Борис Костадинов

Борис Костадинов

Борис Костадинов е куратор, работещ в международен контекст между Виена, Берлин и София. Създал е проекти за: Projektraum LS43 и Scope в Берлин; Forum Stadtpark, Грац; Notgalerie, viennacontemporary, Krinzinger Gallery, IG Bildende Kunst Gallery, bäckerstrasse4 Gallery, Ernst Hilger Gallery, Haus Wittgenstein, Kunstverein LLLLLL във Виена; Radiator Gallery и Leo Kuelbs Collection, Ню Йорк; Националната галерия, София; Центъра за съвременно икуство, Пловдив; СГХГ; Trafo, Будапеща; KGLU, Словени Градец; LOOP Fair, Барселона и др. Той е директор на FLUCA – Австрийски културен павилион в Пловдив и София, и е бил директор на Международния фестивал Видеоархеология в София. Автор е на много текстове в каталози и специализирани публикации.

Борислав Скочев

Борислав Скочев

Борислав Скочев е публицист и основател на първата онлайн платформа у нас, посветена на преосмислянето на тоталитарния комунистически режим – „Декомунизация” (2002). Автор е на книгата „Концлагерът „Белене“ 1949-1987“, („Сиела”, 2017), която анализира концлагерната система от времето на комунизма и очертава по нов начин полетата на съпротива и несъпротива срещу режима. За написването на това изследване той проучва стотици документи и свидетелства на потърпевши. Книгата му за „Белене“ получава първа награда на Портал Култура за 2018 г. в категорията Хуманитаристика.

Боян Пенев

Боян Пенев

Боян Пенев (1882–1927) е литературовед и литературен историк. Завършва славянска филология в Софийския университет (1907), където изучава чешки и полски език. От 1909 г. е хоноруван доцент в Софийския университет, редовен професор от 1925 г. Ръководи Катедрата по българска и славянски литератури (1925–1927). Изследва историята на българската литература преди и след Освобождението, творчеството на Христо Ботев, Любен Каравелов, Алеко Константинов, Иван Вазов, литературите на славянските народи, руската литература, славянския романтизъм, полския романтизъм, творчеството на Пушкин и Мицкевич. Автор на мащабното изследване „История на новата българска литература“, излязло посмъртно (1930–1936).

Бруно Латур

Бруно Латур

Бруно Латур (род. 1947 г.) е френски социолог на науката, дългогодишен професор в престижното френско „Минно училище“. Възгледите му за научните и културни парадигми на съвременния свят значително се отличават от англосаксонската традиция, базирайки се на френската епистемологична школа, водеща началото си от Гастон Башлар и Мишел Сер. През 2007 г. влиза в класациите на десетте най-цитирани световни изследователи в сферата на хуманитаристиката. На български език са преведени книгите му: „Ние никога не сме били модерни“(„Критика и хуманизъм“, 1994 г.) и „Реасамблиране на социалното“ („Изток-Запад“, 2009 г.).

Буалем Сансал

Буалем Сансал

Буалем Сансал (род. 1949 г.) е един от най-известните съвременни алжирски писатели, който пише на френски език. Завършил е Националната политехника в Алжир. От години критикува засилването на радикалния ислямизъм в родината си и призовава за моралната консолидация на алжирското общество. Сред по-известните му книги са: „Клетвата на варварите“ (1998), „Селцето на германеца или дневникът на братята Шилер“ (Голямата награда за франкофония, Голямата награда на белгийската Кралска академия, 2008 г.), „2084 – краят на света“ (Голямата награда на Френската академия за роман, 2015 г.), „Влакът за Ерлинген или метаморфозата на Бога“ (2018 г.), „Авраам или Петият завет“ (2020 г.).

Валентин Славеев

Валентин Славеев

Валентин Славеев е завършил философия в СУ „Св. Климент Охридски“. Негови текстове могат да бъдат открити в списание „Страница“, „Литературен вестник“, вестник „Култура“, сайта „Въпреки“. Пише за съвременна българска живопис и родната театрална сцена. Номиниран е две поредни години (2015 и 2016 г.) в конкурса на „13 века България“ за оперативна критика. През 2016 г. печели голямата награда за издаване на стихосбирка на 39-ото издание на националния студентски литературен конкурс „Боян Пенев“, резултат от което е поетичната книга „Възможности“.

Венета Дойчева

Венета Дойчева

Проф. д-р Венета Дойчева е театрален критик и изследовател. Преподавател в НАТФИЗ (от 1994). Магистър по театрознание в НАТФИЗ (1986), магистър по междукултурни изследвания (Университет Сорбон Нувел, Париж 3 (2005), д-р (1994), доцент (1999), професор (2016). Работила е като драматург в ДТ „Стефан Киров“ – Сливен (1987), експерт в Националния център за театър (1993–1997), драматург в Театър „Българска армия“ (1998–2011). Автор н а статии и рецензии за театър. Книги: Théâtre bulgare d’aujourd’hui, dir. (2007), „Думи и Еринии“ (2010), „Въобразената телесност“ (2016).

Венцислав Божинов

Венцислав Божинов

Венцислав Божинов е писател, доктор по етнология и фолклористика. Работи като преподавател в Катедрата по етнология и балканистика на ЮЗУ „Неофит Рилски“ и като редактор в издателство РИВА, автор е на учебници и учебни помагала по литература. Научните му интереси са насочени към изследване на миграцията, както и към образованието като етноложки проблем. Публикувал е разкази в „Литературен вестник“, в сп. „Либерален преглед“, в електронните списания LiterNet и „Факел“. Той е автор на два сборника с разкази – „Пеперуди в рогата“ (2011) и „С аромат на тютюн“ (2017).