Георги Каприев

Георги Каприев

Проф. дфн Георги Каприев преподава Философия на Средновековието и Ренесанса, Византийска философия, Антична философия и История и типология на европейската философия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Основните му научни интереси са в сферата на историята на средновековните (византийска и латинска) традиции, философията и изкуствата през ХХ в., философията и историята на културата. Автор е на книгите „История и метафизика. Очерци по историческото мислене на западноевропейското средновековие” (1991), „Механика срещу символика” (1993), „Августин” (1996), „Философският свят на Анселм от Аоста, архиепископ Кентърбърийски” (2005), „Максим Изповедник. Въведение в мисловната му система” (2010), „Византийска философия. Четири центъра на синтеза” (2011), „Византийски етюди” (2014), на множество студии и статии. Преводач от латински, старогръцки, немски и руски.

Георги Марков

Георги Марков

Георги Марков е роден на 1 март 1929 г. в Княжево. Завършва индустриална химия и работи като инженер-технолог. През 1961 г. са публикувани първата му книга „Анкета“ и сборникът с разкази „Между деня и нощта“. През следващата 1962 г. излиза „Мъже“, която получава наградата за най-добър роман на годината. Следват книгите „Победителите на Аякс“, „Портретът на моя двойник“ и „Жените на Варшава“, с които си спечелва име на един от най-талантливите български писатели от 60-те години. Партийната цензура не допуска издаването на неговия роман „Покривът“. През 1969 г. писателят заминава за Италия на посещение при своя брат Никола. Установява се за постоянно в Лондон, където става щатен сътрудник на Би Би Си. Също така сътрудничи на „Дойче Веле“ и Радио „Свободна Европа“. През август 1974 г. неговата пиеса „Архангел Михаил“ спечелва първа награда на Международния театрален фестивал в Единбург, като няколко месеца преди това на лондонска сцена е поставена пиесата му „Да се провреш под дъгата“. На 7 септември 1978 г. на моста „Ватерло“ в Лондон Георги Марков е наранен в дясното бедро с отровна сачма от агент на тайните служби на комунистическа България. Писателят издъхва на 11 септември в лондонската болница „Сейнт Джеймс“. След неговата смърт на Запад излизат „Есета“ и „Задочни репортажи за България“. У нас те са публикувани едва след 10 ноември 1989 г.

Георги С. Раковски

Георги С. Раковски

Г. С. Раковски (1821–1867) е поет и революционер, първи организатор на националноосвободителното движение в България. Роден е в Котел, рожденото му име е Съби Стойков Попович. Учи в местното килийно училище, постъпва в гръцко училище в Куручешме (Цариград). През 1841 г. пътува до Атина, където е създадено тайно дружество с цел организиране на общо въстание. Пътува до Браила (под името Георги Македон), след като узнава, че българи и гърци готвят съвместно въстание. Бунтът е осуетен от румънските власти, полицията се намесва, но Раковски успява да се укрие. След като не е възможно да учи в Париж, той се връща в Котел и се включва в народната борба. За да заблуди полицията, се преименува на Георги Раковски. Наклеветен и арестуван, той е откаран във вериги в Цариград. Страданията в затвора описва в спомените си „Неповинен българин“. Участва в черковната борба. По време на Кримската война (1853–1856) събира военни сведения за руското командване. Поради предателство е арестуван и пратен в Цариград. Успял да избяга, организира чета от 12 души, която през 1854 г. прехвърля Източна Стара планина, за да повдигне духа на българското население. Води си дневник. Поради оттеглянето на руските войски разпуска четата и 4 месеца се укрива в Котел, където замисля поемата „Горски пътник“. Заминава за Нови Сад. Там издава в. „Българска дневница“ (юни – октомври 1857). Изучава българското историческо минало и проектира да създаде Българско книжовно дружество. През 1860 г. отива в Белград. Започва издаването на в. „Дунавски лебед“ (1860–1861). Начертава план за освобождението на България и „статут за едно Привременно българско началство в Бялград“. Създава Първата българска легия (1862), но очакваната война е избегната и Раковски е принуден да разпусне легията. Има идея за създаването на съюз на балканските християнски народи срещу Турция. През 1863 г. посещава Атина, Цетина и Букурещ, влиза във връзка с държавници и общественици. Изработва „Привременен закон за народните горски чети за 1867-о лято“. Умира от туберкулоза в Букурещ.

Георги Тенев

Георги Тенев

Георги Тенев е писател, драматург и режисьор. Роден е през 1969 г. в София. Завършва НГДЕК „Константин-Кирил Философ” и Софийския университет „Св. Климент Охридски“, по-късно следва и във Виенския университет. Бил е драматург на театрална работилница „Сфумато“ (1997–1999) и асистент в НАТФИЗ (1997–2002). Автор е на романите „Партиен дом“, „Кристо и свободната любов“, „Господин М.“, „Български рози“, на сборниците с разкази „Свещена светлина“ и „Жената на писателя“. Носител е на Голямата награда „Prix Europa – най-добра европейска радиодрама“ на Берлинския фестивал (1999 г.) за съвместния авторски проект „Атолът“ заедно с режисьора Явор Гърдев и композитора Асен Аврамов.

Георги Томалевски

Георги Томалевски

Георги Томалевски (1897–1988) е роден в гр. Крушово, Битолско. В родния му дом е обявена Крушовската република по време на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г. След потушаването на въстанието цялото семейство се преселва в София. Георги учи в Техническото училище, където е съученик с Хр. Смирненски. През Първата световна война е писар в българското представителство в Берлин. Един от създателите на Есеистичното общество в България и деец на Македонската младежка тайна революционна организация. Брат е на известния македонски деятел Наум Томалевски. През 1927 г. излиза първата му есеистична книга „Душата на Македония“, чието второ издание през 1941 г. е отличено с национална литературна награда. Автор на книгите: „Псалми за живия Бог“, „Човек, природа и Бог“, „Слънце след буря“, „През зеницата на есето“, „Крушовската република“ и др. През 2019 г. излязоха непубликуваните му мемоари „Чуто, видяно, преживяно“.

Гергана Димитрова

Гергана Димитрова

Гергана Димитрова е завършила режисура за драматичен театър в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов” в класа на проф. Красимир Спасов. Основателка е на организацията за съвременно алтернативно изкуство „36 маймуни“. Работи активно като режисьор и преводач на свободна практика.

Горан Атанасов

Горан Атанасов

Горан Атанасов е роден на 21 януари 1982 г. в Берковица. Завършил е славянска филология. В момента е учител по български и литература в Лесотехническата професионална гимназия в Берковица. Първата му книга „Ще се върна в седем“ бе отличена на Националния конкурс за дебютна литература „Южна пролет“ (2017). Негови разкази са публикувани в сп. „Море“, в. „Литературен Бургас“, в алманаха „Огоста“. Лауреат е на Националния литературен конкурс „Яна Язова“, гр. Лом. В момента подготвя втора книга с къси разкази.

Даниел Келман

Даниел Келман

Даниел Келман е роден през 1975 г. в Мюнхен, в семейството на режисьора Михаел Келман и актрисата Дагмар Метлер. Израснал е във Виена, там е следвал философия и германистика. Международна известност му носи книгата „Аз и Камински“ (2003), две години по-късно издава романа „Измерването на света“. Фиктивната двойна биография на математика Карл Гаус и естественика пътешественик Александър фон Хумболд се превръща в едно от най-популярните немски заглавия от 1945 г. насам, от нея са продадени 2,3 милиона екземпляра. Последният му публикуван роман е „Тил“, притча за Трийсетгодишната война, в която главен герой е Тил Ойленшпигел. Келман е и автор на пиеси. За своето творчество получава многобройни отличия, сред тях – наградите „Кандид“, „Пер Улув Енквист“, „Клайст“, „Томас Ман“, през 2018 г. е отличен с наградите „Франк Ширмахер“ и „Фридрих Хьолдерлин“. Живее в Ню Йорк и Берлин.