнатото време“, „Жан Сантьой“ (всичките в превод на Мария Георгиева), „Една любов на Суан“ (превод Росица Ташева), „Против Сент-Бьов“ (превод Юлиян Жилиев) и др.
Марта Монева е следвала право, кинознание и аудиовизуална публицистика в Германия. Работила е във филмови и културно-политически редакции на ARTE и 3sat/ZDF. Публикува в германски, български и международни специализирани издания. Член е на ФИПРЕССИ и на Европейската филмова академия и участва в международни фестивални журита. Ръководи „Връзки с обществеността“ на фестивалите goEast и exground filmfest и участва в тяхното програмиране. Работи по проекти на Германския филмов институт в областта на филмовото образование и развитието на публики, включително във Film Outreach Management на Southern Lights. Организира международни образователни платформи, филмови и културни форуми в България и Германия.
Мартин Барън е сред най-влиятелните журналисти в САЩ. Работил е в „Ню Йорк Таймс“ и „Лос Анджелис Таймс“, ръководил е „Маями Хералд“ и „Бостън Глоуб“. От 2013 г. е главен редактор на реномирания „Вашингтон Поуст“. Вестникът, който през 70-те години оповести скандала „Уотъргейт“, се е сринал през 2013 г., когато го купува шефът на „Амазон“ Джеф Безос. Той го издига до международно равнище. Мартин Барън се пенсионира в края на февруари 2021 г.
Мартин Касабов е роден и живее в Пловдив. Пише рецензии за кино и литература в периодични издания и сайтове с културна насоченост. Работи като книжар и е автор на кратки разкази, публикувани в списание „Страница“. Дебютната му книга „Когато великани ходеха по земята" е сборник с кратки истории, който предстои да излезе в издателство „Жанет 45".
