Петя Александрова е магистър по кинознание в НАТФИЗ (1985), доктор на науките, професор в Нов български университет. Член на ФИПРЕССИ и СБФД, автор на книгите: „Мъките на заглавието. От словесен до кинообраз“ („Просвета“, 2006), „Изгубени в гледането. Бариери пред аудио-визуалните медии“ („Рива“, 2011), „Преходни истории за култура и комуникации“ (НБУ, 2015). Сценарист е на телевизионни предавания и документални филми.
Пиер Манан (род. 1949 г.) е френски политически философ, ученик на Реймон Арон. Дълги години е преподавател във Висшето училище за социални науки (EHESS) в Париж. Неговите изследвания са посветени на „политическите форми“ – племе, империя, нация, както и на интелектуалната и религиозна история на Запада. Сред по-известните му книги са: „Раждането на модерната политика“ (1977), „Интелектуалната история на либерализма“ (1997), „Ситуацията на Франция“, „Естественият закон и правата на човека“ (2018). На български език е преведена книгата му „Смисълът на нациите. Раждането на демокрацията в Европа“ (УИ „Св. Климент Охридски“, 2009).
Пиер Манан (род. 1949 г.) е френски политически философ, ученик на Реймон Арон. Дълги години е преподавател във Висшето училище за социални науки (EHESS) в Париж. Неговите изследвания са посветени на „политическите форми“ – племе, империя, нация, както и на интелектуалната и религиозна история на Запада. Сред по-известните му книги са: „Раждането на модерната политика“ (1977), „Интелектуалната история на либерализма“ (1997), „Ситуацията на Франция“, „Естественият закон и правата на човека“ (2018). На български език е преведена книгата му „Смисълът на нациите. Раждането на демокрацията в Европа“ (УИ „Св. Климент Охридски“, 2009).
Паскал Брюкнер (род. 1948 г.) е френски писател и есеист. Завършва философия и на младини е част от движението на „новите философи“. На български език са преведени романите му „Горчива луна“ и „Крадци на красота“, както и есеистичните му книги: „Изкушението на невинността“, „Меланхолията на демокрацията“, „Вечната еуфория“.
Пиер Тиесе е френски публицист, водеща фигура в движението за политическа екология. Журналист в списание „La Décroissance“, което изследва критично съвременното консуматорско общество и неограничения икономически растеж. Съосновател на независимото издателство „Le Pas de côté“, чийто фокус е социалната критика. В работата си анализира начините, по които индустриалната система и технологичният възход трансформират човешкото битие. Автор и съставител на редица трудове, сред които „Aux origines de la décroissance“ и антологии с текстове на значими критици на прогреса.
Пиер-Андре Тагиеф (род. 1946 г.) е френски политически философ и историк на идеите. Той е изследовател на националпопулизмите, расизма и антисемитизма със световна известност, автор е на термина „ислямо-левичарство“. Сред по-известните му книги са: „Силата на предразсъдъка: върху расизма и неговите двойници“ (1990), „Протоколите на Сионските мъдреци“ (1992), „Заплашената република“ (1996), „Цветът и кръвта“ (2002), „Юдеофобията на модерните“ (2008), „Деколониалната измама. Въображаемата наука и псевдо-антирасизмът“ (2020).
Питър Померанцев (род. 1977 г.) е старши сътрудник в Института по международни отношения на Лондонското училище по икономика. Пише за „Лондон Ревю ъф Букс“, „Атлантик“, „Файненшъл Таймс“. Автор на книгите „Нищо не е истина и всичко е възможно“ и „Това не е пропаганда“.
Пламен Антов е литературен теоретик и историк, доц. д-р в Института за литература – БАН. Един от изтъкнатите познавачи на процесите в съвременната българска литература. Автор на множество научни публикации, както и на монографичните изследвания „Яворов–Ботев: модернизъм и мит. Атавистичната памет на езика“ (2009), „Поезията на 1990-те: Българско и постмодерно“ (2010), „Българският постмодернизъм XXI–XIX в. Към философията на българската литература“ (2016), „Анималистиката на Емилиян Станев. Биополитически и философски проблеми. Станев и Хайдегер“ (2019). Сам активен писател, работещ в различни жанрове и причисляван към направлението на българския постмодернизъм, Антов е автор също на книгите „Граници на забавяне“ (2013, белетристика) и „Поетът е хтонично същество“ (2015, поезия, фрагменти, фотографии).
