Култура / Брой 8 (2971), Октомври 2020 / Тема на броя

„Бялата привилегия“ – едно проблематично оръжие

23.10
2020

Расизмът, характерен за колониалното робство, придава особена автономност на „расата“ в социалното поле: на фенотипните характеристики се придава изключително значение, което трябва да позиционира индивидите в социалната йерархия. Ефикасността на този расизъм произтича от соматични реалности, които не подлежат на промяна, сиреч биологичната случайност става социална фиксация. Колониалното робство, за разлика от античното робство, оставя видима следа върху поколенията на онези, които са били негови жертви. [...]

От Жан-Люк Бониол 0 коментара Прочети повече...

Антирасистът

23.10
2020

На съчиненията на Кант за „расовия“ въпрос отговор дава още през 1786 г. околосветският пътешественик и природоизпитател Георг Форстер в своята статия „Още нещо за човешките раси“. Големият век на съмнението и вълненията, както Йохан Готфрид Хердер нарича XVIII в., е и век на класификациите. С тяхна помощ се правят опити да се подреди изобилието от нови познания и открития. „Расата“ е не толкова нормативно, колкото класификационно понятие. Форстер определя Кант като „предубеден систематик“... [...]

От Волф Лепенис 0 коментара Прочети повече...

Културни игри

23.10
2020

Новият антирасизъм в американски сос бързо премина в един възобновяващ се спектакъл. Всяка сутрин, отваряйки вестника, се питам на каква ли налудничава информация ще попадна вътре. Едно след друго научихме, че големи козметични марки ще заличат думите „бял“ и „светъл“ от кремовете си за кожа, че Университетът в Принстън прекръства зданието си „Удро Уилсън“ заради расистките възгледи на някогашния президент и дори, че „Семейство Симпсън“ са заподозрени и ще обновят половината от актьорския си състав... [...]

От Бернар Кирини 0 коментара Прочети повече...

Статуите и освобождението

22.10
2020

Според мен не трябва да се събарят тези статуи, докато историята на робството и на колониализма не започне коректно и обстойно да се преподава в Европа, както и в Африка. Никога няма да разберем Европа, ако не разберем защо тази колониална идеология е оцеляла толкова дълго и защо този субстрат е послужил като матрица на нацистката идеология, както показват Еме Сезер или Хана Арент. Тези паметници трябва да сменят статута си и да се превърнат в „обекти на паметта“ или в спомен за една епоха. [...]

От Дорси Ругамба 0 коментара Прочети повече...