Култура / Автори

Александър Солженицин

Александър Солженицин е роден на 11 декември 1918 г. Участник във Втората световна война, осъден за критика на Сталин в писма до приятел, излекуван по чудо от рак, лагерник, писател с невероятна съдба, той се превръща в символ на опозицията срещу съветския режим. Първата му творба – повестта „Един ден на Иван Денисович“, е публикувана през 1962 г., по време на краткото размразяване, когато начело на СССР е Никита Хрушчов, и се превръща в сензация, тъй като заговаря за пръв път открито за лагерите. Следват книгите „Ракова болница“ и „В първия кръг“, които са забранени в СССР, но излизат на Запад и му носят Нобеловата награда за литература през 1970 г. Три години по-късно, отново на Запад, излиза и първият том на „Архипелаг ГУЛаг“, който буквално разтърсва света. И тъй като е твърде прочут, за да бъде заточен или ликвидиран, през февруари 1974 г. писателят е изгонен от СССР. Завръща се в Русия през 1994 г., посрещнат е като месия, пише манифеста си „Как да си подредим Русия“ и проповядва веруюто си, че родината му трябва да върви по изконно руски път, различен от нравствения упадък на Запада. Но си остава докрай неудобен, макар идеите му за месианската роля на Русия да са в голяма степен в унисон с официалната идеология на новата власт. Умира на 89 години на 3 август 2008 г.

Александър Шпатов

Александър Шпатов (род. 1985 г.) е автор на кратки градски разкази: „Бележки под линия“, „Разкази под линия“, „Том 2.0“, „#НаЖивоОтСофия“ и др.

Александър Шурбанов

Проф. Александър Шурбанов (род. 1941 г.) е автор на единадесет поетични и седем есеистични книги, както и на голям брой литературоведски изследвания, посветени на Шекспир и поетиката на Английския ренесанс, които са публикувани у нас и в чужбина. Преводач е на четирите велики трагедии на Шекспир, „Кентърбърийски разкази“ на Чосър, „Изгубеният рай“ на Милтън, антологията „Английска поезия“ и др. Носител е на редица награди за принос към българската литература и култура: „Христо Г. Данов“, „Почетен Аскеер“, „Гео Милев“, Голямата награда на Портал „Култура“ за изключителен принос в поетическото и преводаческото изкуство (2016 г.).

Ален

Ален (Емил Шартие, 1868–1951) е френски философ, автор на множество есета, които подписва с различни псевдоними. В крайна сметка става известен с псевдонима, с който подписва философските си трудове – Ален. Автор на книгите „Начала на философията“ (1916), „Теория на познанието на стоиците“ (1891), „Спиноза“ (1900), „Система на изящните изкуства“ (1920), „Чувства, страсти и знаци“ (1926), „Разговори за литературата“ (1934), „Размисли върху политиката“ (1934), „Разговори за икономиката“ (1935), „Разговори за религията“ (1938), „Идеи, въведение във философията“ (1945), „Разговори за философи“ (посмъртно, 1961).

Амелия Гешева

Амелия Гешева е заместник-министър на културата от май 2017 г. Завършила е български език и история в ПУ „Паисий Хилендарски“, магистър е по публична администрация от ТУ-Варна. От 2006 г. до 2012 г. е началник на отдел „Европейска интеграция, етнически и демографски въпроси“ в Областна администрация – Пловдив. В периода 2012 г. до края на 2015 г. е директор на Общинския институт „Старинен Пловдив“. От 2016 г. до май 2017 г. е заместник-кмет на община Пловдив с ресор „Култура и туризъм“.

Амелия Личева

Амелия Личева е доктор по филология, преподавател в Катедрата по теория на литературата към Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Редактор в „Литературен вестник“, автор на литературоведски и интердисциплинарни изследвания: „Истории на гласа“ (2002), „Теория на литературата. От Платон до постмодернизма“ (2005), „Гласове и идентичности в българската поезия“ (2007), „Политики на днешното“ (2010), както и на стихосбирките: „Око, втренчено в ухо“ (1992), „Втората Вавилонска библиотека“ (1997), „Азбуки“ (2002), „Моите Европи“ (2006), „Трябва да се види“ (2013), „Зверски кротка“ (2017). Носител е на Националната награда „Биньо Иванов“ за принос в развитието на българския поетически синтаксис за „Зверски кротка“ (2017).

Амос Оз, Жан Даниел

Ан Апълбаум

Ан Апълбаум е родена през 1964 г. във Вашингтон. Следвала е история и литература в Йейлския университет и международни отношения в Лондонското училище по икономика, а след 1988 г. е кореспондентка на Economist в Полша. Става известна с изследванията си за съветската диктатура, за които е получила много награди – на български са преведени „Гулаг: лагерите на смъртта“ (изд. „Изток-Запад“), „Желязната завеса: рухването на Източна Европа, 1944–1956“ (изд. „Рива“), „Червен глад: войната на Сталин срещу Украйна“ (изд. „Изток-Запад“). Тя работи и като журналист. Дълго време е била колумнистка във „Вашингтон Поуст“, постоянна авторка е на списание „Атлантик“. Там през октомври 2021 г. излиза есето ѝ „Новото пуританство“. Ан Апълбаум изнася лекции в много университети.