Култура / Автори

Асен Терзиев

Асен Терзиев

Д-р Асен Терзиев е театрален критик и театровед с интереси в областта на театралната теория и история и театралния мениджмънт. Главен координатор на Фондация „ВИА ФЕСТ – Международен театрален фестивал „Варненско лято“. Завършил е НАТФИЗ, от 2005 г. е главен асистент по история на европейския театър. Има публикации (рецензии, теоретични текстове, интервюта и др.) в сп. Homo Ludens, „Литературен вестник“, Портал Култура, „Капитал Лайт“ и др. През 2012 г. излиза дебютната му книга „Театралността – езикът на представлението“.

Прочети повече...

Астрид Линдгрен

Астрид Линдгрен

Астрид Линдгрен (1907–2002) е шведска писателка, с чиито книги са израснали децата по цял свят. Творбите ѝ, преведени на 70 езика, са издадени в над 100 държави. Първата книга за най-популярната ѝ героиня – Пипи дългото чорапче, излиза още през 1945 г. На български език са публикувани целите поредици за Пипи дългото чорапче и Карлсон, който живее на покрива, за Емил от Льонеберя и Кале Бломквист, „Братята с лъвски сърца“, „Роня, дъщерята на разбойника, „Децата от улица „Тряскаджийска“ и много други. От 2002 г. шведското правителство връчва Възпоминателна награда „Астрид Линдгрен“. Предложеният тук текст е английска версия на статията Varför skriver man barnböcker?, публикувана в Svensk Litteraturtidskrift през 1983 г.

Прочети повече...

Атанас Далчев

Атанас Далчев

Атанас Далчев (1904–1978) е един от най-големите български поети на ХХ в. През 1922 г. завършва Първа мъжка гимназия в София. Участник в литературния кръг „Стрелец“ (1926 –1927). През 1927 г. завършва философия и педагогика в Софийския университет. В периода 1928–1929 г. слуша лекции в Парижкия университет. Завършва курс за преподаватели по френски език в Сорбоната. Автор на етапните за българската поезия стихосбирки: „Прозорец“ (1926), „Стихотворения“ (1928), „Париж“ (1930), „Ангелът на Шартър“ (1943). След 1944 г. е обречен на изолация, издържа се с преводи. Редактор в сп. „Пламъче“ (1952–1956). Едва през 1965 г. излизат неговите „Стихотворения“, а през 1967 г. „Фрагменти“. Носител на Хердеровата награда на Виенския университет (1972).

Прочети повече...

Атанас Пацев

Атанас Пацев

Атанас Пацев е роден в гр. Пловдив през 1926 г. През септември 1944 г. се записва в Художествената академия. Още като студент работи при Александър Жендов, което счита за един от шансовете на живота си. Не приема критиките, които Вълко Червенков отправя към Жендов. Постепенно се развива като един от напредничавите новатори в българското изобразително изкуство, с модерен, експресивен стил. През 1965 г. пътува из Европа и се ориентира напълно към модерното европейско изкуство. Особено значима е изложбата му с рисунки „Безтегловност“, открита от проф. Любомир Далчев. Тя е измежду най-смелите и новаторски изложби по онова време – 1968 г. Посрещната с унищожителни критики, тя се превръща в специфичен манифест за свобода на творческия почерк и поглед. Отказва се от всички привилегии като признат борец срещу фашизма и капитализма, наградите си предава за стипендии на талантливи ученици. Спират се негови изложби, не му се присъжда и званието „народен художник“. През 1980 г. списание „Съвременник“ помества негови философски размисли и фрагменти. Умира през 1999 г. 

Прочети повече...

Атанас Стаматов

Атанас Стаматов

Проф. Атанас Стаматов (род. 1953 г.) е преподавател по история на българската философска култура в СУ „Св. Климент Охридски“. Автор е на книгите: „Памет без давност – болка без лек“ (1994), „Европейски проекции върху българската философска култура“ (1996), „Tempora incognita на ранната българска история“ (1997). Съставител и автор в редица колективни издания като: „Философия на историята в България: 1878–1948“, „Избрани извори за българската история – том 1 – Древните българи и земите на Балканския полуостров до VII в.“ (2002), „Философският ХХ в. в България“, т. I–III (2009/2019), както и на книгата „Отгласи. Разговори с Цочо Бояджиев“ (2020).

Прочети повече...

Аян Хирси Али

Аян Хирси Али

Аян Хирси Али е родена през 1969 г. в Могадишу, Сомалия. През 1992 г. пристига в Нидерландия, където учи политология, през 1997 г. получава нидерландско гражданство. През 2003 г. е избрана в нидерландския парламент от либерално-консервативната Народна партия за свобода и демокрация. От 2006 г. живее в САЩ, от 2013 г. е американска гражданка, работи като научен сътрудник към Института „Хувър“ в Станфорд. Омъжена е за историка Нийл Фъргюсън. Сред последните ѝ публикации са: „Реформирайте се! Защо ислямът трябва да се промени?“ (Penguin, 2006), „Аз обвинявам: за свободата на мюсюлманските жени“ (Piper, 2010).

Прочети повече...

Багряна Попова

Багряна Попова

Багряна Попова (Bagryana Popov) e актриса, режисьор и преподавател по театрално изкуство в Мелбърн. Родена е в България, но като дете заминава в Австралия. Завършва актьорско майсторство във Викторианския колеж за изкуства, сега част от Мелбърнския университет. През последните 20 години работи както с професионални актьори и танцьори, така и в различни общности с непрофесионални изпълнители. Използва мултидисциплинарни форми, комбинирайки театрален и танцов език. Авторското ѝ представление „Прогрес и меланхолия“, физически-танцов театър по „Вишнева градина” на Чехов, получава три награди „Грийн Руум“ на мелбърнската театрална сцена, включително за най-добра режисура.

Прочети повече...

Барбара Касен

Барбара Касен

Барбара Касен (род. 1947 г.) е френски философ и филолог, член на Френската академия (от 2018 г.). Посещавала е семинарите на Хайдегер, организирани от Рьоне Шар. Преводачка на Парменид, Аристотел и Хана Арент. Авторка на книгите: „Удоволствието да разговаряш“ (1986), „Софистичният ефект“ (1995), „Виж Елена във всяка жена: от Омир до Лакан“ (2000), „Политики на паметта“ (2001), „Хайдегер, жените и философията“ (в съавторство с Ален Бадиу, 2010), „Носталгия – кога си у себе си“ (2013), „Войната на думи. Тръмп, Путин и Европа“ (2025).

Прочети повече...