Пламен В. Петров

Пламен В. Петров

Пламен В. Петров е докторант в катедрата „Нова и съвременна история“ при СУ „Св. Климент Охридски“. От 2010 г. е уредник в СГХГ, където реализира редица изследователски проекти, фокусирани около историята на българските пластични изкуства от Освобождението до 1944 г. Сред тях са „Реставрация на паметта: Не/познатите художници от една картина“ (2014), „Свободният избор. Първите жени художнички“ (2015), „Голото мъжко тяло 1856–1944“ (2017), „Елиезер Алшех и „естетиката на безобразието“ (2018). Автор е на десетки публикации в списанията L‘Europeo, Abitare, A-specto, InGlobo и др.

Пламен Дойнов

Пламен Дойнов

Пламен Дойнов е поет, драматург, историк на литературата. Завършва история и културология в СУ „Св. Кл. Охридски“. Автор на книги с поезия, на двутомното изследване „Българската поезия в края на ХХ век“, на „Българският соцреализъм: 1956, 1968, 1989“, на множество статии, студии и есета върху проблемите на българската литература от ХХ и ХХІ век. Съставител на сборници в областта на литературната и културната история на комунизма. Доцент в Нов български университет и директор на научната програма „Литературата на НРБ“, реализирана от департамент „Нова българистика“. Редактор в „Литературен вестник“.

Пол Валери

Пол Валери

Пол Валери (1871–1945) е изтъкнат френски поет, есеист и мислител. Близък е до поетичния кръг на Стефан Маларме. През 1925 г. е избран за член на Френската академия. От 1892 г. пише своите „Тетрадки“, които изпълва с размишленията си. На български език е публикуван сборникът с поезия „Младата парка“ (2020), както и есеистика: „Човекът и раковината“ (1987), „Поглед към съвременния свят“ (1997) и „Реч за естетиката и други есета“ (2011).

Пол Гого

Пол Гого

Пол Гого е френски журналист и военен кореспондент. Той отразява събитията в Източна Европа повече от десетилетие – между 2014 г. и 2024 г. работи най-напред в Украйна (включително в Донбас), а след това и в Москва за авторитетни френскоезични медии като Libération, Ouest-France, Le Monde и BFMTV. Автор е на книгите „Специална операция“ (2024) и „Параноична Москва“ (2026), в които описва Русия на Путин, пропита от пропаганда, доноси, конспиративни теории и страх.

Пол Кенеди

Пол Кенеди

Пол Кенеди (род. 1945 г.) е британски историк, известен с книгите си, посветени на глобални стратегически въпроси. От 1983 г. преподава в Университета в Йейл, а в периода 2007–2008 г. е професор в Лондонското училище по икономика. Получава световна известност с книгата си „Възход и падение на Великите сили: икономически промени и военни конфликти XV–ХХ в.“ (бълг. превод – ВИ „Св. Георги Победоносец“, 1997, 2003, 2011). На български език са преведени и книгите му „Стратегия и дипломация 1870–1945 г.“ (ВИ „Св. Георги Победоносец“, 1995) и „В подготовка за двадесет и първи век“ („Обсидиан“, 1995).

Пол Остър

Пол Остър

Пол Остър е романист, поет, преводач, режисьор. Дълбоко свързан с Бруклин, където създава голяма част от творчеството си. Книгите му, обсебени от темите за самотата, съмнението и сътворението, разкриват противоречията на непрекъснато променящото се американско общество. Роден през 1947 г. в Ню Джърси, в началото на 70-те години той живее във Франция и превежда на английски език любимите си френски автори – Стефан Маларме, Жан-Пол Сартр, Жорж Сименон и др. На 32-годишна възраст пише своята автобиография, с която става известен. Първият му роман – „Стъклен град“, е отхвърлен в началото от 17 американски издателства. Днес неговата „Нюйоркска трилогия“ е известна по целия свят, превеждана е и на български език. Наред с нея най-известните му произведения са „Лунен дворец“ (изд. „Колибри“), „Музика на случайността“ (изд. „Колибри“), „Левиатан" (изд. „Колибри“), „Книга на илюзиите“ (изд. „Златорогъ“), „Бруклински безумства“ (изд. „Колибри“), „4321“ (изд. „Колибри“) и др.

Пол Рикьор

Пол Рикьор

Пол Рикьор (1913–2005) е френски философ и християнски мислител. Последовател на Хусерл и Карл Ясперс, той разгръща свой оригинален прочит на феноменологическата традиция и философската херменевтика, които съвместява с анализите на Библията („Прочити 3“, 1994, „Да мислим Библията“, 1998). Бил е професор в Сорбоната и в Университета в Нантер, а в периода 1970–1985 г. е професор по философия в Университета в Чикаго. Бъдещият френски президент Еманюел Макрон е негов асистент между 1999–2001 г. На български език са преведени книгите му „История и истина“, „Конфликтът на интерпретациите“, „Живата метафора“, „От текста към действието“, „Самият себе си като някой друг“, „Прочити“, „Паметта, историята, забравата“, „Пътят на разпознаването“.

Пол Тибо

Пол Тибо

Пол Тибо (род. 1933 г.) е френски философ и католически мислител. През 60-те години е един от инициаторите на протестна група от френски интелектуалци срещу войната в Алжир. Бил е дългогодишен директор на персоналисткото сп. „Еспри“ (1977–1989). Автор на книгите „Религията още ли е опиум за народа?“, „Светски модел и християнство“ и др.