Амелия Гешева

Амелия Гешева

Амелия Гешева е заместник-министър на културата от май 2017 г. Завършила е български език и история в ПУ „Паисий Хилендарски“, магистър е по публична администрация от ТУ-Варна. От 2006 г. до 2012 г. е началник на отдел „Европейска интеграция, етнически и демографски въпроси“ в Областна администрация – Пловдив. В периода 2012 г. до края на 2015 г. е директор на Общинския институт „Старинен Пловдив“. От 2016 г. до май 2017 г. е заместник-кмет на община Пловдив с ресор „Култура и туризъм“.

Амелия Личева

Амелия Личева

Амелия Личева е доктор по филология, преподавател в Катедрата по теория на литературата към Софийски университет Св. Климент Охридски. Редактор в Литературен вестник, автор на литературоведски и интердисциплинарни изследвания: Истории на гласа (2002), Теория на литературата. От Платон до постмодернизма (2005), Гласове и идентичности в българската поезия (2007), Политики на днешното (2010), както и на стихосбирките: Око, втренчено в ухо (1992), Втората Вавилонска библиотека (1997), Азбуки (2002), Моите Европи (2006), „Трябва да се види“ (2013), „Зверски кротка“ (2017). Носител е на Националната награда „Биньо Иванов“ за принос в развитието на българския поетически синтаксис за „Зверски кротка“ (2017).

Ан Апълбаум

Ан Апълбаум

Ан Апълбаум е родена през 1964 г. във Вашингтон. Следвала е история и литература в Йейлския университет и международни отношения в Лондонското училище по икономика, а след 1988 г. е кореспондентка на Economist в Полша. Става известна с изследванията си за съветската диктатура, за които е получила много награди – на български са преведени „Гулаг: лагерите на смъртта“ (изд. „Изток-Запад“), „Желязната завеса: рухването на Източна Европа, 1944–1956“ (изд. „Рива“), „Червен глад: войната на Сталин срещу Украйна“ (изд. „Изток-Запад“). Тя работи и като журналист. Дълго време е била колумнистка във „Вашингтон Поуст“, постоянна авторка е на списание „Атлантик“. Там през октомври 2021 г. излиза есето ѝ „Новото пуританство“. Ан Апълбаум изнася лекции в много университети. 

Ан Лакатон, Жан-Филип Васал

Ан Лакатон (род. 1955) и Жан-Филип Васал (род. 1954) стават известни с преоткриването на качествата на следвоенното серийно жилищно строителство. Имат над 30 проекта в цяла Европа и Западна Африка, както и други сгради с културно и образователно предназначение като Центъра за съвременно изкуство „Нор – Па дьо Кале“ в Дюнкерк – преобразен бивш хангар, сградата на Националното висше училище по архитектура в Нант, многофункционална театрална сграда в Лил.

Ана Бландиана

Ана Бландиана

Ана Бландиана (род. 1942 г.) е румънска поетеса, писателка и общественичка, смятана за най-голямата румънска поетеса на ХХ в. Дъщеря е на свещеник, който дълги години лежи в комунистическите затвори. След 1989 г. е сред създателите на гражданското общество в Румъния. Заедно със съпруга си, писателя Ромулус Русан, създава Мемориала на жертвите на комунизма в Сигед. На български език са издадени (в превод на Румяна Л. Станчева) следните нейни книги: „Сън в съня“, библиотека „Поетичен глобус“, 1986; „Чекмеджето с аплодисменти“, роман, библиотека „Писатели-дисиденти“, 1999; „Коридори с огледала“, поезия и есета, 2005 (Награда за превод от Съюза на преводачите в България); „Отлив на смисъла“, нови стихотворения, 2010.

Анастасия Манлихер

Анастасия Манлихер

Анастасия Манлихер е завършила психология в Софийския университет. Работи като журналист – телевизионен репортер и водещ, радио-водещ, редактор. Във фокуса ѝ са културните новини и хората на изкуството – музиканти, актьори. Първата ѝ любов е музиката, има опит и като организатор на големи музикални събития.

Ангел Димитров

Ангел Димитров

Проф. д-р Ангел Димитров е дипломат и историк. Роден е през 1945 г. в София. Завършва история в СУ „Климент Охридски“ (1970). Защитава дисертация в БАН на тема „Българското учебно дело след Кримската война 1856–1872 и националната революция“. Проучвател (1977–1978), научен сътрудник (1978–1987) и старши научен сътрудник (след 1987) в Института по история на БАН. Професор (ст.н. с. I ст.) в Института за исторически изследвания на БАН (2011). От 2002 до 2012 г. е ръководител на секция „История на българския национален въпрос“ в Института за исторически изследвания на БАН. В периода 1992–1993 г. е генерален консул на България в Република Македония. През 1994 г. става първият извънреден и пълномощен посланик на България в Скопие (1994–2001). От 2012 до 2016 г. е извънреден и пълномощен посланик в Сърбия. От май 2018 г. е съпредседател на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и образователни въпроси на България и Република Македония.

Ангел Иванов

Ангел Иванов

Ангел Иванов е роден в Габрово през 1988 г. Завършва журналистика в СУ „Св. Климент Охридски“, където е един от създателите на студентското радио „Реакция“. Работил е като надничар в завод за метали, гардеробиер в НДК, рецепционист в хижа, пазач в склад за топло- и хидроизолации, телевизионен сценарист и копирайтър. Пътувал е на стоп из България, Европа и Азия. Бил е пилигрим на Божи гроб, из Светите земи и Света гора и Синай. Част от тези многобройни пътувания са описани в дебютната му книга – сборника с разкази „Техническа проверка“ (Изд. Scalino, 2018 г.), отличен с наградата „Южна пролет“ през 2019 г.