Култура / Автори

Рафаел Доминго Осле

Рафаел Доминго Осле (род. 1963 г.) е известен испански юрист, професор по римско право в Университета в Навара и преподавател по философия на правото. Бил е гост-професор в Колумбийския университет, почетен доктор е на Университета в Гарсиласо де ла Вега и в Университета „Св. Игнаций Лойола“ в Лима. Автор на книгите: „Новият глобален закон“ (2010), „Бог и секуларната правна система“ (2016), „Християнството и глобалното право“, „Значението на християнството. Духовност и трансцендентност пред лицето на кризата на ценности на Запада“ (2025).

Рей Кърцуайл

Учен, изобретател, предприемач и автор на книги, Рей Кърцуайл е роден през 1948 г. в Ню Йорк. През 1970 г. завършва Масачузетския технологичен университет. Носител е на близо 20 почетни докторски титли. В средата на 70-те изобретява машина, която превръща напечатан текст в акустични сигнали за незрящи. През 1982 г. създава фирма, която произвежда синтезатори с възможно най-добър звук, иновация за онова време. Решаваща роля тук играе приятелството му със слепия музикант Стиви Уондър. От 2012 г. Кърцуайл се присъединява към „Гугъл“ като техен визионер в областта на ИИ и главен изследовател.

Реймон Арон

Реймон Арон (1905–1983) е известен френски политически философ, социолог и публицист. Съученик на Жан-Пол Сартр, с когото го свързва дългогодишно приятелство. По време на Втората световна война е в Лондон, където е говорител на „Франс Либр“ и застава на страната на генерал Дьо Гол. След войната преподава социология и философия в Сорбоната, чете лекции в Колеж дьо Франс. От 1947 г. е един от най-влиятелните колумнисти на френската преса – първо на консервативния в. „Фигаро“, а по-късно на сп. „Л’Експрес“. На български език са преведени книгите му: „Демокрация и тоталитаризъм“, „18 лекции за индустриалното общество“, „История и диалектика на насилието“, „История и политика“, „Социология и политика“. Предложеното тук есе е от 1976 г. Писано е за сборник в чест на неговия приятел, австрийския писател и мислител Манес Шпербер, и е публикувано в оригинал едва през 1994 г. в брой 64 на сп. Commentaire.

Реми Браг

Реми Браг (род. 1947 г.) е дългогодишен професор по антична и средновековна философия в Сорбоната и титуляр на катедрата „Романо Гуардини“ в Университета „Лудвиг-Максимилиан“ (Мюнхен), където преподава история на европейското християнство. Бил е гост-професор в Бостънския университет. Носител на наградите „Йозеф Пипер“ (2009) и „Йозеф Ратцингер“ (2012). Автор е на множество книги, сред които: „Европа, римският път“ (1992), „Мъдростта на света. История на човешкия опит за всемира“ (1999), „За Бога на християните и един или два други“ (2008), „Царството на човека. Генезис и провал на модерния проект“ (2015), „Накъде отива историята?“ (2016).

Рене Жирар

Рене Жирар (1923–2015) е френски мислител, известен със своята „миметична теория“, антрополог на насилието и на религиозното. Практикуващ католик, той е роден в Авиньон в деня на Рождество Христово. През 1946 г. заминава за САЩ. Преподава френска литература в Университетите в Индиана и „Джон Хопкинс“ в Балтимор, а след това и в Станфордския университет, където ръководи департамента по френски език, литература и цивилизация до края на кариерата си. Автор на книгите: „Романтична измама и романна истина“ (1961), „Достоевски: от двойничеството към единството“ (1963), „Насилието и сакралното“ (1972), „Изкупителната жертва“ (1982) и др. На български език е преведена книгата му „Видях сатаната как падна от небето като светкавица“ („Изток-Запад“, 2006).

Ренцо Пиано

Архитектът Ренцо Пиано е роден през 1937 г. в Генуа в семейство на строителни предприемачи. Завършва Политехническия университет в Милано. Работи с американския архитект Луис Кан. Заедно с английския архитект Ричард Роджърс създава Центъра „Жорж Помпиду“ в Париж. Сред другите му световноизвестни проекти са: международното летище Кансай в Осака, Музеят на Фондацията „Бейелер“ в Базел, реконструкцията на Потсдамер Плац в Берлин, The Shard в Лондон, най-високият небостъргач в Европа, Музеят „Уитни“ и билдингът на „Ню Йорк Таймс“ в Ню Йорк и др. През тази година бе открит мостът в Генуа, създаден по негов проект на мястото на пропадналия през 2018 г. мост „Моранди“. Ателието му, наречено „Работилница за сгради Ренцо Пиано“, има два главни офиса – в Генуа и Париж. През 1998 г. Ренцо Пиано печели наградата Прицкер за цялостно творчество.

Рихард фон Мах

Ришард Капушчински

Ришард Капушчински (1932–2007) е най-изтъкнатият писател измежду полските репортери, публицист, поет и фотограф, наричан „цар на репортажа“. Автор на 26 книги, основно в областта на репортажа. Най-често превежданият полски автор (заедно със Станислав Лем). От 1962 г. е постоянен кореспондент на Полската агенция по печата в Африка, Латинска Америка и Азия. Документира рухването на императорската власт в Етиопия и Иран. Посетил е Индия, Афганистан и Пакистан, Китай и Япония. Периодът, прекаран в Африка, е начало на разцвета на репортерската му работа. Бил е в Кавказ, пет години прекарва в Чили, Бразилия, Мексико и Боливия, по-късно пътува в Ангола. Лауреат е на 40 награди и отличия. Избран от журналистическата гилдия за Журналист на века в допитването на месечното списание Press. В България са публикувани книгите му „Шахиншахът“, „Империята“, „Футболната война“, „Още един ден живот“, „Абанос“, „Пътешествие с Херодот“, „Лапидарии“, „Автопортрет на репортера. Записки за ХХ и XXI в. Другият“.