Наказание и престъпление

Театърът на Йерней Лоренци най-общо може да бъде определен като „постдраматичен“. Отхвърля миметичното за сметка на перформативното (основна характеристика на постдраматичния театър според Х. Т. Леман). Спектаклите му не разгръщат истории, не моделират персонажи, не използват психология и не изграждат взаимоотношения. Често смесват различни текстове от античния епос, през класическата литература до съвременната проза. Актьорската игра се случва в пространството между личността на актьора и персонажа... [...]

Allegra означава радост

„Allegra е среща – на поколения, на професионализъм, на култури, на талант. Allegra е приятелство!“ – това са първите думи, които посрещат всеки влязъл в официалния сайт на фестивала и академия „Алегра“. През 2014 г. началото беше поставено в Русе. И неслучайно: там, край Дунава, е роден и израснал основателят и идеен двигател на „Алегра“ Петър Найденов – контрабасист с дългогодишна кариера в Швейцария, водач на група в Люцернския симфоничен оркестър и преподавател в Цюрихския университет за изкуства. [...]

Смърт по погрешка?

Спектакълът на Дмитрий Кримов, представен в нюйоркския Театър La MaMa, е решен като трагическа гротеска, в чийто център е чувствителната и красива Елена. Под такова име е Елена Андреевна в режисьорската версия, в която всеки е и актьор, и персонаж. Още с пристигането си в имението тя привлича вниманието на всички. И това е съвсем по Чехов, но прочетен през черен хумор и екзистенциална тъга. Като преосмисля драстично творбата, режисьорът говори за днешния свят на насилие и безнадеждност. [...]

Пънк и интернет на мечтите. Разговор с Нкоси Зитулеле

Странно е, защото преди концерт винаги чувстваме тежестта на голямото напрежение, тъй като мълвата между хората обикновено ни предшества и преди концерт всички разправят: „О, трябва да идеш да ги видиш! Те са удивителни! Най-добрата група на света“... И после излизаш на сцената и всички са втрещени от твоята „удивителност“, а ти започваш да се питаш: „Толкова ли пък чак сме удивителни?“ – малко като Синдрома на самозванеца. Накрая, по време на шоуто, всичко се оказва вярно... [...]

Сцената на императорите

Всичко започва от една спортна зала за френската игра jeu de paume, предвестник на днешния тенис. Залата за топки (балхаус) на „Михаелерплац“ до виенския дворец „Хофбург“ става непотребна, тъй като играта излиза от мода. Със свойствения си прагматизъм ерцхерцогиня Мария Терезия ѝ търси ново предназначение. Такива зали има из цяла Централна Европа, повечето се превръщат в помещения за отглеждане на екзотични животни. Но Мария Терезия решава друго: залата да се използва за театрални и оперни представления. [...]