Робер Редекер (род. 1954 г.) е френски политически философ от немски произход. Води рубрики в издания като „Тагеблат“ и „Мариан“, дълги години е бил член на управителния съвет на „Репортери без граници“. Автор на книгите: „На оръжие, граждани“ (2000), „Поезия на импровизацията“ (2004), „Прогресът или опиумът на историята“ (2005), „Невъзможният войник“ (2014), „Европа или ерата на празнотата“ (2015), „Социалните мрежи: войната на Левиатан“ (2021).
Роберт Менасе е роден през 1954 г. във Виена. Учи германистика, философия и политически науки във Виена, Залцбург и Месина. От 1981 до 1988 г. преподава в Института за теория на литературата към Университета на Сао Паулу, Бразилия. След завръщането си в Европа се установява във Виена и Амстердам. Автор е на романи, разкази, пиеси, известен е като публицист с остро перо. Носител на много награди: за романа си „Столица“ получава най-престижната награда на Германската издателска гилдия по време на Франкфуртския панаир на книгата 2017. На български в издателство „Леге Артис“ са излезли книгите му: „Изгонване от ада“ (2003), „Блажени времена, крехък свят“ (2006), „Дон Жуан де ла Манча“ (2009), „Всеки може да каже „аз“. Разкази от края на следвоенния ред“ (2010) – в превод на Елисавета Кузманова, „Залезът на Европа. Краят на нацията и бъдещето на демокрацията“ (2013, превод Ангел Христов) и „Столица“ (2018, превод Ана Димова).
Роберт Шпеман (1927–2018) е роден в Берлин. Майка му е танцьорка в школата на Мери Вигман, създателката на експресионистичния танц, баща му следва в Баухаус при Паул Клее и Ласло Мохоли-Наги. Изправени пред житейска криза, двамата приемат католическата вяра. Роберт е на 9 години, когато майка му умира. Баща му избира вярата и през 1942 г. е ръкоположен за свещеник. Синът се гордее, че не членува в Хитлерюгенд и не пее антиеврейски песни. Следва философия, романистика и теология, преподава философия в Щутгарт, Хайделберг и Мюнхен. Автор е на трудове върху натурфилософията, антропологията, етиката и политическата философия. Сред тях са: „Към критика на политическата утопия“, 1977, „Основни морални понятия“, 1982, „Естествено и разумно“, 1987, „Личности. Опити за разграничение между „нещо“ и „някой“, 1996, „Граници. Към етическите измерения на действието“, 2001, „Безсмъртният слух. Въпросът за Бог и суеверието на модерността“, 2005.
Роберто Бенини (род. 1952 г.) е италиански режисьор и актьор. Става прочут с филма си „Животът е прекрасен“ (1997), за който получава наградата Сезар за най-добър чуждестранен филм, наградите на Филмовата академия на САЩ за най-добър чуждестранен филм, за най-добра режисура и най-добър актьор и редица други отличия. На младини учи в йезуитска семинария, но я напуска. Започва да се снима в италиански комедии още от 70-те години, смятан е за наследник на великия комик Тото. Играе като актьор в последния филм на Федерико Фелини „Гласът на луната“ (1989), както и във филмите на Джим Джармуш „Извън закона“ (1986), „Нощ на земята“ (1991) и „Кафе и цигари“ (2003). Режисьор на филма „Пинокио“ (2002). Най-известният му театрален проект е „Целият Данте“ (2020) – в най-различни аудитории, в това число и в парламента, той рецитира песни от „Божествена комедия“.
Робърт Каплан (род. 1952 г.) е американски политолог и публицист, един от редакторите на сп. „Атлантик“. Работил е в Центъра за нова американска сигурност, бил е старши политически анализатор на агенция „Стратфор“. Става световноизвестен с книгата си „Балкански духове“ (1993), посветена на конфликта в Югославия, където е отделена и цяла глава на България. Според съветници от Белия дом решението на Бил Клинтън за американска намеса в югославския конфликт е било до голяма степен повлияно от прочита на „Балкански духове“. На български език е преведена единствено книгата му „Политиката на война“ („Сиела“, 2002).
Робърт У. Лий е пастор в Църквата Унифур, автор на книгата „Грях под друго име: справяне с расизма и наследството на Юга“. Мнението му е публикувано в „Уошингтън Поуст“, юни 2020 г.
Роджър Балън (1950) е роден в Ню Йорк, живее и работи в Южна Африка през последните 40 години. Завършва психология в университета Бъркли, геология в Университета Колорадо, след което става и доктор по икономика на минералите. Практикува активно 30 години професията си на геолог. Печели международно признание и се превръща в един от най-влиятелните художествени фотографи в света, след като публикува сериите си Platteland и Outland. Балън придобива широка популярност и благодарение на съвместната си работа с южноафриканската група Die Antwoord. Артистът е в музейните колекции на МoМА (Ню Йорк), Тейт Бритън (Лондон), Музея „Виктория и Албърт“ (Лондон), Пушкинския музей (Москва), Центъра „Помпиду“ (Париж) и др.
Проф. Розмари Стателова е родена през 1941 г. във Варна. Завършва Средното музикално училище „Д. Христов“ – Варна, и теоретичния отдел на Държавната музикална академия. От 1983 до 2010 г. работи в Института за музикознание (от 1988 г. – за изкуствознание) при БАН. От 1994 до 2007 г. ръководи неговата секция „Етномузикология“. Била е гост-професор в Хумболтовия университет в Берлин и в Университета в Падерборн, Германия. Авторка е на стотици научни студии и статии, както и на книгите „Попмузиката“ (1983 – в съавторство с Ч. Чендов), „Обърнатата пирамида“ (1993), „Преживяно в България: поп, рок, фолк 1990-1994“, „Лятото на българската култура“ (1996, 2016) „Студии за попмузиката“ (1999), „Седемте гряха на чалгата: към антропология на етнопопмузиката“ (2003) и др.
